Решение № 6714 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 176/2010 г.

Решение № 6714 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 176/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фатеме Касеми Джуджели, гражданка на Иран, чрез служебно назначения й процесуален представител, срещу решение № 45 от 23.11.2009 г. по адм. д. № 393/2009 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 1881/28.09.2009 г. на зам.-директора на РДГП Русе за наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е възприел фактическите обстоятелства изложени в предложението за налагане на принудителна административна мярка. Чужденката е влязла в РБългария на летище Варна на 12.08.2009 г., придружавана от малолетното си дете Арта, с издадена българска туристическа виза, валидна до 04.09.2009 г., която не е била продължавана след изтичането й. На 14.09.2009 г. на ГКПП Дунав мост, трасе изход Гюргево, е направила опит да излезе през границата на страната, ползвайки официален документ за самоличност - българска лична карта, издадена на името на българска гражданка. Прието е от съда, че в заповедта липсват фактчески основания за издаването й, но такива се съдържат в предложение рег. № 20419/28.09.2009 г., изготвено от помощен орган, част от административната преписка, на което органът изрично се е позовал - чужденецът към момента на издаване на оспорения акт е бил с изтекъл срок на издадената му българска туристическа виза, поради което административинят акт е съобразен с материалния закон. Административният орган се е позовал на фактическите обстоятелства изложени в предложение № 20419/28.09.2009 г. Решението е законосъобразно. С обжалваната пред съда заповед на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България " на основание чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. При издаването на заповедта административният орган се е позовал на обстоятелствата, че на 14.09.2009 г. на ГКПП "Дунав мост" е задържана чужденката Фатемех Джазмиджуджили, гражданка на Иран, придружаваща малолетното си дете, която за излизане от страна е представила за обработка българска лична карта на българска гражданка, с подменена снимка с цел да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, както и на мотивите, изложени в предложение рег. № 20419/28.09.2009 на началника на ГПУ Русе. С друга заповед № 1885/28.09.2009 г. на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Р България за срок от 5 г.", на основание чл. 42з, във връзка с чл. 11, т. 5 ЗЧРБ. Видно от предложението за налагане на принудителна административна мярка на 14.09.2009 г. при извършване на идентификация на лица на ГКПП "Дунав мост" - Русе при излизане от страната са представени за обработка български лични карти на името на български граждани, а е установено, че мъжът и жената са ирански граждани, пътуващи с малолетното си дете. Чужденците са влезли в РБългария на летище Варна на 12.08.2009 г. с български туристически визи, валидни до 04.09.2009 г. и са направили опит да излязат през границата с Румъния с неистински документи, с цел да използват страната като пункт за миграция към трета държава. Правилни са изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, на чужденеца е бил разрешен престой в РБългария до 04.09.2009 г. и след изтичането на срока, към 14.09.2009 г. не е напуснал страната, по които факти не се спори и административният орган е действал при условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. С оглед изложените фактически основания в заповедта е налице хипотезата на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ, съгласно която принудителната административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" се налага, когато се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. С оглед посоченото фактическо основание е налице основанието по чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ за издаване на заповедта, а с оглед посоченото правно основание са налице фактическите обстоятелства по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, поради което и на двете основания оспорената пред съда заповед е законосъобразна. Неоснователни са касационните оплаквания, че липсват фактическите основания за издаване на заповедта, те се съдържат както в мотивите на издадената заповед, така и в предложението за издаването й. Неоснователно е твърдението за липса на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение