Решение № 3074 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 156/2011 г.

Решение № 3074 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 156/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Вероника Иванова Манчова от с. Лехчево, област Монтана, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Мариана Йорданова от гр. Монтана, срещу решение без номер от 17.11.2010 г. по адм. дело № 411/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните е комплексен - и по фактите, и по правото.

В хода на ревизионното, административното и съдебното производства са събрани следните писмени доказателства:

1. Заверено ксероксно фотокопие на заявление - декларация, с което касационната жалбоподателка Вероника Иванова Манчова е направила искане да й бъде отпуснато парично обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете, считано от 02.06.2009 г. Към заявлението е приложена, също във вид на заверено ксероксно фотокопие, заповед с нечетливо ръкописно изписан номер и дата 01.06.2009 г., с което ръководителят на "Даниса" ООД, гр. Монтана, на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е разрешил на касационната жалбоподателка да ползва отпуск за отглеждане на детето й Иван Бойков Иванов, родено на 05.06.2008 г., до навършване на 2-годишната му възраст.

2. Заверено ксероксно фотокопие на молба без регистрационен номер, с дата 25.09.2009 г., според съдържанието на която касационната жалбоподателка Вероника Иванова Манчова и Бойко Петков Иванов са поискали от директора на ОДЗ "Звездица" - с. Лехчево детето им Иван Бойков Иванов, родено на 05.06.2008 г., да бъде прието в това детско заведение. На л. 115 - 116 от делото на Адм. съд - Монтана обаче се намира ксероксно фотокопие на писмо изх. № К-945 (1) от 30.04.2010 г. на Община - Бойчиновци (включваща и с. Лехчево), в което е посочено, че детето Иван Бойков Иванов е настанено в ОДЗ "Звездица" на 07.09.2009 г.

3. Ксероксно фотокопие - извадка от "Дневник на яслена група при ОДЗ "Звездица" - с. Лехчево за 2009/2010 учебна година", започнат на 15.09.2009 г. В списъка на децата в този дневник под номер 5 е записано детето Иван Бойков Иванов, а в листовете с отразени сведения за присъствията на децата в групата срещу името на Иван Бойков Иванов за м. септември са вписани 17 присъствия (л. 37 и л. 67 от делото на АС-Монтана), за м. октомври - 22 (л. 38 и л. 68 от делото на АС-Монтана), за м. ноември са вписани 21 присъствия (л. 39 и л. 69), за м. декември - 18 (л. 40 и л. 70). На л. 41 фотокопието не е обхванало месеца, за който се отнася сведението, но съпоставено с това на л. 71 то очевидно се отнася за м. януари. В това сведение срещу името на Иван Бойков са вписани 20 присъствия. За м. февруари са вписани 20 присъствия (л. 72 от делото на АС-Монтана). За м. март са вписани 22 присъствия (л. 43 и л. 73), за м. април - 20, за м. май - 18, за м. юни няма вписани присъствия (л. 74, 75 и л. 76). С определение от 30.09.2010 г. Административен съд - гр. Монтана е сравнил тези фотокопия с оригиналния дневник, представен в това съдебно заседание от ОДЗ "Звездица" и е констатирал, че "копията, представени по делото, съответстват на това, което е в дневника на ОДЗ "Звездица" с. Лехчево."

4. Между страните не се спори, че родителите на детето са плащали ежемесечна такса за детската ясла.

5. На л. 122 от делото на Административен съд - Монтана се намира писмо изх. № 80 от 06.10.2010 г. на ОДЗ "Звездица" - с. Лехчево, подписано от директора Паолина Гоцова Димитрова, в което се съдържа съществената информация, че:

а) Иван Бойков Иванов няма действителни присъствени дни за да му бъде измервана температурата т. 2 от писмото);

б) фактическо присъствие на детето за деня няма в определения период (септември 2009 г. - май 2010 г.), но родителите ежедневно са вземали храната, полагаща се по оклад (т. 5 от писмото);

в) в това ОДЗ няма отделна обособена млечна кухня и за да се храни детето от кухнята на ОДЗ трябва да бъде регистрирано и да заплаща месечна такса (т. 3);

г) детето е записано с пълен комплект документи в детска ясла през м. септември 2009 г. с цел първоначално вземане на храна, запазване на място в детска ясла и предстоящо посещение (т. 6).

6. На л. 9 от делото на Административен съд - Монтана се намира писмо изх. № 45 от 02.07.2010 г. на ОДЗ "Звездица", с което на въпрос, поставен с писмо № 1175 от 02.07.2010 г. на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, е даден следният отговор: "В ОДЗ "Звездица" с. Лехчево няма отделно обособена млечна кухня. В заведението се приготвя храна само за децата, регистрирани и посещаващи някоя от детските групи на ОДЗ."

7. На л. 127 от делото на Административен съд - Монтана се намира удостоверение № 1634/10 от 05.11.2010 г., с което Районна прокуратура - гр. Монтана удостоверява, че е образувано досъдебно производство срещу Паолина Гоцова Димитрова от гр. Монтана, която на 21.04.2010 г. в с. Лехчево, в качеството си на длъжностно лице - директор на ОДЗ "Звездица" - и в кръга на службата си е съставила официален документ "Информация", в който е удостоверила невярното обстоятелство, че детето Иван Бойков Иванов е посещавал яслената група при ОДЗ "Звездица" в периода след 07.09.2009 г. с цел да бъде използван този документ като доказателство за посоченото обстоятелство пред РУСО - Монтана (престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс).

Въз основа на писмените доказателства, посочени по-горе в т. 1-4 е съставен ревизионен акт за начет пор. № 222 в РУСО с дата 08.06.2010 г., с който е прието, че детето Иван Бойков Иванов е настанено в детско заведение с дата на настаняване 07.09.2009 г., поради което касационната жалбоподателка недобросъвестно е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 07.09.2009 г. до 31.03.2010 г. в общ размер 1634,29 лв., което следва да възстанови с лихва в размер на 101,89 лв. С разпореждане № 222 от 08.06.2010 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предприело действия по събирането на сумата по акта за начет, а с решение № К-26 от 05.07.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Вероника Иванова Манчова срещу това разпореждане и акта за начет. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "приложените документи (въз основа на които детето е било настанено в детското заведение) са още едно доказателство, че молбата за приемане на детето е подадена именно за неговото настаняване в детското заведение, а не за получаване на храна, тъй като за регистрация на желаещи да получават храна от детска кухня, съгласно чл. 38 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, се подава заявление, придружено само от служебна бележка от личния лекар и копие на удостоверението за раждане на детето" - следователно не е основателно, според директора на РУСО възражението на Вероника Иванова Манчова, че детето не е било настанено в детското заведение, а само е било регистрирано в ОДЗ "Звездица" за да получава храна от кухнята на това детско заведение, защото от събраните в ревизионното производство доказателства следва, че детето Иван Бойков Иванов е било настанено в ОДЗ "Звездица" с. Лехчево по смисъла на (чл. 53, ал. 4) КСО с дата на настаняване 07.09.2009 г.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Вероника Иванова Манчова срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "получаването на храна по оклад, за което родителите са заплащали съответната месечна такса, във връзка с липсата на обособена отделна млечна кухня в ОДЗ "Звездица", с. Лехчево, сами по себе си установяват обстоятелството по настаняване на детето в детското заведение." Приел е още, че "за да може детето да се храни в детското заведение, същото следва да е зачислено на храноден или оклад, т. е. за него се предвижда храна, за което се извършва и необходимото отбелязване в съответните за целта документи, резултат от това зачисляване, последното равнозначно от една страна на присъствие, а от друга предполага настаняване (и това) дали зачислената храна ще се получава от родителите, без детето реално да присъства, не променя този факт."

Решението на Административен съд - гр. Монтана е правилно.

С касационната жалба е застъпено отново становището, че "през посочения от финансовия ревизор период 07.09.2010 г. - 25.09.2010 г. детето не е престояло (в яслената група на ОДЗ) нито ден и е липсвало основание за този престой", че "от детското заведение е вземана единствено храна за детето и то срещу заплащане, което не представлява настаняване на детето в детско заведение, за да е налице хипотезата по чл. 53, ал. 4 КСО (а) съгласно чл. 18 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските ясли могат да приготвят храна за обяд на деца от 10 м. до 3 г. възраст, отглеждани в домашна обстановка."

Това становище е неоснователно.

Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (изрично така реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI отд.; сравни и реш. № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI отд. и цитираната в него съдебна практика). В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група (виж по-горе т. 2) и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група (виж по-горе т. 3) и обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ОДЗ "Звездица" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО.

Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. А според чл. 47, ал. 7, т. 2 от тази наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето бъде настанено в детско заведение. Прекратяването на този отпуск има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото той (отпускът по чл. 164 КТ) е юридическият факт, пораждащ право на това обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Иван Бойков Иванов е настанено в детско заведение (яслена група на ОДЗ "Звездица"), правото на майката Вероника Иванова Манчова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването (приемането на детето в ОДЗ и записването му в дневника на яслената група).

По изложените Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Вероника Иванова Манчова е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,