Решение № 10243 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2018 г.

Решение № 10243 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. от гр. Ч., против решение № 91/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 344/2017 г. по описа на Административен съд-С., с оплаквания за неправилност и искания за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, Ответната страна - Кмет на О. Ч., редовно призован, не се представлява, депозиран е от пълномощник, отговор по касационната жалба, с доводи за нейната неоснователност. Ответните страни - П. Х. К., В. Р. К., В. Б. К., Е. Т. Г., Р. Х. К., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С отговор по касационната жалба и писмена защита, П. Х. К. и В. Р. К. молят решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е направил непоследователни и противоречиви изводи при преценката за допустимост и основателност на жалбата. От една страна се приема наличие на активна процесуална легитимация, поради изменена граница на имота по нотариален акт и скица. Напълно необосновано следва констатация за липса на правен интерес от оспорване заповедта, в частта за промяна на уличната регулация, тъй като не се намалява площта на имота, без измервания в СТЕ. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от страна по делото, за която съдебният акт, подлежащ на обжалване, е неблагоприятен. Следва да се приеме за спазен изцяло и срокът за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, след като за частта на решението, с характер на определение, не е указан 7-дневен срок за подаване на жалба, считан от съобщаването му. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената пред АС-С. заповед № 428/08.11.2017 г., издадена от кмета на община-Ч., на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, по заявление от 23.08.2016 г. от В. Р. К., е одобрил проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 80371.243.1095, попадащ в УПИ I-озеленяване, в кв. 29 по плана на гр. Ч., като се обособява УПИ IV-1095, по регулационни линии, показани с червен и син цвят на графичната част на представения проект, определя се начина на застрояване в устройствена зона "Жм" по задължителни линии на застрояване, показани с червена плътна линия и с устройствени показатели на застрояване: плътност на застрояване 60%, Кинт 1.2, озеленяване - 40%, Н 3 (10), показани в матрицата на представения ПУП. С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на И. П. в частта, с която се оспорва промяната на уличната регулация (без да прекрати производството в тази част). Приел е, че същата обхваща и имота на жалбоподателя, но с промяната не се намалява площта му, а обратното, видно от представените скици на в. л. (л. 118), поради което и за него не е налице правен интерес за обжалване. В останалата й част - с която е одобрен ПУП-ПЗР за ПИ 80371.243.1095, попадащ в УПИ I-озеленяване, като се обособява УПИ IV-1095, със съответните устройствени показатели, жалбата е отхвърлена, като са присъдени разноски в полза на общината. За тази част от заповедта, с която се променя северната граница на имота, е прието наличие на правен интерес за Паскалев. Прието е, че с процесната заповед е предвидено свързано застрояване в имота на жалбоподателя и заинтересованите страни и не е спорно, че към графичната част на заповедта липсва нанесена сграда с идентификатор 80371.243.1097.2, която е нанесена в скицата, представена с жалбата, издадена от СГКК-С.. За спорни обстоятелства съдът е приел: налице ли е съществуваща сграда, собственост на жалбоподателя, която попада и в ПИ 1095; налице ли са били предпоставките за изменение на плана, след като при предвидено свързано застрояване не е дадено нот. заверено съгласие на жалбоподателя, както и с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 4 ЗУТ - при забрана за промяна предназначението на площи за озеленяване, налице ли е основанието по чл. 62а, ал. 4 ЗУТ. На последният въпрос съдът е дал положителен отговор, тъй като гр. Ч. е с население до 10000 жители, а мероприятието не е реализирано. Във връзка с твърдението за липсата на съгласие за свързано застрояване, в решението е посочено, че такова е необходимо само по отношение на собствениците на имота, предмет на плана - в случая това са собствениците на имот 1095, които са подали заявлението за изменение на плана. За сградата на допълващото застрояване от 30 кв. м., жалбоподателят се е снабдил с нот. акт за собственост по давност, но за нея не му е било издадено удостоверение за търпимост, тя не може да бъде реконструирана и възстановена, (следва да се изгради изцяло наново), а не му е отстъпвано право на строеж и по силата чл. 92 ЗС, е обект на приращение към замята, собственост в случая на заинтересованите страни. Прието е, че са налице предпоставките за изменение на плана - има съгласие на заинтересованите собственици на ПИ 1095, а съгласие на жалбоподателя не е изискуемо, тъй като имотът му е извън предмета на разработката. С оспорената заповед регулационните граници на ПИ 1095, са приведени в съответствие с кадастралните граници по влязлата в сила КК, последно изменена със заповед от № 18-7696/2015 г. на СГКК. Решението е неправилно. Видно е от данните по делото, че административният акт, предмет на съдебен контрол, е издаден след положително становище на Гл. архитект, постановена заповед на кмета № 284/20.07.2016 г. по чл. 135, ал. 3 ЗУТ - за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗР за ПИ идентификатор 80371.243.1095, попадащ в УПИ I-озеленяване, с определяне начина на застрояване, в устройствена зона "Жм", след решения № 16/29.11.2016 г. и по Протокол № 2/20.02.2017 г. от заседания на ОЕСУТ, взето със забележки - да се представи ПУП-ПР в цифров вид, П. да представи доказателства за законност/търпимост на сградата на допълващото застрояване и да се даде площоразпределение на имотите, както и решение № 221/28.09.2016 г. на Общинския съвет - Ч., за промяна на уличната регулация между о. с. 239 и о. т. 218, засягаща част от ПИ 1095, по представения проект за изменение на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 80371.243.1095, попадащ в УПИ I-озеленяване. Настоящата инстанция споделя изводите в решението, че е налице основанието по чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, след като гр. Ч. е с население до 10000 жители, а мероприятието "озеленяване" не е реализирано, т. е., налице е основанието за промяна в предназначението на имотите от УПИ-I. Установяват се и условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Видно от допълнителното заключение на в. л. инж. Щ., по одобрената със заповед от 28.08.2006 г. КК на гр. Ч., имотната граница между имоти 1095 и 1097, е минавала по границата на сградите (стопански постройки, и двете обозначени с идентификатори - 2, в края). С издадената, на 02.10.2015 г., на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, по заявление на К., (неприложена по делото, но подробно описана в заключението) и влязла в сила заповед от № 18-7696 на СГКК-С., е одобрено изменение в КК на гр. Ч., с промяна в границите на ПИ 1095, с ПИ 1097 и на същия с ПИ 9033 - второстепенна улица, като границата на ПИ с идентификатор 80371.243.1095, с ПИ 80371.243.1097, е изместена и пресича по дължина сграда с идентификатор 80371.243.1097.2. Северната регулационна граница на УПИ IV-1095 по процесната заповед, съвпада с имотната граница по заповедта от 2015 г. за изменение на КК, като вещото лице е проследило и същата по предходните планове - от 1922 г., пренесена в РП от 1962 г., както и по действащия от 1978 г. Затова съдът правилно е отбелязъл, че влязлата в сила заповед за изменение на КК, е основание за изменение на регулацията на посоченото основание, при установеното несъотвествие на регулационните граници с кадастралните такива. Неправилни са останалите изводи в решението - за недопустимост на оспорването, по отношение на изменението на уличната регулация и крайният такъв - за законосъобразност на акта, с отхвърляне на жалбата. Посоченото като правно основание за издаване на заповедта чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както вече се посочи, касае само и единствено изменение на план за регулация, тази разпоредба обаче не съставлява основание за изменение на уличната регулация, каквото също е одобрено със заповедта, видно от графичната й част, а застроителният план не е изследван по делото, за да се изменя. Текстовата част на административния акт, цитирана по-горе, е пестелива - предвижда само обособяване на УПИ IV-1095 и определя начина му на застрояване с устройствени показатели. Видно от графичната част на заповедта обаче и установено от в. л. по СТЕ, предвижда се изменение на уличната регулация (за каквото не е визирано правно основание и обхват) и "свързано застрояване" на границата между УПИ IV-1095 и ПИ 1097, оставащ в обхвата на УПИ I-озеленяване, съвпадаща с границата на ПИ 1095 и ПИ-1097. В този смисъл, имотът на жалбоподателя се явява предмет на изменението, същият е засегнат от него, затова и опитът на съда да му признае частичен правен интерес, не може да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗУТ, оспорващият се явява заинтересовано в процеса лице, като собственик на имот, непосредствено засегнат от предвиждането на ПУП, в който имот е предвидено свързано застрояване и от друга страна - е предмет на прокарваната улична регулация. Освен това, уличната регулация е изменена, без да е налице решение на общинския съвет досежно ПИ 1097, (приложеното по преписката такова, касае само имот 1095), не може да не се отбележи и, че одобреното в заповедта изменение е извън обхвата на заповед № 284/20.07.2016 г., издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която е допуснато изработването на проект само за изменение на ПУП-ПЗР и само за ПИ идентификатор 80371.243.1095, не са изпълнени и условията на ЕСУТ в цитираните решения за представяне на ПУП-ПЗР в цифров вид, което би внесло яснота по отношение на съществуващите в имотите сгради и разположението им. Само "загатнато", както се изразява в с. з. в. л. инж. М., е и предвиденото застрояване в ПИ 1097, свързано със сграда, която де факто не съществува (разпоредбата на чл. 15, ал. 9 ЗУТ касае "съществуващи или разрешени сгради") и която частично е в границите на имот 1095, въпросът не е разрешен по отношение на този имот, а на скицата, на която съдът се е позовал, приложена на л. 118 по делото, (за да направи извода, че намаляване на площта на имота на жалбоподателя не е налице), имот 1097 дори не е нанесен изцяло и доказателства в тази насока не са налични. Налице е явно противоречие между текстова и графична част на акта, което е недопустимо - заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които съдът не е установил в решението си. Имотът на жалбоподателя, видно от графичната част на заповедта и всички изготвени от вещите лица скици, е засегнат от изменението, а същият не е дал съгласието си за процедирането му, по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Несъстоятелни в случая са доводите в съдебния акт, че такова е необходимо само за заявителите, в който смисъл касационната жалба се явява основателна. Казаното дотук води до извода за наличие на касационни основания за отмяна на съдебния акт. И след като заповедта е издадена по конкретно заявление, настоящата инстанция намира, че делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по него, като се отстранят установените пороци и се преработи проекта, със съобразяване и на допуснатия му обем в заповедта-мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. При този изход на процеса, на жалбоподателя П. се дължат направените по делото разноски по делото за двете му съдебни инстанции, надлежно претендирани и доказани до общия размер от 990 лв., по приложените списъци по чл. 80 ГПК на л. 172 и л. 15, представляващи ДТ, депозити за в. л. и адвокатски хонорари. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,