Решение № 5009 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Билла България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №55 срещу Решение № 1803 от 15.01.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело № 10493/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 7383 от 05.09.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на „Билла България" ЕООД е забранено при упражняване на дейността си да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно продажните цени на предлаганите за продажба в търговския си обект стоки (вкл. и за стока кашкавал от краве мляко „Здравец“, 0,370 кг.), чрез поставени ценови етикети, за които стоки при маркиране на каса се заплаща по-висока продажна цена от обозначената на етикет. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички релевантни обстоятелства и доводи, изложени в жалбата, както и че не е изложил достатъчно мотиви за тяхното отхвърляне. Освен това счита, че съдът е основал изводите си на несъществуващи законови задължения за търговците и на неправилно тълкуване на материално-правните разпоредби. Касаторът счита, че при обявяване на цени следва да се прилагат специалните правила на Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите(Директива 98/6), както е посочено и в насоките на Европейската комисия и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В този смисъл излага, че дори да е налице нарушение, то не следва да се квалифицира като нелоялна търговска практика, а като нарушение на правилата за обявяване на цени, поради което КЗП неправилно е приложила закона. Касационният жалбоподател твърди, че фактическите изводи на съда са неправилни. Излага, че при извършената проверка в търговски обект на дружеството е бил поставен ценови етикет в непосредствена близост до продукта, който ясно е съдържал както цената за единица мярка, така и цената за конкретната разфасовка, включително промоционалната цена и срока на нейната валидност. Счита, че обявената цена е била вярна и съответстваща на цената при маркиране на каса. Поддържа, че не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като не е предоставена невярна информация относно цената на артикула. Излага, че всички елементи на офертата са били ясно и коректно обозначени, а средният потребител следва да прояви обичайна степен на информираност и наблюдателност при покупка. При условията на евентуалност касаторът твърди, че дори да се приеме наличие на нарушение, същото е инцидентно и малозначително с оглед мащаба на дейността на дружеството. Счита, че еднократна проява не обосновава прилагането на процесната мярка и че издадената заповед противоречи на принципа на пропорционалност. Относно валидността на заповедта касаторът излага, че същата не съдържа достатъчно конкретика относно забраненото поведение, а единствено възпроизвежда законови разпоредби. Счита, че като индивидуален административен акт тя следва да бъде конкретна и съобразена с фактическата обстановка, което в случая не е налице. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по делото. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: Административното производство пред КЗП е започнало във връзка със Сигнал от потребител, вх. № Ц-03-10629 от 07.08.2025 г., за това че на 06.08.2025 г. при пазаруване в магазин на веригата, находящ се в гр. София, бул. „Черни Връх“ № 100, Paradise center, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, е установена подвеждаща табела за намаление на продукт „Здравец кашкавал“. Във връзка със сигнала е извършена проверка на място в търговския обект, за което е съставен Констативен протокол (КП) № К-2765202 от 13.08.2025 г., в който са обективирани обстоятелствата по извършената проверка. В хода на проверката в магазина е установено, че се предлага за продажба кашкавал от краве мляко „Здравец“, с производител „Екопродукт Мегия“ ЕООД, еднакви разфасовки от 0,370 кг. В близост до стоката е поставен търговски етикет с обявена цена, както следва: „Здравец кашкавал“ Кашкавал от краве мляко; Оп. 370 гр.; BILLA Card -25% 1 кг. 35,11/1 кг./ 17,95 евро; Регулярна цена 12,99 лв./ (6,64 евро), като за 1 кг. 26,32/1 кг./ 13,46 евро. Отбелязано е цена с Billa Card 9,74 лв. (4,98 евро). Отбелязано е на етикета и валидността на офертата със съвсем малки букви и цифри „от 2025.07.17 до 2025.07.23.“ Цената, на която е маркирана стоката на касата на една опаковка кашкавал от краве мляко „Здравец“ от 0,370 кг. с Billa Card е в размер на 12,99 лв. Констативният протокол е връчен на представител на юридическото лице – Л. Маринов. Във връзка с извършената проверка и направените констатации в КЗП е постъпило становище от страна на „Билла България“ ЕООД с вх. № Ц-03-10629/18.08.2025 г. В него дружеството е посочило, че провереният магазин функционира с електронни етикети на стоките на регал. Цените на електронните етикети се актуализирали автоматично, чрез система при промяната им от централния офис на дружеството. Сочи се евентуално повреда на етикета, вследствие на която, цената е останала неактуализирана. Твърди се, че след констатиране на повредата етикетът е подменен. Изготвена е Докладна записка № П-03-10629/03.09.2025 г. от началник отдел ОКОБП, в която е направен извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика от страна на дружеството. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в проведено заседание на 05.09.2025 г., КЗП е взела решение, отразено в Протокол № 44, т. 15, че с описаните по-горе действия, „Билла България“ ЕООД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Със Заповед № 7383 от 05.09.2025 г. на председателя на КЗП, въз основа на взетото решение на заседанието на КЗП, на "Билла България" ЕООД, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация, относно крайната продажна цена на предлагани за продажба стоки (вкл. за кашкавал от краве мляко „Здравец“, 0,370 кг.), по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68 г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Прието е, че по този начин търговецът предоставя невярна информация, която би могла да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази нелоялна търговска практика. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в писмена форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По приложението на материалния закон съдът е изложил, че с оспорената заповед законосъобразно е забранено използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Счел е, че жалбоподателят има качеството на търговец и осъществява търговска практика чрез обявяване на цена на предлагана стока. Намерил е, че обявената на етикета цена не е съответствала на действително дължимата цена към момента на покупката, поради което представлява невярна и подвеждаща информация. Приел е, че причината за несъответствието – включително твърдения за техническа неизправност – е ирелевантна, доколкото търговецът носи отговорност за актуалността на обявените цени. Съдът е счел, че несъответствието между цената на етикета и тази на касата е от естество да повлияе на икономическото поведение на средния потребител. Посочил е, че цената е съществен фактор при вземане на решение за покупка и че невярното ѝ представяне може да мотивира потребителя да извърши сделка, която не би осъществил при коректна информация. Приел е, че не е необходимо действително настъпване на вреда, достатъчно е да съществува възможност за подвеждане. Изложил е още, че обстоятелството, че конкретният потребител е установил несъответствието и му е била възстановена разликата, не изключва наличието на нарушение, тъй като практиката е в състояние да засегне и други потребители. Счел е за неоснователно възражението, че потребителят е действал информирано, като е приел, че законът защитава средния потребител като цяло, а не конкретното поведение в отделен случай. Предвид това съдът е обосновал извод, че с тези действия търговецът „Билла България“ ЕООД е упражнил нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на горното съдът е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правното основание, на което е издадена оспорената заповед, е чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП оправомощава председателя на КЗП да издаде заповед, с която да забрани прилагането на търговска практика. Предпоставката, при която това правомощие може да бъде упражнено, е наличието на решение на Комисията, което установява, че дадена търговска практика е нелоялна. В случая, заповедта е издадена след като Комисията е установила, че касаторът прилага нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП съдържа обща забрана на нелоялните търговски практики, а тази на чл.68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя заблуждаващата търговска практика като нелоялна. Това означава, че ако процесната търговска практика е заблуждаваща, тя е нелоялна и следва да бъде забранена. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С процесната заповед органът е забранил на „Билла България“ ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно продажните цени на предлаганите за продажба в търговския си обект стоки (вкл. и за стока кашкавал от краве мляко „Здравец“, 0,370 кг.), чрез поставени ценови етикети, за които стоки при маркиране на каса се заплаща по-висока продажна цена от обозначената на етикет. При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно реалната цена на тази стока. Предоставянето на невярната информация за цената на стоката е свързано с вземането на конкретно търговско решение и представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. В случая се установяват и трите кумулативни предпоставки на процесната търговска практика. Неоснователни са аргументите, че предвид еднократното поведение на търговеца случаят не представлява „практика“. Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП и означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Т.е. достатъчно е да е налице и едно действие или бездействие на съответния търговец, за да се приеме, че е налице търговска практика, стига това действие или бездействие да е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че в случая не намира приложение Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2005/29). Посочената директива е основният нормативен акт в законодателството на Съюза, който урежда нелоялните търговски практики при сделки между търговци и потребители. Тя се прилага за нелоялни търговски практики преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока (чл. 3, пар. 1 от директивата). В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти (чл. 3, пар. 4 от Директивата). Настоящият случай не се характеризира със специфични аспекти на нелоялни търговски практики. Законовите разпоредби, послужили като основание за издаване на административния акт, въвеждат разпоредби именно на Директива 2005/29. Процесната заблуждаваща търговска практика е регламентирана в чл. 6 от Директива 2005/29, който дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Такъв елемент съгласно б. „г“ на чл. 6 от Директива 2005/29 е цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. Соченото от касационния жалбоподател решение на Съда на Европейския съюз по дело С-476/14 е неотносимо към настоящия спор, тъй като поставените въпроси по това дело касаят неизбежните и предвидимите компоненти, които трябва да бъдат включени при посочването на продажната (крайната) цена по смисъла на чл. 2, буква „а“ от Директива 98/6, а именно - включването на разходите за докарване на МПС от производителя до продавача в продажната (крайната) цена, обявена в реклама, когато тези разходи задължително са за сметка на потребителя. Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице визираната нелоялна търговска практика, тъй като в случая търговецът не е представил подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. Настоящият касационен състав счита, че тъй като към момента на проверката не е било налице реално намаление на цената на стоката, поставеният на рафта етикет следва да отразява коректно и единно цената за съответната единица мярка. В противен случай се създава риск от заблуждение за средния потребител, който трябва да има възможност да направи информиран избор при покупката. Няма значение какъв е видът на етикета – дали е хартиен, електронен или друг. Като основна характеристика на стоката, цената има съществено значение и обявените намаления могат да окажат решаващо влияние върху избора на средния потребител. Под „среден потребител“ се разбира лице, което е относително информирано и проявява разумна степен на наблюдателност и съобразителност. Продажната цена е ключов фактор при предлагането на стоката и често е водеща при вземането на решение за покупка. Обикновено потребителят се ориентира именно по информацията, посочена върху етикета. Ако тази цена се различава от реално начислената на касата, това може да подтикне към решение, основано на подвеждаща информация. В процесния случай промоционалният период, към който се отнася по-ниската цена на артикула, е обозначен с изключително дребен шрифт, докато промоционалната цена е изписана с по-едър шрифт от редовната цена. В резултат на това потребителят може да вземе търговско решение, което не би направил при липса на подобна практика. Подобно представяне на цената привлича вниманието към стоката и създава впечатление за финансова изгода, която в действителност не съществува, като по този начин влияе върху избора на потребителя. С оглед всичко изложено, първоинстанционният съд и органът пълно и точно са установили фактите от значение за случая и въз основа на тях са направили правилен извод за осъществена от касатора заблуждаваща нелоялна търговска практика, която законосъобразно е забранена с обжалваната заповед. Изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. Разноски от ответника не са претендирани и поради това не следва да му бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,