Решение № 1200 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат М. Попова от АК Пазарджик в качеството на пълномощник на Е. Петкова и К. Петков двамата с адрес в [населено място] против Решение 452/1.06.2022г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 136/2022г. С него се отхвърля жалбата им, подадена срещу Заповед ЗД/Д-РА-142 от 17.12.2021г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Пазарджик. Със заповедта на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето, чл. 23, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, чл. 296 от Наказателния кодекс и във връзка с чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс се отказва настаняване на детето Е. КОККАЛАС с [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес [населено място], община Пазарджик, [улица], [номер] с родител законен представител баща А. Коккалас с дата на раждане на бащата [дата на раждане] местоживеене Република Гърция, град Солун, в семейството на Е. ПЕТКОВА и К. ПЕТКОВ баба и дядо по майчина линия, двамата с постоянен и настоящ адрес [населено място], община Пазарджик, [улица], [номер]. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, съществено нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на дирекция Социално подпомагане гр. Пазарджик взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, щесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея , обжалвания акт и доказателствата по делото констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. ПЕТКОВА И К. ПЕТКОВ и двамата от [населено място], община Пазарджик чрез адвокат М. Петкова против Заповед ЗД/Д-РА-142/17.12.2021г. издадена от Директора на Дирекция Социално подпомагане Пазарджик. С нея се отказва настаняване на детето Е. КОКАЛА с баща и законен представител А. Кокалас с местоживеене в Р. Гърция град Солун в семейството на Е. ПЕТКОВА И К. ПЕТКОВ баба и дядо по майчина линия. Видно от заповедта същата е мотивирана с мотиви от фактическа страна, че детето е родена от брака на С. Петкова и А. Коккалас. След смъртта на майката, със заповед ЗД/Д-РА-006/23.01.2019г. на директора на ДСП Пазарджик спрямо малолетното дете е предприета временна мярка за закрила-настаняване в семейството на Е. и К. Петкови-баба и дядо по майчина линия с адрес в [населено място], общ Пазарджик. Заповедта е потвърдена с решение на РС Пазарджик, 351, влязло в сила на 28.03.2019г. със срок до настъпване на промяна в обстоятелствата. Прието е в мотивите на заповедта, че с решение 260041 от 12.02.2021г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 12.02.2021г. е прекратено настаняването на детето в семейството на Е. И К. ПЕТКОВИ. Със заповед ЗД/Д-РА-016/10.03.2021г. на Директора на ДСП Пазарджик е прекратено настаняването на детето в семейството на дядото и бабата по майчина линия. По повод депозирана молба от ДСП Пазарджик от 21.06.2021г. от семейство Петкови с изразено желание детето да бъде настанено в семейството им. Също така е посочено в мотивите, че съгласно определение 1503 от 10.09.2021г. на Административен съд Пазарджик, влязло в сила на 25.09.2021г. е проведено закрито съдебно заседание на 10.09.2021г., преписката по делото се изпраща на ДСП за продължаване на производството по отправеното искане от Е. И К. ПЕТКОВИ с молба от 21.06.2021г., посочено е в мотивите на заповедта, че г-н Коккалас не е успял да вземе дъщеря си Е. от дома на сем. Петкови, тъй като същите препятстват предаването на нейния баща, като единствен законен представител. Към момента в ОЗД при ДСП Пазарджик има отворен случай за работа, констатиран е риск от синдром на родителско отчуждение. С направление на ДСП- Пазарджик с НП/Д-РА-133/21.10.2021г. детето е насочено да ползва социална услуга ЦОП към КСУДС гр. Пазарджик психологическо консултиране с цел преодоляване травмата от загубата на майката и понижаване тревожността на детето, подготовка и работа с детето за възстановяване на връзката родител дете. Бабата и дядото на детето също са насочени да ползват социална услуга по повод задълбочаващ се синдром на родителско отчуждение и констатирано навлизане във фаза на [заличен текст] при Е. Петкова, което от своя страна оказва влияние върху психо емоционалното развитие на малолетното дете. На следващо място в мотивите на заповедта се приема, че на 25.11.2021г. е проведен Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисна интервенция като участниците в този механизъм се обединили около решението, че се касае за дете в риск от синдром на родителско отчуждение и е необходими действие за фактическото предаване на детето на баща му. Съобразено е писмо от Директора на дирекция Международно правна закрила на детето и международни осиновявания към министерство на правосъдието, приетата във връзка с Решение 260041 от 12.02.2021г. на Окръжен съд Пазарджик съдебно психологическа експертиза, която не установява бащата да не притежава родителски капацитет и морални качества за отглеждане и възпитание на детето. При категорично произнасяне на съда решението следва да бъде изпълнено по административен ред. Заповедта е издадена на основание чл. 25, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Така издадена заповедта е обжалвана пред съда, който я разгледал по същество и след установяване на фактите, изложени в мотивите на заповедта отхвърлил жалбата. Така постановено решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закони и е необосновано. По делото не е се установява приложена молба на Е. и К. Петкови- дядо и баба на детето по майчина линия от 21.062021г. до Дирекция Социално подпомагане Пазарджик. Само се споменава същата в мотивите на заповедта, че съдържа желание на дядото и бабата детето да бъде настанено за отглеждане в семейството им. В Заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 25 от Закона за закрила на детето, което означава приложение на правилата по чл. 23 и сл. от Закона за закрила на детето. Тези правила съдържат мерки за закрила на детето, една от които е настаняване на детето извън семейството. Производството по този законов ред е средство за защита на дете в риск и започва служебно или по сигнал за такъв слечай. В случая се съобщава желание на дядото и бабата на детето по майчина линия детето да бъде настанено в семейството им, което желание не е удовлетворено с обжалваната заповед. Мотивите на заповедта не дават възможност да се изведат мотивите на органа в каква връзка са. От една страна се сочи, че детето е в риск от родителско отчуждение, сочат се и проблеми на бабата по майчина линия с такъв синдром, а от друга страна се приема, че детето следва да бъде предадено на бащата като законен представител и упражняващ родителските права съгласно решения на гражданския съд. Следва да се отбележи, че производството по настоящето дело не е по спор за упражняване на родителски права, нито е за предаване на дете и следва да се подчини на материалната и процесуална уредба на нормите на чл. 23 и сл. от Закона за закрила на детето. Не се сочи ясно и конкретно фактическо основание за образуване на производството и издаване на заповедта по този ред, за закрила на дете в риск, на какво основание, факти и доказателства се провежда производство пред административния орган за установяване на тези факти, заповедта се явява немотивирана, тъй като не почива на установени факти и обстоятелства в кръга на хипотезите в закона на дете в риск, което се нуждае от конкретна мярка за закрила. Не се извежда извод налице ли е законова хипотеза на дете в риск, което се нуждае от закрила. Не се мотивира каква мярка за закрила е нужна, ако е нужна такава, а се отказва настаняване в семейството на дядото и бабата по майчина линия по тяхно искане, което се посочи по горе не е достатъчно като фактическио и правно основание за производство по реда на ЗЗДетето. В случая административният орган е изложил разнопосочни факти, които не дават основание за извод какво производство е проведено и на какво законово основание. При тези изводи решението на съда също не е отговорило на спорните въпроси, които са само в кръга на хипотезите на Закона за закрила на детето, глава четвърта, поради което при нарушение на материалния закон като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. При този изход на делото на касаторите се следват разноски за цялото производство в общ размер на 2162 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 22, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение