Решение № 13821 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2014 г.

Решение № 13821 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за изплащане на лечение на български вграждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба от Нина Димитрова Методиева чрез адвокат Христина Николова от САК срещу решение № 1320 от 04.03.2014 г. на административен съд София град по адм. дело № 6314/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № РД 22-99 от 30.05.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при министерство на здравеопазването, с която и е отказано заплащане за сметка на бюджета на министерството на извършена трансплантация на стволови клетки в чужбина. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, заместник министърът на здравеопазването чрез юрисконсулт Любомирова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Безспорни са фактите, че на 16.12.2011 г. в "Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" в гр. София на Нина Димитрова Методиева са проведени изследвания които съдържат данни за остра миелоидна левкемия. По този повод тя е подала заявление вх. № 95-00-55 от 12.03.2012 г. за отпускане на финансово подпомагане за трансплантация на костен мозък в чужбина по предложена оферта, като на 02.04.2012 г. в Обща болница "Г. Папаниколау" Солун, Гърция на жалбоподателката е била извършена алогенна трансплантация на хемопоетични клетки от съвместим донор - нейният брат. По подаденото заявление за заплащане на лечението в чужбина министърът на здравеопазването със заповед № РД - 22-60/10.05.2012 г. е отказал отпускането на средствата. Тази заповед е отменена с решение на ВАС № 1477/31.01.2013 г. по адм. дело № 12548/2012 г. и преписката върната на административния орган за преценка възможно ли е било своевременно да се извърши трансплантация в страната и да се изложат мотиви за това. При новото разглеждане Комисията за лечение в чужбина/ КЛЧ/ взема решение за ново произнасяне от профилната комисия по трансплантология в съответствие с дадените указания от съда. Последната на свое заседание от 13.02.2013 г. поддържа становището си от 26.03.2012 г. дадено при първоначалното разглеждане на заявлението като счита, че следва да се финансира трансплантацията в същия център в Солун, в който е лекувана жалбоподателката с допълнителен мотив, че осъществяването на трансплантацията от фамилен съвместим донор отговаря на изискването и за своевременност и не се създават условия за рисково прекъсване на лечебния процес. На 18.02.2013 г. КЛЧ взема решение за преразглеждане на документацията на жалбоподателката поради непълен доклад на профилната комисия, която поддържа в заседанието на 28.02.2013 г. становището си от 26.03.2012 г. и от 13.02.2013 г. за финансиране на трансплантацията. На 04.03.2013 г. КЛЧ е свикала консилиум в състав от проф. Бобев и проф. Михайлов, като е изискана цялата документация от проведеното лечение в чужбина. Становища с вх. № 21.05.2013 г. и от 17.05.2013 г. са постъпили от проф. Бобев и проф. Михайлов. Проф. Бобев е посочил в своето, че проведената комплексна терапевтична програма проведена в Гърция е добре позната утвърдена терапевтична практика и в България съществува възможност да се проведе лечебна програма с ефект, аналогичен на постигнатото в Гърция в две лечебни заведения в гр. София. Посочено е също така, че своевременността следва да се приеме като условна категория особено в контекста на рано постигната стабилна клинико-хематологична, а вероятно и молекулярна ремисия. При подобен статус, своевременността и/или незабавното извършване на алогенната трансплантация не трябва да бъде класифицирана като като ултимативен прогностичен фактор. Посочва се, че в документацията не съществуват доказателства за т. нар. "ранен рецидив" което се налага като допълнителен фактор за условността на категорията "своевременност". В становището на проф. Михайлов се посочва, че по данни на епикризите от Обща болница "Г. Папаниколау" Солун жалбоподателката никога не е имала "ранен рецидив" на заболяването, което противоречи на твърдението на профилната комисия, където практически е описан "ранен рецидив". Съобразно диагнозата и прогностичните фактори всички възможности за лечение на жалбоподателката са налице и в България и не се препоръчва лечение извън страната. На заседание на КЛЧ от 27.05.2013 г. е приела, че в случая не е налице крайно належаща и спешна трансплантация на стволови клетки и липсва и такова становище от документацията на болницата в Солун и е взето решение за повторен отказ от финансиране на лечението. В изготвения доклад на КЛЧ е посочено, че жалбоподателката е могла да получи адекватно и своевременно лечение в две болнични заведения в България, като по отношение на изискването за своевременност е взето дословно становището на проф. Бобев. Въз основа на този доклад е издадена заповед № РД - 22-99/30.05.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" съдържаща отказ от финансиране на проведеното лечение в чужбина на Нина Димитрова Методиева. При установеното от фактическа страна съдът е приел жалбата за неоснователна. При съобразяване разпоредбите на Наредба № 12/2012 г., издадена на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ § 1 от ДР и указанията на ВАС в отменителното решение е прието, че не е било налице спешност на лечението, което е могло да бъде извършено и в България поради което не са били налице материалните предпоставки за финансиране на лечение в чужбина. При тези констатации жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С отменителното решение № 1477/31.01.2013 г. на ВАС по адм. дело № 12548/2012 г. е прието, че в административното производство в резултат на нарушения е останал неизяснен същественият въпрос дали трансплантацията, за чието осъществяване се иска финансиране от бюджета на министерството на здравеопазването, може да бъде извършена своевременно в страната. Ето защо законосъобразността на последващата заповед относно финансиране на лечението в чужбина се свързва с изпълнението и на тези указания. В мотивите на заповедта е записано: "В конкретния случай диагностицирането на заболяването на г-жа Методиева е осъществено в СБАЛХЗ София, поради което същото лечебно заведение е следвало да предприеме действия по търсене на донор и при наличието на такъв - брат, самата трансплантация е била осъществима в условията на своевременност, т. е незабавно е могла да стартира процедурата по трансплантация в лечебно заведение на територията на страната." В тези мотиви обаче не се споменават никакви срокове и действия които е следвало да бъдат извършени, или да са били предприети от лечебното заведение, които да дават възможност да се прецени имало ли е такава възможност за своевременно провеждане на лечението в България. По смисъла на § 1 от ДР на Наредба № 12/2011 г. своевременно е обичайното необходимо време за получаване на съответно лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. В хода на административното производство не се обсъжда и не се посочва никакъв технологичен срок за започване на лечението съгласно медицинските данни на жалбоподателката. Става въпрос за реален срок в който тя би могла да извърши трансплантацията в лечебно заведение в България, считано от диагностицирането на заболяването или от момента на подаване на заявлението. Това означава КЛЧ да обсъди с оглед на конкретните данни за здравословното състояние на жалбоподателката налице ли е била възможност трансплантацията да бъде извършена в България и в какъв срок. Обсъждането и приемането на условност на критерия "своевременност" принципно с оглед характера на тези заболявания като се вземат предвид данните от вече приложеното лечение в чужбина може и да е обективно от гледна точна на оценката на всички медицински данни, но в настоящето производство се преценява дали следва да се финансира лечение в чужбина по материалните предпоставки посочени в чл. 3 от Наредба № 12/2011 г. Изискването за своевременност на лечението в страната е извод който следва да бъде направен, като се анализират конкретните действия и стъпки по предприемане на такова лечение както от лечебните заведения и от нуждаещият се такова лечение и се съобразят и действията на всички институции относими към провеждането на такова лечение не към настоящият момент а към момента на искането или проведеното вече лечение в чужбина. Становищата на проф. Бобев и проф. Михайлов съдържат цялостна оценка и анализ на медицинската документация на жалбоподателката, които мнения не се оспорват, но те не дават отговор на поставените по горе въпроси в какви технологични срокове е могло да бъде извършено лечението и в зависимост от какви конкретни действия е зависело това. При липса на отговори по тези въпроси указанията на съда в отменителното решение на ВАС не са били изпълнени, поради което решението на съда следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена и делото върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите на настоящето решение. При този изход на делото ответника дължи разноските на жалбоподателя за двете инстанции, поискани и доказани в размер на 415 лева съгласно списъка на разноските. Воден от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение