Решение № 211 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2015 г.

Решение № 211 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Димка Колева Нейкова от гр. Стара Загора против решение № 5/2.02.2015 г., постановено по адм. дело № 519/2014 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 135/07.10.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № О-23-999-99-00055518/11.06.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, в писмени бележки и в съдебно заседание, касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да й бъде признато право на обезщетение за временна неработоспособност по издадения болничен лист. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против административния акт, като е приел, че жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлена жалбата на Димка Колева Нейкова против решение № 135/7.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № О-23-999-99-00055518/11.06.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 5021693, серия А-2012. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист, поради това че жалбоподателката не е отговаряла на кумулативно предвидените изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО. В тази връзка съдът е изложил, че от 3.09.2012 г. жалбоподателката е извън кръга на задължително осигурените лица за временна неработоспособност поради временното й отстраняване от работа на длъжност "секретар" с влязла в сила заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на община Мъглиж, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, а образуваното дисциплинарно производство не е било приключило към датата на издаване на болничния лист. При преценката дали жалбоподателката отговаря на изискването да е осигурено лице, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 ДР КСО. Наред с това е приел, че внасянето на осигурителни вноски от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице, без да е осъществявала трудова дейност, е ирелевантно за правото на обезщетение. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 135/7.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № О-23-999-99-00055518/11.06.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С посоченото разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 5021693, серия А-2012, издаден на Димка Колева Нейкова с осигурител община Мъглиж, от ортопедична ЛКК при МЦ "КООП" АД на 19.03.2014 г. за периода 19.03.2014 г. - 17.04.2014 г. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и съответно - отразил в мотивите на съдебното решение. Към датата на издаване на процесния болничен лист - 19.03.2014 г., издаден като продължение, както и към датата на издаване на първичния болничен лист № 5741128 /за периода 3.02.2014 г. - 17.02.2014 г./, между Димка Колева Нейкова и община Мъглиж е съществувало служебно правоотношение, по силата на което тя е заемала длъжността "секретар" на общината. Считано от 3.09.2012 г. Димка Колева Нейкова не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност, поради отстраняването й от работа по силата на заповед № РД-09-576/3.09.2012 г. на кмета на община Мъглиж, издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл /поради образувано против нея дисциплинарно производство/ и не е получавала трудово възнаграждение, като съответно не са й били начислявани и внасяни осигурителни вноски. Заповедта за временно отстраняване е обжалвана от Димка Нейкова пред съда, като жалбата й е отхвърлена с решение № 234/22.11.2012 г. по адм. дело № 383/2012 г. Административен съд гр. Стара Загора, което е оставено в сила с решение № 13912/24.10.2013 г. по адм. дело № 153/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Наред с това, по делото е установено, че Димка Нейкова е внесла на 19.12.2014 г. по сметка на ТД на НАП гр. Стара Загора суми за държавното обществено осигуряване, за които е посочила, че представляват осигурителните й вноски за периодите: 1.09.2012 г. - 31.10.2012 г., 1.07.2013 г. - 31.01.2014 г. и 1.08.2014 г. - 31.12.2014 г. От правна страна, в чл. 40, ал. 1, изр. първо КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че за приложението й са предвидени две кумулативни предпоставки - първата е лицето да е осигурено и втората - лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая се спори относно изпълнението на първата от посочените предпоставки. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО; самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й; съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово или служебно правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключение от това правило са регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски /т. 5 на чл. 9, ал. 2 КСО не се отнася за лицата по служебни правоотношения, а за самоосигуряващите се лица/. В конкретния случай, към датата на възникване на увреждането, послужило като основание за временната неработоспособност, между Димка Нейкова и община Мъглиж е съществувало служебно правоотношение, което не е било прекратено, но по което не е осъществявана трудова дейност, поради това че служителката е била временно отстранена от длъжност със заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл., считано от 3.09.2012 г. Заповедта за временно отстраняване е влязла в сила, след като е потвърдена при обжалването по съдебен ред и поради това не е налице хипотезата на признаване на временното отстраняване за незаконно. През периода, през който служителят е временно отстранен от длъжност, същият не упражнява трудова дейност /именно в това се изразява смисълът и съдържанието на отстраняването/ и съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл. не получава трудово възнаграждение. След като временно отстраненият от длъжност държавен служител не упражнява трудова дейност, то същият не отговаря на едно от изискванията по § 1, т. 3 ДР КСО, за да е осигурено лице. Задължението за обществено осигуряване възниква и съществува за периодите, през които служителят осъществявала трудова дейност на длъжността, на която е назначен по служебното правоотношение. Когато служителят не е осъществявал трудова дейност, не е налице осигурително правоотношение и съответно - задължение за осигуряване. Както се подчерта по-горе, същественото за определянето на едно лице като осигурено по смисъла на § 1, т. 3 ДР КСО, вр. чл. 10, ал. 1 КСО е това лице да е осъществявало трудова дейност. Поради същите съображения, без значение за осигурителния статус на Димка Нейкова е обстоятелството, че същата е внесла сама осигурителни вноски за посочените по-горе периоди. Тя не е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, тъй като не е била длъжна да внася осигурителни вноски за своя сметка. Както и в останалите хипотези на задължително обществено осигуряване и за самоосигуряващите се лица задължително условие за определянето им като осигурени лица е същите да упражняват трудова дейност. Поддържаното от касаторката становище, че тя е придобила качеството на осигурено лице след като е внесла за своя сметка осигурителните вноски е неправилно, тъй като това становище не държи сметка за същественото изискване, подробно коментирано по-горе, според което, за да възникне основание за задължително обществено осигуряване, следва съответното лице да осъществява трудова дейност. Осигурителното правоотношение не възниква винаги когато се внесат осигурителни вноски, а само, когато такива вноски са дължими, като едно от условията за дължимост на осигурителните вноски е да е осъществявана трудова дейност. За самоосигуряващите се лице е въведено и допълнителното условие дължимите осигурителни вноски да са внесени реално, докато за останалите лица е достатъчно осигурителните вноски да са дължими. Затова, касаторката Димка Нейкова неправилно счита, че след като е внесла осигурителни вноски, същата е придобила качеството "осигурено лице". Тези вноски не са дължими, защото през периодите, за които са внесени вноските, тя не е осъществявала трудова дейност /според данните по делото, по правоотношението с община Мъглиж не е осъществявала трудова дейност поради временното й отстраняване, а за осъществяване на трудова дейност по друго правоотношение, за което подлежи на задължително обществено осигуряване, включително като самоосигуряващо се лице, нито са представени доказателства, нито са направени твръдения/. Недължимо внесените по лично желание осигурителни вноски без възникнало правно основание за осигуряване не пораждат за вносителите права на парични обезщетения по КСО. Към началната дата на временната неработоспособност жалбоподателката не е извършвала трудова дейност по служебно правоотношение, не е получавала възнаграждение за положен труд по същото правоотношение и не е излязла в отпуск поради временна неработоспособност. Тя не е имала качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, поради което за нея не е възникнало право на парично обезщетение на основание чл. 40, ал. 1 от КСО. Следва да се има предвид, че по идентични правни спорове са постановени няколко решения на Върховния административен съд, шесто отделение, които са в същия смисъл: № 4620/24.04.2015 г. по адм. дело № 2723/2015 г., № 4621/24.04.2015 г. по адм. дело № 703/2015 г., № 3749/2.04.2015 г. по адм. дело № 704/2015 г., № 11809/9.11.2015 г. по адм. дело № 4125/2015 г. и № 11810/9.11.2015 г. по адм. дело № 2508/2015 г. Следва също да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. По аргумент за обратното, когато и докато не е установено по надлежния ред, че недопускането или отстраняването от работа е незаконно, то времето на недопускането или отстраняването на работа не се зачитат за осигурителен стаж, а съгласно чл. 10, ал. 2 КСО за този период осигуряването е прекъснато. Предвид тези разпоредби, в случай, че в резултат на образуваното по жалба на Димка Нейкова съдебно производство пред Административен съд гр. Стара Загора /първоначално образувано под № 52/2015 г./ против заповед № РД-09-579/3.09.2012 г. на кмета на община Мъглиж, съгласно определение № 10374/8.10.2015 г. по адм. дело № 10293/2015 г. на ВАС, пето отделение /представено в съдебното заседание пред настоящата инстанция/ бъде постановена отмяна на тази заповед или по друг надлежен ред се установи незаконност на отстраняването от длъжност за целия период или за част от него, касаторката би могла евентуално да поиска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК. Към настоящия момент обаче няма основание да се приеме, че Димка Нейкова е била осигурено лице към релевантния период. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение