Решение № 1711 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2020 г.

Решение № 1711 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Башкова чрез процесуален представител срещу Решение № 107 от 16.06.2020 г., постановено по адм. д. № 89/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 300 лв., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло, както и да се присъдят разноски. Ответникът – Изпълнителна агенция по лекарствата чрез процесуалния си представител взема становище за правилност и законосъобразност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали се е развило по предявения от И. Башкова срещу Изпълнителна агенция по лекарствата иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Кърджали при оспорването на наказателно постановление. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата и е отхвърлил иска. Счел е за недоказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание - глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилни са обаче констатациите на АС Кърджали, че не е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. В кориците на административно-наказателното дело липсва договор за правна защита и съдействие, в който да са посочени платени суми в брой или по сметка за процесуално представителство, съответно липсват и доказателства за плащане на суми в брой. При обсъждането на доказателствата по делото в съвкупност, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за уговаряне на адвокатско възнаграждение и за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно дело и за конкретното процесуално представителство. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му, удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение