Решение № 1729 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11668/2015 г.

Решение № 1729 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11668/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно подадени от "М. И. Н. Т." ЕООД и от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. срещу Решение № 2917 от 27.04.2015 г. по адм. дело № 9040/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, в съответните му части. Касаторът - "М. И. Н. Т." ЕООД, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № № 2251200327 от 23.01.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в частите му, с които на дружеството е определен корпоративен данък за довнасяне, както следва: за 2007 г. в размер на 15 860,22 лева и съответните лихви и за 2008 г. в размер на 28 252,98 лева и съответните лихви в размер на 15 738,66 лева, и в частта на присъдени разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - С. в размер на 491 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при определяне на допълнително дължимия корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., съдът не се е съобразил със заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени. Претендират се разноски по делото за двете инстанции. С допълнителна молба към касационната жалба се излагат допълнителни доводи за неправилност на оспореното решение по съображения, че издадения ревизионен акт е нищожен, тъй като не може да се установи по безспорен начин компетентността на Т. В. за издаване на заповедта за възлагане на ревизия, въз основа на която е издаден ревизионния акт. В тази връзка се представят нови доказателства, а именно две нови заповеди с № РД-01-6/04.01.2010 г. и № РД-01-6/04.01.2010 г., издадени от Директора на ТД на НАП - С., в които Т. В. не фигурира. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА бъде обявен за нищожен РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба на "М. И. Н. Т." ЕООД - Директорът на дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2251200327 от 23.01.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в частите му, с които на "М. И. Н. Т." ЕООД за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в общ размер от 27 200,08 лева и съответните лихви в общ размер от 13 182,38 лева, както и лихви за дължими и невнесени авансови вноски за 2006 г. и 2009 г. в общ размер на 6 567,08 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно очертал правния спор и релевантните за доказване факти, като счита, че спорен по делото е само въпроса дали процесните автомобили, чиито разходи за амортизация и експлоатация не са признати за данъчни цели, са използвани за икономическата дейност на дружеството. Счита, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като приел, че тежестта да докаже неизползването на автомобилите в дейността на дружеството пада върху органа по приходите и от там достигнал до неправилни правни изводи. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "М. И. Н. Т." ЕООД против процесния ревизионен акт. Чрез пълномощникът си в съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - "М. И. Н. Т." ЕООД, в съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбата на Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. е неоснователна, а жалбата на "М. И. Н. Т." ЕООД е частично основателна. Производството пред Административен съд - С. град (АССГ) е образувано по жалба на "М. И. Н. Т." ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № 2251200327 от 23.01.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1401/09.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която на "М. И. Н. Т." ЕООД за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в общ размер от 71 314,28 лева и съответните лихви в общ размер от 40 441,04 лева. С РА, в оспорената му част, органа по приходите е приел, че за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ревизираното дружество "М. И. Н. Т." ЕООД е осчетоводило разходи за амортизация и разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили. Приел е, че липсват доказателства, посочените в РД и РА автомобили да са използвани за дейността на дружеството, поради което на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат за данъчни цели за ревизираните периоди с начислените разходи за амортизации и разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили и определен корпоративен данък за довнасяне. Наред с това, с РА, в оспорената му част, допълнително са начислени лихви за дължими и невнесени авансови вноски за 2006 г. и 2009 г. в общ размер на 6 567,08 лева. С обжалваното решение, АССГ е отменил РА, в частта на установени задължения по ЗКПО за 2006 г., 2009 г. и 2010 г., изменил РА, в частта на установени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 20 622,67 лева и определил корпоративен данък за 2007 г. в размер на 15 860,22 лева, ведно със съответните лихви и отхвърлил жалбата на дружеството в останалата и част, както и осъдил "М. И. Н. Т." ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 491 лева. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, в отменената му част. Съдът е приел, че жалбата е основателна по отношение на част от непризнатите разходи за гориво. Въз основа на заключение по назначена ССчЕ и представените писмени доказателства, съдът приел, че от всички 10 леки автомобила, собственост на ревизираното лице, общо 8 са с бензинов двигател, а останалите са с дизелов двигател, като през 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице отчело само разходи за дизелово гориво, като отчетеният разход за дизелово гориво е в размер на 2 288,11 лева за 2008 г. и в размер на 1 025,38 лева за 2009 г. Приел е, че с тези суми е следвало да се извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26 от ЗКПО, а тъй като дружеството не е отчитало разходи за гориво за автомобилите с бензинов двигател, извършеното увеличение на финансовия резултат с такива разходи е неоснователно. Съдът е приел, че жалбата е основателна по отношение на непризнатите разходи за амортизация за 2006 г. в размер на 63 727,94 лева, като се е позовал на действащата към този момент разпоредба на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.). Съгласно тази разпоредба, активите, заведени в данъчния амортизационен план (ДАПл), не се отписват от него, но се преустановява начисляването на данъчни амортизации за тях, само когато не се употребяват в обичайната дейност (не носят икономическа изгода) за период повече от 12 месеца. Приел е, че за 2005 г. с влязъл в сила РА 2251200206/31.05.2012 г. е установено, че леките автомобили, налични към 31.12.2005 г. са правилно заведени и амортизирани в САПЛ и ДАПл, поради което по делото не е доказана предпоставката по чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) - за период повече от 12 месеца автомобилите да не са използвани за икономическата дейност на лицето. За да отмени РА, в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г. и да измени РА, в частта на установени задължения за 2007 г., съдът е приел, че за периода 2007 г. - 2010 г. при установяване на данъчния финансов резултат е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, с оглед безспорния факт, че 5 броя автомобили са продадени и за тях не са признати данъчни амортизации. Приел е, че на основание цитираната разпоредба е следвало да се извърши преизчисления на данъчно признатата стойност на продадените МПС и да се извърши намаление на финансовия резултат на дружеството. След като се е позовал на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ относно формирането на данъчен финансов резултат при продажба на автомобили, съдът е приел за установен нормативно регламентираният и признат данъчен разход, с който следва да се преобразува счетоводния финансов резултат на ревизираното лице в конкретната година на продажбата на съответното МПС. К. се е позовал на неоспорено по делото заключението по допълнителна ССчЕ, АССГ е приел, че РА в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2006 г., 2009 г. и 2010 г. е незаконосъобразен. Съдът е приел, че жалбата е основателна и по отношение на начислените в РА лихви за авансови вноски за 2006 г. в размер на 2 036,90 лева и за 2009 г. - в размер на от 4 531,08 лева, тъй като съгласно заключението по назначена ССчЕ за тези години са установени данъчни загуби (отрицателен данъчен финансов резултат), респективно липса на данъчна основа за облагане и липса на годишното задължение за КД. АССГ е приел законосъобразност на издадения РА, в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2008 г. като отново се е позовал на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ. Наред с това приел, че при изчисляването на корпоративния данък експертизата не взела предвид допълнително определения корпоративен данък, свързан с отказано право на данъчен кредит по фактура, издадена от "В. М. Г." ЕООД, поради което извършил самостоятелни изчисления и установил, че дължимия корпоративен данък при изключването на този разход би бил по-висок от установения размер на корпоративен данък за довнасяне, установен с РА, поради което приел, че РА, в частта на установено задължение за корпоративен данък за 2008 г. е законосъобразен. По отношение на оспорената част на РА за установени задължения по ЗКПО за 2007 г., АССГ е приел, че жалбата е частично основателна. Като се е позовал на неоспорено по делото заключение по ССчЕ, съдът е приел, че дължимия корпоративен данък за 2007 г. е в размер на 69 597,21 лева, от които внесен от жалбоподателя в размер на 53 736,99 лева, поради което приел, че дължимият за довнасяне данък е в размер на 15 860,22 лева. По тези съображения, изменил РА в частта на установени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 20 622,67 лева и определил корпоративен данък за 2007 г. в размер на 15 860,22 лева. По жалбата на "М. И. Н. Т." ЕООД, настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АССГ е частично неправилно, по следните съображения: На първо место, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, изложен за първи път пред касационната инстанция за липса на материална компетентност на органа, издал РА, доколкото се твърди, че ревизията е започнала с издаването на заповед от некомпетентен орган. Това твърдение се аргументира с факта, че освен представената по делото Заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., с която се определят съответни длъжностни лица от структурата на ТД на НАП - С. с правомощието да издават ЗВР на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, в която Т. В., издала ЗВР въз основа на която е издаден и процесния РА фигурира, съществуват и други две заповеди със същия номер, но с дати от 4.01.2010 г. и 5.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., с които отново се определят лицата компетентни да възлагат ревизия, но в които Т. В. не фигурира. Твърди се, че с оглед представените заповеди, ако към 04.01.2010 г. е била спорна волята на оправомощаващото лице заради заповедите с различно съдържание от 04.01.2010 г., то на 05.01.2010 г. тази воля вече е безспорна и Т. В. не е била компетентна да издава ЗВР, а това обуславяло нищожност на процесния РА. Видно от данните по делото в преписката на спорното ревизионно производство се съдържа Заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С. /том първи, л. 73 - л. 75 от делото/. В т. I, 13 от същата е посочена Т. Т. В. - началник отдел "Контрол" - Дирекция "СДО", като един от органите, компетентни да издават ЗВР, а в . т. II, 12 от заповедта е посочен и неин заместник в случай на отсъствие /С. С. В./. Действително в представените пред касационната инстанция Заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г. и Заповед № РД-01-6 от 5.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С. не е включено лицето Т. Т. В. - началник отдел "Контрол" - Дирекция "СДО", като орган, оправомощен да издава ЗВР, но при липса на изрично отбелязване, че заповедта от 5.01.2010 г. отменя предходно издадена заповед на директора на ТД на НАП С., включително представената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г., не може да се приеме, че ревизията е започнала с акт на материалнокомпетентен орган. Освен това на настоящата инстанция е служебно известно писмо изх. № 10-00-2546/03.05.2016 г., с което директора на ТД на НАП С. е уведомил както председателя ВАС, така и председателя на АССГ относно задължението на процесуалните представители на НАП да представят копие или оригинал на Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. Видно от цитираното писмо, след извършена структурна реформа в НАП от 01.01.2010 г. е била издадена Заповед № РД-01- 6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., с която са определени служители от дирекция "Контрол", изпълняващи функциите на компетентен орган за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. С цел процесуална икономия, директора на ТД на НАП С. е уведомил председателя на ВАС и на АССГ, че единствената Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С., чиито оригинал е наличен и се съхранява в деловодния архив на териториалната дирекция, като същата е приложена към писмото. При преглед на Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП С. е видно, че Т. Т. В., на длъжност началник отдел "Контрол" - Дирекция "СДО" е посочена в раздел I, т. 13 като служител на ТД на НАП С., който да изпълнява функциите на компетентен орган за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Това е същата заповед, представена пред първоинстанционния съд с преписката по издаване на ревизионния акт. Горното подкрепя извода, че процесната ревизия е възложена от компетентния за това орган, съгласно чл. 112 от ДОПК. На второ место, основателни са доводите на касатора, че оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 28 252,98 лева и лихви в размер на 15 738,66 лева, е частично неправилно. Необосновано АССГ е приел, че при изчисляването на корпоративния данък, ССчЕ не взела предвид непризнатия с РА разход в размер на 1000 лева по фактура, издадена от "В. М. Г." ЕООД. Видно от таблица 3, на стр. 5 от допълнителната ССчЕ, сумата от 1000 лева е включена в изчисляването на данъчния финансов резултат, така както е третирана и в РА. По този начин ССчЕ е установила, че дължимия за 2008 г. корпоративен данък възлиза на 98 969,41 лева, от която сума, след приспадане на внесения данък в размер на 70 945,24 лева, остава дължим за довнасяне корпоративен данък в размер на 28 024,17 лева. Предвид, че с оспореното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на установено задължение за корпоративен данък в размер на 28 252,98 лева, а РА е законосъобразен, в частта на установено задължение от 28 024,17 лева, то настоящата инстанция следва да отмени решението, в частта на установено задължение над 28 024,17 лева до 28 252,98 лева и вместо него да реши спора по същество, като отмени РА, в частта на установено задължение за корпоративен данък за 2008 г. над 28 024,17 лева до 28 252,98 лева, ведно със съответните лихви. На трето место, основателни са доводите на касатора, че поради техническа грешка във вреда на ревизираното лице и въпреки заключението на назначената допълнителна ССчЕ, съдът е приел, че размера на дължимия корпоративен данък за 2007 г. е 69 597,21 лева, вместо установения със ССчЕ - 69 567,21 лева. При безспорно установения факт, че дружеството е внесло корпоративен данък в размер на 53 736,99 лева, то дължимия за довнасяне данък за 2007 г. възлиза на 15 830,22 лева. Предвид, че с оспореното решение, АССГ е изменил РА, като е определил корпоративен данък за 2007 г. в размер на 15 860,22 лева, то решението следва да бъде отменено, в частта на установено задължение за корпоративен данък за 2007 г. над размера на 15 830,22 лева до размера на 15 860,22 лева, като вместо него следва да се отмени РА, в частта на установено задължение за корпоративен данък за 2007 г. над 15 830,22 лева до 15 860,22 лева, ведно със съответните лихви. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АССГ е правилно, по следните съображения: Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Решението, в отменителната му част е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на РА, в частта на определените задължения за корпоративен данък за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер от 27 200,08 лева и съответните лихви в общ размер от 13 182,38 лева, както и лихви за дължими и невнесени авансови вноски за 2006 г. и 2009 г. в общ размер на 6 567,08 лева, кореспондира с доказателствата по делото и приложимите материално правни разпоредби. На първо место, в касационната жалба липсват конкретни доводи за неправилност на решението, в частта относно увеличението на финансовия резултат с разходи за гориво над 2 288,11 лева за 2008 г. и над 1 025,38 лева за 2009 г. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на АССГ, че след като по делото не е установено ревизираното дружество да е отчитало разходи за гориво на автомобили с бензинов двигател, то увеличението на финансовия резултат на дружеството с такива разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е незаконосъобразно. Правилно съдът се е позовал на неоспорено по делото заключение по ССчЕ, от което се установява, че ревизираното лице е отчитало само разходи за дизелово гориво, като отчетените разходи за дизелово гориво са в размер на 2 288,11 лева за 2008 г. и в размер на 1 025,38 лева за 2009 г., поради което правилно съдът е приел, че с тези суми е следвало да се извърши преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26 от ЗКПО. На второ место, по отношение на непризнатите разходи за амортизация на четири броя леки автомобила за 2006 г. в размер на 63 727,94 лева, основния довод на касатора е, че автомобилите не са използвани за дейността на дружеството. В случая, обаче е приложима действащата към този момент специална разпоредба на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.), която предвижда, че се преустановява начисляването на данъчни амортизации, само когато активите не се употребяват в обичайната дейност за период повече от 12 месеца. Правилно съдът е приел, че с влязъл в сила РА 2251200206/31.05.2012 г. е установено, че същите леки автомобили са правилно заведени и амортизирани в САПЛ и ДАПл за периода 2005 г., поради което началния момент, от който може да започне да тече период повече от 12 месеца по чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) е 01.01.2006 г. и не е възможно да изтече до 31.12.2006 г. Следователно, приемайки довода на касатора, че ревизираното лице не е доказало, че за периода 2006 г. четирите автомобила са използвани за дейността на дружеството, то в случая не е налице предпоставка на чл. 22, ал. 13 от ЗКПО (отм.) за преустановяване на начисляването на данъчни амортизации, тъй като не е изтекъл срок повече от 12 месеца за данъчен период 2006 г. При законосъобразно начисляване на данъчни амортизации за 2006 г., незаконосъобразно с РА не са признати разходите за тях и е определен корпоративен данък за 2006 г. По отношение на установените задължения за корпоративен данък за периода 2007-2010 г., настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че при установяване на данъчния финансов резултат е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО, с оглед безспорния факт, че 5 броя автомобили са продадени. За продадените от ревизираното дружество леки автомобили, чийто амортизации не са били признати до датата на отписването им е било необходимо да се извършат съответните преизчисления на данъчния финансов резултат, като се признае данъчната стойност на актива. В случая, правилно съдът се е позовал на заключение по допълнителната ССчЕ, която след намаляване на счетоводния финансов резултат с данъчно признатата стойност на отписаните активи е определила данъчния финансов резултат на дружеството по години и от там размера на дължимия корпоративен данък. При изготвяне на заключението по допълнителната ССчЕ е отчетен безспорния факт, че за периода 2007-2010 г. не се признават за данъчни цели разходи за амортизации в посочения в РА размер. За да постанови решението си в тази част, съдът не е приел, че тези разходи следва да се признават за данъчни цели, а че след като не се признават за данъчни цели, не се установяват задължения за корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г., а за 2007г се установява задължение в по-нисък размер. В този смисъл, доводите в касационната жалба за неправилност на решението, по аргументи, че съдът приел използването на автомобилите за икономическата дейност на дружеството са неоснователни. Явно е, че от мотивите на оспореното решение, касаторът не е разбрал ясно изразената според настоящата инстанция воля на съда, че отчита извършеното увеличение на финансовия резултат за данъчни цели за периоди 2007-2010 г. с начислените разходи за амортизации, които с РА не се признават за данъчни цели, но прилагайки нормата на чл. 66, ал. 2 от ЗКПО и въз основа на неоспореното заключение по допълнителната ССчЕ установява различен размер на данъчния финансов резултат на дружеството по години и размер на задължения за корпоративен данък или липсата на такива задължения. Настоящата инстанция споделя правните изводи на съда и по отношение на начислените в РА лихви за авансови вноски за 2006 г. в размер на 2 036,90 лева и за 2009 г. - в размер на от 4 531,08 лева. Правилно съдът е приел, че след като със ССчЕ е установено, че за тези години са установени данъчни загуби и не е установено задължение за КД, задължението за лихви за просрочие на авансови вноски е незаконосъобразно. По изложените съображения, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, в отменителната му част и същият следва да бъде оставен в сила. По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора, решението на АССГ, в частта на разноските следва да се измени, като се отменят присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - С. разноски над 480 лева до размера на 491 лева. С оглед неоснователността на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., претенцията за разноски за касационната производство на този касатор е неоснователна. С оглед частичната основателност на касационната жалба на "М. И. Н. Т." ЕООД, претенцията за разноски за касационното производство на този касатор е основателна, съразмерно уважената част от касационната жалба в размер на 23 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение