Решение № 3766 от 7.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена чрез упълномощени процесуални представители гл. юрк. Н. Драгинова и рк. Е. Димитрова-Янева, против осъдителната част на Решение 1824 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело 6750 по описа на Административния съд София-град за 2019 г. Със съдебното решение в обжалваната му част, БНБ е осъдена да заплати на А. Харизанова с адрес в Пловдив, [улица] обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4309, 61 лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на допуснато от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД) в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 17.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените от ищцата в първоинстанционното производство разноски в размер на 10, 00 лв. държавна такса и 379, 01 лв. за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани подробно и последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените пред първоинстанционния съд и в настоящото производство разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Харизанова, чрез упълномощен процесуален представител адв. М. Стоянова, в писмен отговор от 19.04.2022 г. излага съображения за неоснователността на касационната жалба и правилността на атакуваното решение в обжалваната част. Иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Представя договор за правна защита и съдействие 6/01.06.2022 г. Прави възражение за прекомерност, в случай че касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. По съществото на касационната жалба, касационната инстанция преценява следното: Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). А. Харизанова е сезирала Административния съд София-град с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на БНБ да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 665, 00 лв., претърпени в периода от 25.06.2014 г. до 18.12.2014 г., представляващи законната лихва върху изплатената със забава сума от 196000, 00 лв., явяваща се гарантирания размер на депозита й в КТБ АД, които вреди са резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Ищцата претендирала и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.06.2019 г. датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.10.2012 г. ищцата е сключила с КТБ АД Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) л. 8 и л. 9 от адм. дело 6750/2019 г. по описа на Административния съд София-град. Впоследствие на 21.05.2013 г. към договора бил сключен и Анекс 106962 за откриване на банкова сметка в лева при условията на стандартен безсрочен депозит (от л. 6 до л. 7 пак там). С Решение 73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ поставил КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. Направена е констатация, че ликвидните активи на банката към 20.06.2014 г. не са достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост . С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ е възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. С Решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ АД под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Поради това действието на всички мерки, наложени с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за поставяне на банката под специален надзор и тези по Решение 82/30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014 г. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ е отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), е приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което е уведомил и ФГВБ, с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда е определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил е също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. По делото пред първата инстанция е назначена, изслушана, приета неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Димитрова-Караджова. Задача на експертизата е установяване на размера на лихвата в проценти, начислявана по вложенията на ищцата в КТБ, на договорната лихва в лева, начислена върху сумата от 196000, 00 лв. и на законната лихва върху изплатения на Харизанова гарантиран размер на депозита й в КТБ за конкретни периоди в рамките на претендирания исков период. Административният съд София-град е кредитирал заключението по тази експертиза, като компетентно изготвено. Първоинстанционният съд подробно се е обосновал, защо преценява като допустим предявения иск, а БНБ като надлежен ответник. Посочил е, че искът следва да се разгледа по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По съществото на иска съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание и частично основателна по размер до присъдената сума от 4309, 61 лв. Аргументирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно относимото национално законодателство и релевантните разпоредби на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Приел е, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отм.) недвусмислено следва, че БНБ се явява компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, като националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал е извод, че актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лицензът на кредитната институция. Посочил е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Приел е, че на 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но заради спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях почти шест месеца. Така, според съда, първото условие кредитната институция да изглежда неспособна за конкретния момент да изплати депозит(и) по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било спазено. Преценил е, че спазено се явява и второто условие да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за гарантиране на номиналната стойност на обхванатите депозити и предвижда, поне до известна степен, заместител за наличността им. Посочил е, че установяването, дали депозитите са неналични може да бъде избегнато, само ако се очаква достъпът до тях да бъде възстановен в много кратък срок. Взел е предвид, че с писмо, вх. 4098/20.06.2014 г., изпълнителните директори на КТБ АД са уведомили БНБ, че, като имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията й в най-близко време. Приел е, че с решението за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е постановила законова забрана тази банка да изплаща депозити по причини, пряко свързани с проблеми с ликвидността й. Определеният тримесечен срок на надзора, според съда, недвусмислено показвал липсата на близка перспектива за изплащане на депозитите от кредитната институция. Преценил е, че с Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, Централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Поради това е приел, че в срок от 5 работни дни от тази констатация БНБ е следвало да постанови изричен акт по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата задължение, което тя не изпълнила в посочения срок. Формирал е решаващия извод, че цитираната норма от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, като овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза на КТБ АД поради неплатежоспособност. Приел е, че като не е взела това решение в императивния 5-дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, което нарушение е определил като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата за вреди. Посочил е, че нарушението възпрепятствало задействането на механизма по компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на касационния жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно причинена имуществена вреда под формата на невъзможност за ползване на паричния капитал от 196000, 00 лв., ощетяваща патримониума на ищцата, и пряка и непосредствена причинна връзка между бездействието на БНБ и тази вреда. Приел е че в случая обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Посочил е, че Харизанова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Обосновал се е, че като е бездействала да обяви неналичността, БНБ попречила за задействането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът) на процедурата по чл. 10 от Директивата. По този начин Фондът не е изпълнил своевременно задължението си да изплати на вложителите на КТБ АД гарантирания размер на депозитите им в тази банка, вкл. на ищцата. Изложил е подробни аргументи, че със своето бездействие БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Счел е, съобразявайки императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, че липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените вследствие на това нарушение вреди. Относно периода, за които се дължи обезщетение в конкретния случай, съдът е приел, че относимият такъв е този на забавата от момента, в който Харизанова реално е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено. Посочил е, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Приел е, че датата, на която е следвало да започне изплащането, включително на депозита на ищцата до гарантирания размер от 196000, 00 лв., е 26.07.2014 г. Отчел, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие. Поради това счел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. По отношение на размера на законната лихва за приетия от него исков период съдът сее позовал на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (от л. 98 до л. 101 от първоинстанционното дело). Определил е дължимото обезщетение като разликата между изчислената за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. договорна лихва върху сумата от 196000, 00 лв. в размер на 1424, 21 лв. (отговор по въпрос 2 от експертизата) и законната лихва за забава върху същата сума и за същия период (отговор на въпрос 3) в размер на 5733, 82 лв. Уважил е исковата претенция до 4309, 61 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Отхвърлил е предявения от Харизанова иск в останалата му част и за исковите периоди 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. 18.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилност на извода на първоинстанциониня съд, че БНБ е компетентният орган към 20.06.2014 г. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент, обаче, не освобождава от отговорност БНБ за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Основателно, първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, да й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. БНБ е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение, сочейки я като правно основание за акта си при липса на съответна такава в националното ни законодателство . Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на първо място на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неприемането на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено за него задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. На относимия въпрос в случая, а именно налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, Административният съд София-град е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право. Като неоснователно касационната инстанция преценява и възражението в касационната жалба, че ищцата не била доказала причинена вреда. А. Харизанова претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозита й в КТБ за периода на забавата. Необосновано се твърди, че претендираната от нея вреда за забавено изплащане на вложенията й, не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Харизанова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност на депозитите в КТБ е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищцата за гарантирания размер на депозита й в КТБ. Следователно, независимо, че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на Харизанова, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на депозита й, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищцата за паричното й вземане от ФГВБ. Харизанова е получила със забава гарантирания размер на депозита й в КТБ, която е провокирана от държавен орган, от акта, на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Законът урежда както вредата при несвоевременно изпълнение на парично задължение, така и обезщетението за нея и начина му на изчисляване. В конкретния случай за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. Вредата се изразява в забава за получаване на дължимата парична сума и е доказана до размера от 5 624, 60 лв. Периодът на забавата, правилно е определен от съда. Неправилно обаче първоинстанционният съд е изчислил размера на дължимото обезщетение за обезвреда, приемайки че това е разликата между изчислената за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. договорна лихва върху сумата от 196000, 00 лв. и законната лихва за забава върху същата сума и за същия период. Тази неправилност не може да бъде изправена от касационната инстанция в конкретния случай, тъй като не е налице касационна жалба от Харизанова. По съображения, аналогични на гореизложените, касационният състав преценява, като неоснователни, възраженията на касационния жалбоподател за липса на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на Централната банка. С оглед изхода на спора в касационното производство, направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Такива обаче се дължат на ответника по касация на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъществената правна защита и съдействие. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия