Решение № 2008 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2018 г.
ВАСVIII отделение13.02.2019 г.докладчик Красимира Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 264/2018 г., по описа на Административен съд В. Т.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2008 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. - инспектор звено "ПНП ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД гр. В. Търново, против Решение № 329/13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 264/2018 г., по описа на Административен съд В. Т., с което е отменена по жалба на С. Д. от [населено място], принудителна административна мярка, наложена с констативен протокол № 1442/13.04.2018 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът – С. Д., не се явява, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отменил като незаконосъобразна по жалба на С. Д. принудителна административна мярка, наложена с констативен протокол № 1442/13.04.2018 г., на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са били налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Не са представени доказателства автомобилът да е създавал опасност за движението или да е правел невъзможно преминаването на другите участници. Решението е правилно. С оспореното решение първоинстанционния съд правилно е отменил като незаконосъобразна принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство (лек автомобил) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена с констативен протокол от инспектор ПНП-ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - В. Т.. В случая принудителната административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба е бил паркирал управлявания от него лек автомобил на място обозначено с начупена линия М14, на безплатен П. О. управа в гр. В. Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на моторно превозно средство се налага без знанието на собственика или водача, когато е паркирано в нарушение правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Видно от доказателствата по делото, такъв знак няма поставен, не се създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в движението. Само за паркирането пред гараж законодателят не е предвидил прилагането на ПАМ, както и нормата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град В. Търново също е неприложима. Поради това ПАМ "преместване на МПС" е наложена, без да са налице изискванията на закона за това. С констатацията, че ответникът по касационната жалба е бил паркирал автомобила пред гараж в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП е налице административно нарушение, за което е предвидено налагане само на наказание глоба, съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 или чл. 185 ЗДвП, но не и принудителна административна мярка. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 171, ал. 1, т. 5