Решение № 3320 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2016 г.

Решение № 3320 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 6690/02.11.2016 г., постановено по административно дело № 7346/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р - 22221714000227 - 091 - 001/02.04.2015 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 892/15.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи, възприети от първоинстанционния съд относно липсата на компетентност на един от органите, издали ревизионния акт. Твърди се, че след промяната в служебното правоотношение на лицето, възложило ревизията е отпаднала и неговата възможност да довърши производството, като именно в това се явява трайната му невъзможност за това по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на съдебното решение, след което делото да се върне на компетентния съд за произнасяне по материалната законосъобразност на ревизионния акт. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Минкова, която моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Представител на ответното дружество "Феаруей" ЕООД, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В хода на съдебното производство, развило се пред Административен съд - С. града са установени следните факти: Ревизионното производство е започнало със Заповед № Р-22221714000227-020-01/20.08.2014 г., изменена с последващи заповеди от 24.11.2014 г. и от 19.12.2014 г., издадени от А. В. Т. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. В хода на ревизионното производство, със Заповед № РД - 01 - 2/05.01.2015 г., изменена със Заповед № РД - 01 - 49/13.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП гр. С., е иззета компетентността на А. В. Т. да издаде ревизионния акт с мотива, че е преназначен от длъжност началник сектор "Ревизии" на длъжност началник отдел "Ревизии", и за компетентен да издаде ревизионния акт е определен друг орган по приходите, а именно Б. Н. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии". Ревизионният акт е издаден от Б. Н. Н., заемащ длъжността началник сектор "Ревизии" и от ръководителя на ревизията - В. В. В. на длъжност главен инспектор по приходите. Въз основа на така установените факти, Административен съд - С. град е приел, че един от органите, издали процесния ревизионен акт не е компетентен съгласно изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което актът страда от най-тежкия порок и се явява нищожен. Според съда в хода на производството е извършено изземване на компетентност от органа по приходите, възложил ревизията, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, която допуска това, но само при конкретно посочените хипотези: при отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая изземването на правомощията на възложителя на ревизията е мотивирано с оглед настъпилата промяна в служебното правоотношение на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията, чрез преназначаването му на друга длъжност - началник отдел "Ревизии" при ТД на НАП - С., което обстоятелство според съдебния състав не представлява трайна невъзможност за изпълнение на задълженията му. Настоящият съдебен състав, счита, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочена преценка за това дали по отношение на органът, възложил ревизионното производство не е настъпила хипотезата трайна невъзможност да изпълнява задълженията си, която хипотеза може да бъде изпълнена не само с фактическо отсъствие на лицето, а и с обема и предмета на възложените задължения за длъжността, на която е преназначено. Следвало е тази преценка да бъде извършена въз основа на заповедта, с която е променено служебното му правоотношение и длъжностната характеристика за новата длъжност, които документи не са изисквани и представени по делото. Освен това, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК си служи с понятието "орган", а не "лице", поради което наличието на идентичност между физическото лице, възложило ревизията и това, издало ревизионния акт, не би следвало да е от значение за валидността на акта. Административен съд - С. град е постановил съдебния си акт без да установи всички относими за случая факти, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши повторна преценка за валидността на ревизионния акт при спазване на изложените по-горе указания. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,