Решение № 2259 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2016 г.

Решение № 2259 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Т. С. С. против решение № 7197/23.11.2015 г. по адм. д. № 37/2015 г. на Административен съд - С. град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - ГД "Гранична полиция" към МВР чрез процесуалния си представител юрисконсулт Машев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробно се мотивира в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на Т. С. С. против ГД "Гранична полиция" МВР за претърпени имуществени вреди - в размер на 1 236.20 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ГД "Гранична полиция". Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на конкретно длъжностно лице в Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР; не са установени действия или бездействия от страна на длъжностни лице при ответника, които да са в причинно- следствена връзка с твърдените от ищеца имуществени вреди, произтичащи от отказа да бъдат допуснати децата на ищеца- С. С. и М. С., да напуснат пределите на Р. Б. с полет от С. до Брюксел на 06.07.2014 г., тъй като не е представена декларация от другия родител- майката К. Т. В този контекст съдът се е позовал на безспорното по делото обстоятелство, че при явяването на децата на граничния контрол служителят на ГД "Гранична полиция" не е допуснал М. и С. С. да напуснат пределите на РБ поради липса на декларация- съгласие за пътуване в чужбина от родителите. В мотивите си съдът е обсъдил приложените Докладни записки от полицай Т. С., от които е видно, че при връщането на децата на гишетата за регистрация за полет полицай С. е била пресрещната от ищеца С., който заявил, че е забравил въпросната декларация, но служителите на ГД "ГП" са длъжни да направят служебна справка. Съдържанието на декларациите се потвърждава, като това е взето предвид от съда, от показанията на свидетелката С. По-нататък съдът е обсъдил и установения по делото факт, че децата не са били допуснати на 20.07.2014 г. да напуснат РБ, поради което ищецът е закупил самолетни билети за 21.07.2014 г. за полет FB 405 от С. за Брюксел, като единичната цена на билета е 618.10 лв. или общо за двата билета- 1236.20 лв. - претендираната с исковата молба сума. Обсъдени са и показанията на свидетелката В. С.- Б. - сестра на Т. С., които не са кредитирани досежно дадените сведения за други случаи на изпращане на децата на Аерогара София, а също и досежно твърдението, че в българските паспорти на децата е записано, че същите имат и друго гражданство, тъй като последното обстоятелство се опровергава от приетите по делото заверени преписи от тези паспорти. Показанията на свидетелката Б. са кредитирани досежно изявлението на свидетелката, че децата на ищеца пътуват с българските си документи за самоличност. Според приетото от съда, въз основа на горните обстоятелства, не може да се приеме, че са налице действия или бездействия от страна на ответника, които да са в причинно- следствена връзка с твърдените имуществени вреди, произтичащи от незаконното недопускане на малолетните деца на ищеца да напуснат пределите на РБ. Така приетото е мотивирало административния съд да приеме, че липсват предпоставките на фактическия състав, който да ангажира отговорността на държавата по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно Правилно съдът е приел, че в случая се касае за специфичната административна дейност по осъществяване на гранична проверка и граничен контрол, която е обвързана с изискване и представяне на официални надлежно оформени документи, за да бъдат удостоверени всички изискуеми обстоятелства пред граничните власти. Обоснована е преценката на съда, че спрямо С. С. и М. С. са предприети законово определени административни действия, които са законосъобразни и правилни с оглед гореизложената безспорно установена фактическа обстановка. Това са правомощия и административни действия на компетентно длъжностно лице, които са в кръга на техните правомощия и осъществяваната от тях дейност и са в съответствие с действащите към момента нормативни актове. Проверката на малолетни български граждани е извършена в съответствие с чл. 102, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, както и в съответствие с чл. 15 и чл. 16 от Инструкция № 1з-1405/24.07.2009 г. (Обн. ДВ бр. 64 от 11.08.2009 г.) за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на ГКПП, като е извършена проверка на документите за пътуване и е поискана декларация съгласие от родителите. В тези текстове не съществува друга възможност за допускане на малолетните лица да напуснат страната и неизпълнението на задълженията на служителя биха довели до търсене на дисциплинарна отговорност от него. Следва да бъде споделен като законосъобразен и обоснован извода на решаващия съд, че при осъществената проверка ищецът не е представил документи, които изключват изискването за представяна на декларация съгласно чл. 15, ал. 4 и чл. 16 от Инструкция № 1з-1405/24.07.2009 г. (Обн. ДВ бр. 64 от 11.08.2009 г.). Така, на ищеца е дадена възможност да докаже, че децата живеят дългосрочно извън Р. Б., но същия при извършената гранична проверка не е предоставил необходимите документи. Всичко това правилно е съобразено от съда. Противно на оплакванията на касатора, настоящият състав споделя приетото в първоинстанционното решение, че не съществува въведено нормативно изискване за еднократно подаване на декларации, които могат да се използват многократно при преминаване на границата на Р. Б. и също така служителите нямат задължение да търсят декларации, които са представени при предишни преминавания на границата предвид факта, че същите може да са оттеглени. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно административният съд е приел, че не е установено по делото незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ГД "ГП". Действията, извършени от граничните полицаи са били в съответствие със закона, като не са налице твърдяните противоправни бездействия на служители при ответника. Същите са направили необходимите справки, прегледали са представените от С. С. и М. С. документи, и предвид липсата на законово изискуеми документи при граничната проверка на лицата е отказано да напуснат РБ. Обективната безвиновна отговорност може да бъде реализирана само при наличие на всички предвидени елементи от фактическия състав на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и предявеният иск по ЗОДОВ правилно е отхвърлен като неоснователен. Неоснователни и недоказани са твърденията на касатора за неправилна преценка в съдебното решение досежно допуснато нарушение на правото на свободно придвижване на децата, норми на правото на ЕС, Конституцията на Р. Б., ЗБЛД и Инструкция № 1з-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка. Правото за свободно придвижване в пространството е безусловно право на всеки български гражданин. Това право е гарантирано на територията на Р. Б. и може да се наруши едиствено със съдебна санкция при наличие на определени предпоставки за това. В международен аспект правото за свободно придвижване не е абсолютно а правно регламентирано и стриктно контролирано от всяка една държава. С договора за функциониране на Европейски съюз и Директива 2004/38/ЕО отразяват правото на гражданите на ЕС на свободно придвижване, при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Изискванията, при които може да се упражни това право, са предмет на правна регламентация, съдържаща се във вторичните европейски и националните нормативни актове. При извършената гранична проверка са спазени нормите на законовите и подзаконовите актове, но С. не е изпълнил задължението си да представи необходимите доказателства, за да бъде разрешено децата да напуснат територията на Р. Б. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,