Решение № 300 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2020 г.

Решение № 300 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. -Ко-А. Койчев", представляван от адвокат Георгиев срещу решение № 2198 от 24.04.2020 г. по адм. дело № 7922 по описа за 2019 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 503 от 30.3.2019 г. на кмета на община Мездра, с която е наредено да се учреди възмездно право на ползване на концесионера ЕТ "А. -Ко-А. Койчев", гр. София за срок до 17.11.2052 г. за 11 имота в землището на с. Горна Кремена и един в землището на с. Върбешница, със съответните стойности за ползването за всеки имот. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено. По делото е постъпило становище от кмета на община Мездра, в което се посочва и обосновава правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред АССГ е била заповед № 503 от 30.3.2019 г. на кмета на община Мездра, с която е наредено да се учреди възмездно право на ползване на концесионера ЕТ "А. -Ко-А. Койчев", гр. София за срок до 17.11.2052 г. за 11 имота в землището на с. Горна Кремена и един в землището на с. Върбешница, със съответните стойности за ползването за всеки имот. Съдът подробно е разгледал представените по делото доказателства по административната преписка, събраните в съдебното производство, включително съдебно-оценителна експертиза и е направил фактически изводи относно местонахождението на имотите, тяхната цена и предназначение. В резултат на тези фактически установявания и извел извод на правилно приложение на материалния закон – в случая чл. 39, ал. 1 от Закона за общинската собственост за възможността за де учреди право на ползване въз основа на публичен търг или публично оповестен конкурс като въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор, за което е оправомощен кмета на общината. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и не са допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. Приел е, че възражението на жалбоподателя относно цената на имотите е останало недоказано и оттам и неоснователно. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Жалбоподателят от своя страна не е представил и не е поискал никакви доказателства, които да подкрепят твърденията му за различна цена на дадените му за ползване имоти. Като се вземе предвид и изготвеното, съобразено от съда, заключение на съдебната експертиза, тези твърдения са и неоснователни. Налице е решение на общинския съвет Мездра, което решение на местния орган е задължително за кмета на общината при издаване на процесната заповед. Това решение няма данни да е било оспорено или отменено. Правилно е приетото от съда, че не следва да се произнася инцидентно в настоящето производство по неговата /на решението на ОС/ законосъобразност. В жалбата си пред АССГ жалбоподателят всъщност оспорва именно тази законосъобразност, доводите му за заповедта на кмета, формално оспорения настоящето производство акт, са изключително оскъдни. Въпреки това съдът, изпълнявайки задълженията си по АПК, е обсъдил всички аспекти на обжалваната заповед и е взел в мотивите си становище по всички въпроси, касаещи законосъобразността на оспорената заповед. Няма изложени касационни доводи, които да налагат друг извод от настоящата инстанция. Решението следва да бъде оставено в сила. Няма искания за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение