Решение № 9552 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2008 г.

Решение № 9552 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ДЕ. ОН България Мрежи" АД, гр. Варна, против т. 12 и 13 от Решение № ТЕ-015 от 09.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с които на жалбоподателя са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителните му мрежи за второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на 2009 г. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалноправните норми и при съществото нарушение на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - ДКЕВР оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледа по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: С решението в обжалваната му част, постановено на основание чл. 21, ал. 1, т. 16 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи през електроразпределителната мрежа на ДЕ. ОН България мрежи" АД за второто полугодие на 2008 г. в размер на 430 693 МWh и за първото полугодие на 2009 г. в размер на 466 584 МWh. Като фактическите обстоятелства за определяне на посоченото количество електрическа енергия в решението е посочено, че са взети предвид данните, предоставени от електроразпределителните дружества и изискванията на Указанията за образуване на цените на електрическата енергия на електроразпределителните дружества при регулиране чрез горна граница на приходите във връзка с техния размер и е определила общото количество на електрическа енергия, необходимо за покриване на технологичните разходи по разпределението в размер на 4 012 455 МWh. Посочено е, че е изискана информация от "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД относно прогнозните количества електрическа енергия за периода 01.07.2008 г. - 30.06.2009 г. ; информация от "НЕК" ЕАД за потреблението на всички негови потребители за същия период и прогнозното количество електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса; информация от "ЕСО" ЕАД за съгласуваните разполагаемости за второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на 2009 г., разпределението на студения резерв, на резерва за допълнителни услуги и прогнозния енергиен баланс за посочения период. Заявените от жалбоподателя количества електрическа енергия за покриване на технологичните разходи са в размер на 563 075 МWh за второто полугодие на 2008 г. и 615 814 МWh за първото полугодие на 2009 г. Видно от приложения по делото доклад, подготвящ вземането на оспореното решение, е че през вторият регулаторен период технологичните разходи по преноса, през електроразпределителните мрежи, следва да бъдат съобразени с Указанията на ДКЕВР за образуване цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи", съгласно които технологичните разходи за разпределение са равни на одобрените технологичните разходи за първия регулаторен период минус 3%. В доклада е отбелязано, че при определяне количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните разходи по разпределението са взети предвид, данните, подадени от електроразпределителните дружества в справките за определяне на квотите са коригирани с 3%, като са взети предвид и количествата електрическа енергия, които дружествата купуват от производители, присъединени към мрежа средно напрежение. Определеното количество електрическа енергия в доклада, необходимо за покриване на технологичните разходи на жалбоподателя за второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на 2009 г. е в размер на 17, 8 % или - 932 563 МWh, а общото количество на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи по разпределението за ценовия период е определено на 4 226 368 МWh. Видно от представеното по делото решение № ТР-002/01.11.2007 г. на ДКЕВР, издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 16 от ЗЕ, е че определените средногодишни размери на технологични разходи при пренос и разпределение на електрическа енергия за 2007 г. за жалбоподателя са в размер на 20, 80%. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертизи е установено, че определените технологични разходи за жалбоподателя за второто полугодие на 2008 г. са в размер на 15.94% и съответно 15.54% за първото полугодие на 2009 г. От заключението на тройната съдебно - икономическа експертиза се установява, че при определяне на количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на ДЕ. ОН България Мрежи" АД, посочени в обжалваната част на решението, енергийният регулатор е взел предвид освен необходимото количество електрическа енергия, предназначено за крайния снабдител, така и количествата електрическа енергия, които дружеството купува от производители, присъединени към разпределителната му мрежа и количествата електрическа енергия от съседни електроразпределителни дружества, като определените в оспореното решение технологични разходи са под 17.8%. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи. Легалната дефиниция на "технологични разходи" е дадена в § 1, т. 64 от Допълнителната разпоредба на ЗЕ, съобразно която това са разходи на електрическа енергия, които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос, разпределение и съхранение. Съгласно т. 38 от Указанията на ДКЕВР за образуване цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период одобрените технологични разходи за разпределение са равни на одобрените технологични разходи за първия регулаторен период минус 3%. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че одобрените технологични разходи за разпределение на жалбоподателя за първия регулаторен период са били 20.80% и следователно за процесния период същите следва да възлизат на 17.8%. В рамките на този процент са и определените технологични разходи в доклада на експерти на ДКЕВР, съобразно който за Д Е. ОН България Мрежи" АД следва да бъдат определени технологични разходи за второто полугодие на 2008 г. и първото полугодие на 2009 г. в размер - 932 563 МWh, съответстващ на 17.8%. Определеният от ДКЕВР размер е - 897 277 МWh. Действително регулаторния орган не е обвързан от посочения доклад, но след като същият е взел решение да определи технологичните разходи в различен от отразения в доклада размер, то е следвало да изложи съображения и обоснове необходимостта от това. В т. 4 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологични разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическата енергия са регламентирани обстоятелствата, които ДКЕВР следва да вземе предвид при определяне на технологичните разходи. В оспореното решение липсват мотиви, обосноваващи съобразяване с посочената методика от страна на регулаторния орган, като не са посочени и обстоятелства за евентуално неправилно определяне на технологичните разходи в доклада на експертите. Регулаторът не е обвързан с исканото от жалбоподателя количество електрическа енергия за покриване на технологичните му разходи, тъй като от една страна съгласно правилото на чл. 21, ал. 1, т. 16 от ЗЕ комисията определя допустимите размери на технологични разходи на електрическа енергия, а не необходимите. От друга страна определянето на количеството електрическа енергия, необходима за покриване на технологичните разходи служи, както за реализиране на баланса на електрическа енергия, така и за стимулиране на енергийните дружества да намаляват технологичните си разходи в резултат на одобрените от ДКЕВР инвестиции за съответното енергийно предприятие. От изложеното дотук следва, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно поради липса на мотиви. Същото е прието в противоречие с изготвения доклад, без да са изложени съображения, установяващи наличието на обстоятелства, които да обосноват определянето на технологичните разходи под 17.8%, установени в доклада. Както бе отбелязано по-горе ДКЕВР няма задължение да се съобрази със заявлението на жалбоподателя относно количеството електрическа енергия за технологични разходи, както и да възприеме изцяло предложеното такова в доклада, изготвен от експертна група, но следва да изложи съображения за това, което в случая не е направено. Ето защо решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което същото следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган. С оглед изхода на делото следва да се осъди ДКЕВР да заплати на жалбоподателя сумата 4158.51лв., представляваща направени по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,