Решение № 11852 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8035/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Проверки при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, чрез юрк.Антонова, срещу Решение 21367 от 20.06.2025 г., постановено по адм. д. 3715/2025г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Силвър БетЕООД, ЕИК 200382670, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002- 2.097-2781/12.02.2025., издаден от началник сектор Проверки при ТД на НАП София, потвърден с Решение АУПДВ-3/14.03.2025 г. на директора на ТД на НАП София и НАП е осъдена да заплати в полза на дружеството разноски в размер на 12 050 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът описва установените по делото факти и развитите правни съображения от първоинстанционния съд като счита крайните изводи по същество за несъответстващи на изискванията на приложимата нормативна уредба. Позовава се на разпоредбите на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) и на чл.4, ал.5, т.1 и чл.4, ал.8 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на процесния АУПДВ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Силвър БетЕООД, чрез адв.Г.Костолов, оспорва основателността на жалбата по съображения в писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа мотивирано становище за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. По съществото й съдът съобрази следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по следните факти: Дружеството, ответник по касационната жалба, има за предмет на дейност: Хотелиерство, ресторантьорство, вътрешен и международен туризъм, търговско представителство и посредничество, вътрешно и външнотърговски сделки, както и всички други дейности, незабранени от законодателството на Република България. То кандидатства и получава безвъзмездна финансова помощ по процедури BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) 2014-2020. То кандидатства с проектно предложение BG16RFOP002- 2.095-8452 от дата 20.01.2021 г. и проектно предложение BG16RFOP002-2.097-2781 от дата 11.03.2021 г., към които е прилага и декларация по чл. 4а от ЗМСП за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от същия закон с декларирани данни за категория средно предприятие и статус на свързано предприятие, а в т. 2 за последна приключена финансова година е посочена 2019 г. Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. С решение на Министерски съвет (МС) 947 от 18.12.2020 г. са одобрени критерии и ред, по които НАП предоставя помощта на микро-, малки и средните предприятия, отговарящи на изискванията съгласно Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП) и Препоръка на Комисията от 06 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия и които са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020Г., РД-01-677/25.11.2020 г РД-01- 718/18.12.2020 г РД-01- 20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г., РД-01-132/26.02.2021 г., РД-01- 173/18.03.2021 г., РД-01-197/31.03.2021 г., РД-01-220/08.04.2021 г., РД-01- 240/16.04.2021 г. и РД-01-265/ 23.04.2021 г. на Министъра на здравеопазването. След автоматична обработка на заявленията на дружеството е предоставена БФП в размер на 53 123,12 лв., изплатена на 10.02.2021 г. (съгласно Заповед 3-ЦУ-183 от 05.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП публично достъпна на страницата на НАП), както и БФП в размер на 22 380,99 лв., изплатена на 31.03.2021 г. (със Заповед 3-ЦУ-741 от 30.03.2021 на изпълнителния директор на НАП публично достъпна на страницата на НАП). В резултат на извършена от Управляващия орган на ОПИК проверка за верифициране на разходите за предоставена БФП на крайни ползватели по Схема за набиране на заявления за подкрепа Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки е установено, че ползвателят на помощта СИЛВЪР БЕТ ЕООД е 100% собственост на дружеството САНЕВИАН ООД, ЕИК 202900256. Това обстоятелство поставя дружествата в хипотезата на свързани предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП. Констатирано е също така, че от своя страна САНЕВИАН ООД е и едноличен собственик на предприятията: МИЛЕНИУМ-9 ЕООД,; МИЛЕНИУМ-2 ЕООД, ШАНС ТРАВЕЛ ЕООД, и М ЗАПАД ЕООД. МИЛЕНИУМ-2 ЕООД от своя страна е едноличен собственик на ЕФБЕТ ЕООД, и ШАНС БЕТ ЕООД. САНЕВИАН ООД е собственост на група от три физически лица: С. Н. Н., Ц. С. Н. и Б. С. Н. и извършва своята икономическа дейност през периода 2018 -2020 г. по КИД-2008 - 68.20 - "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти". Установено е, че посочените три физически лица са собственици също така и на ЦСН ООД, ЕИК - 121 159398, което извършва икономическата си дейност през 2019 г. и 2020 г. под КИД-2008 - 68.20 - "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти" и ГАЛИЦИЯ ООД, ЕИК - извършващо икономическа дейност за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. под същия КИД 2008 - 68.20. Установено е също така, че за 2018 г. ГЕЙМПРОМ ООД, е 100% собственост на ГАЛИЦИЯ ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 30% собственост на САНЕВИАН ООД и 30% на ГАЛИЦИЯ ООД. За 2018 г. СПОРТИНГ БЕТ ООД е 100% собственост на САНЕВИАН ООД, а за 2019 г. и 2020 г. е 40% собственост на САНЕВИАН ООД и 40% ЦСН ООД. За 2018 г. ШАНС ГЕЙМС ЕООД, е 100% собственост на М ЗАПАД ЕООД, едноличен собственик на което е САНЕВИАН ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 100% собственост на ЦСН ООД. За 2018 г. ВЕГА БЕТ ЕООД, е 100% собственост на ГАЛИЦИЯ ООД, а за 2019 г. и 2020 г. негов едноличен собственик е ЦСН ООД. За 2018 г. Ц.Б.С.-2009 ООД, е 100% собственост на САНЕВИАН ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 30% собственост на ШАНС ГЕЙМС ЕООД и 30% на ВЕГА БЕТ ЕООД. Предвид посочените обстоятелства административният орган определя изброените дружества като свързани предприятия по смисъла на ЗМСП за обследвания период 2018 г. - 2020 г. Затова е прието, че за определяне категорията на крайния получател СИЛВЪР БЕТ ЕООД следва да се приложи разпоредбата на чл. 4г от ЗМСП като към данните на предприятията партньори (персонал, годишен оборот и/или стойност на активите) се добавят в пълен размер данните най-малко на гореизброените им свързани предприятия, за които безспорно се установяват отношения по чл. 4, ал. 5 от ЗМСП. Така получените стойности следва да бъдат добавени към данните на предприятието СИЛВЪР БЕТ ЕООД по начина, посочен в чл. 4г от ЗМСП с оглед на определяне на категорията на кандидата. Прието е, че СИЛВЪР БЕТ ЕООД и свързаните с него дружества не притежават статут на средно предприятие, тъй като за 2020 г. има нетни приходи от продажби - 45 288 хил. лева, стойност на активи - 234941 хил. лева; персонал - 506 лица; за 2019 г. нетни приходи от продажби - 51586 хил. лева; стойност на активи - 243 299 хил. лева; персонал - 568 лица; за 2018 г. нетни приходи от продажби - 141 701 хил. лева; стойност на активи - 167809 хил. лева; персонал - 533 лица. С оглед изложеното е прието, че СИЛВЪР БЕТ ЕООД не може да бъде квалифицирано като средно предприятие, т.к. на база последно приключилата финансова година - 2019 г. дружеството не покрива изискванията за МСП по смисъла на ЗМСП. Обоснован е извод, че СИЛВЪР БЕТ ЕООД не покрива изискванията за допустимост, определени в Условията за кандидатстване и изпълнение по процедура BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, тъй като не попада в допустимата за финансиране по процедурата категория предприятие, а именно: микро, малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. На Силвър БетЕООД е съобщено началото на производството по издаване на АУПДВ; гарантирано му е участието в това производство. С изрична покана и с АУПДВ дружеството е уведомено за възможността доброволно да възстанови получената безвъзмездна финансова помощ, което то е направило, в резултат на което с акта не се установяват задължения за внасяне. За да отмени АУПДВ, първоинстанционният съд, след като е направил преглед на приложимата правна уредба по ЗМСП, е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на материалния закон. Според съда, чл.4, ал.8 от ЗМСП регламентира хипотези, при които предприятия се считат за свързани, като всяка от хипотезите включвала три кумулативни изисквания, едно от които е дейността или част от нея предприятията да извършват на същия съответен или вертикално свързан пазар. Съдът приел, че в нарушение на чл.35 АПК административният орган не е изяснил предмета на дейност на адресата на акта и не е установил Силвър бетЕООД и останалите дружества да са отговаряли на посоченото трето изискване, а също и не ставало ясно дали става дума за цялата или за част от дейността на дружеството. Според съда, административният орган не бил подвел установените факти под хипотезата на приложимата правна норма и това не можело да се санира от съда при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. Решението е неправилно. Изчерпателно първоинстанционния съд е изложил приложимата за случая правна уредба. Невярно е, че в мотивите на оспорения АУПДВ не е посочено коректно правно основание за обосноваване на извод, че адресатът на оспорения административен акт е голямо предприятие по критериите на ЗМСП, както и че установените факти не са коректно подведени под хипотезата на приложима правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Според ал. 2 на същата разпоредба, средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, а именно - Условията за кандидатстване. Критериите за допустимост на кандидатите са посочени в раздел 11. 1 от Условията, като в подточка 3) е посочено, че кандидатите трябва да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие съгласно ЗМСП, Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро, малки и средни предприятия и Приложение I на Регламент (ЕС) 651/2014. Категориите малки и средни предприятия са дефинирани в чл.3 ЗМСП в зависимост от критерии, свързани с пределен брой на списъчния състав на персонала, пределна стойност на годишния оборот и /или стойност на активите. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМСП при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМСП регламентира четири хипотези, при които предприятията са свързани. Съгласно чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП предприятията са свързани, когато едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие. По делото безспорно е установено, че едноличен собственик на капитала на Силвър БетЕООД е Саневиан ООД, ЕИК 202900256. Това обстоятелство поставя дружествата в хипотезата на свързани предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 1 от ЗМСП, което изрично е посочено в мотивите на процесния АУПДВ. Установено е също така, че за 2020 г., 2019 г. Саневиан ООД е едноличен собственик на капитала и на МИЛЕНИУМ-9 ЕООД; МИЛЕНИУМ-2 ЕООД, ШАНС ТРАВЕЛ ЕООД, и М ЗАПАД ЕООД, видно от Търговски регистър. МИЛЕНИУМ-2 ЕООД от своя страна е едноличен собственик на ЕФБЕТ ЕООД, и ШАНС БЕТ ЕООД, видно от Търговски регистър. Не е било спорно и че САНЕВИАН ООД е собственост на група от три физически лица: С. Н. Н., Ц. С. Н. и Б. С. Н. и извършва своята икономическа дейност през периода 2018 -2020 г. по КИД-2008 - 68.20 - "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти". Установено е, че тези физически лица са собственици също така и на ЦСН ООД, което извършва икономическата си дейност през 2019 г. и 2020 г. под КИД-2008 - 68.20 - "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти" и ГАЛИЦИЯ ООД, - извършващо икономическа дейност за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. под същия КИД 2008 - 68.20. Затова в мотивите на акта правилно е прието, че дружествата САНЕВИАН ООД, ЦСН ООД и ГАЛИЦИЯ ООД са свързани предприятия по смисъла на чл. 4, ал. 8 от ЗМСП, защото се контролират от една и съща група от физически лица, които предвид роднинските си взаимоотношения действат съвместно, извършвайки своята дейност или част от нея на същия съответен пазар. Макар първоинстанционният съд да е посочил разпоредбата на чл.4, ал.7 ЗМСП, съгласно която Предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал.4 някое от отношенията по ал.5, се смятат за свързани предприятия, с изключение на случаите, когато лицата са висши училища или изследователски центрове, той не е съобразил приложението й за случая. На основание на тази разпоредба адресатът на процесния акт Силвър БетЕООД се смята за свързано лице с дружествата МИЛЕНИУМ-9 ЕООД; МИЛЕНИУМ-2 ЕООД, ШАНС ТРАВЕЛ ЕООД, и М ЗАПАД ЕООД, всички 100% собственост на СаневианООД. (В същия смисъл Решение 276 от 11.01.2024г. по адм.д. 9230/23г. и Решение 7648 от 09.08.2022г. по адм.д. 1908/22г., двете на Върховния административен съд, седмо отделение). При това, положението на свързаност не се влияе от пазара, на който действат тези дружества - такова условие в ал.7 на чл.4 липсва. Такова условие трябва да е налице между САНЕВИАН ООД и ЦСН ООД и ГАЛИЦИЯ ООД, които се считат свързани по чл.4, ал.8 ЗМСП и безспорно то е налице. От друга страна, установено е, че за 2018 г. ГЕЙМПРОМ ООД, е 100% собственост на ГАЛИЦИЯ ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 30% собственост на САНЕВИАН ООД и 30% на ГАЛИЦИЯ ООД. За 2018 г. СПОРТИНГ БЕТ ООД е 100% собственост на САНЕВИАН ООД, а за 2019 г. и 2020 г. е 40% собственост на САНЕВИАН ООД и 40% ЦСН ООД. За 2018 г. ШАНС ГЕЙМС ЕООД, е 100% собственост на М ЗАПАД ЕООД, едноличен собственик на което е САНЕВИАН ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 100% собственост на ЦСН ООД. За 2018 г. ВЕГА БЕТ ЕООД, е 100% собственост на ГАЛИЦИЯ ООД, а за 2019 г. и 2020 г. негов едноличен собственик е ЦСН ООД. За 2018 г. Ц.Б.С.-2009 ООД, е 100% собственост на САНЕВИАН ООД, а през 2019 г. и 2020 г. е 30% собственост на ШАНС ГЕЙМС ЕООД и 30% на ВЕГА БЕТ ЕООД. Това означава, че на основание чл.4, ал.7 ЗМСП адресатът на процесния акт Силвър БетЕООД се смята за свързано лице и с дружествата ГАЛИЦИЯ ООД и СПОРТИНГ БЕТ ООД. Това положение също не се влияе от пазара, на който действат тези дружества. Такова условие трябва да е налице между САНЕВИАН ООД и ЦСН ООД и ГАЛИЦИЯ ООД и безспорно то е налице. При установената свързаност на СИЛВЪР БЕТ ЕООД с посочените дружества следва да се приложи разпоредбата на чл. 4г от ЗМСП като към данните на това дружество (персонал, годишен оборот и/или стойност на активите) се добавят в пълен размер данните най-малко на гореизброените му свързани предприятия, за които се установяват отношения по чл. 4, ал. 5, т.1 от ЗМСП директно или чрез СаневианООД. Така получените стойности следва да бъдат добавени към данните на предприятието СИЛВЪР БЕТ ЕООД по начина, посочен в чл. 4г от ЗМСП с оглед на определяне на категорията на кандидата, както това е сторено с процесния АУПДВ. Не се споделят и мотивите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения акт с целта на закона. Смисълът и целта на описаната правна уредба е, подпомагане да получат само по-слабите стопански субекти, докато за големите предприятия законодателят е преценил, че трябва сами да се справят с последиците от извънредното положение. Обратно на приетото от адмиинстративния съд, фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната правна норма и диспозицията й следва да се приложи с оглед на така очертаната законова цел, което е и направено с процесния АУПДВ. При тези фактически установявания, необосновано и в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че адресатът на процесния акт не е голямо предприятие, както и че не е посочено правно основание затова. Необоснован и незаконосъобразен е, при това, и крайният извод за недължимост на установените в мотивите на процесния АУПДВ публични задължения. Изложеното налага пълна отмяна на първоинстанционното решение и тъй като делото е изяснено от фактическа страна вместо него следва да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата против АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса на НАП следва да се присъдят 1 500лв. разноски за двете съдебни инстанции Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение