Решение № 3532 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4935/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. Марчева, против решение 346 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело 2980/2022 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено при липса на мотиви досежно извършеното прихващане. Позовава се на тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и на представено от органа писмено становище 02-250-2600/3980#3 от 09.12.2022 г., в което са изложени мотиви за издаване на процесното писмо. Заявява, че съдът не е обърнал внимание на факта, че с уведомителното писмо е била оторизирана цялата поискана от заявителя сума от 1095,33 лева и спорът е дали същата е била законосъобразно прихваната. Поради това счита, че жалбоподателят не е имал правен интерес да оспори писмото в частта с която е била оторизирана сумата. Посочва, че в хода на съдебното производство е поискал спиране на делото до приключване на адм. дело 86/2023 г. на Административен съд Варна. По това дело е било оспорено издадено на заявителя друго уведомително писмо с изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, в което е наложена санкцията, обект на прихващане с настоящото уведомително писмо. Твърди, че по отношение на прихващането приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 06.08.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент (ЕС) 908/2014), както и на чл. 29, ал. З и чл. 52, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), допускащи предварителна изпълняемост на актовете издавани от ДФЗ. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и извършените разноски. Ответникът по касация Къмпани хотелс ДС ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат М. Стоянова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе настоящата инстанция взе предвид следното: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. 02-250-2600/3980 от 15.11.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е оторизирана изцяло поисканата от Къмпани хотелс ДС ЕООД субсидия в размер на 1095,33 лева, но същата е била прихваната и е посочено, че изплатената сума е 0 лева, т. е. няма изплатена сума. Като мотив за прихващането, съгласно даденото разяснение към съответната колона на таблица 2, е посочено, че то е в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми за които е издаден АУПДВ (акт за установяване на публично държавно вземане), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В уведомителното писмо, както и в цялата преписка по издаването му до подаване на жалбата срещу него на 30.11.2022 г., органът не е посочил фактите, наложили прихващането - кое е вземането с което е направено прихващането, какъв е неговият произход, установеност, вид, размер, ликвидност и изискуемост, както и нормативната разпоредба в която това право е предвидено. Едва след подаването на жалбата той е представил писмено становище 02-250-2600/3980#3 от 09.12.2022 г., според което по заявлението на дружеството по мярка 10 за 2019 г. за 3,59 ха, извършените административни проверки и проверки на място не са установили наддекларирани площи. Оторизирана е сумата от 1095,33 лева, която е прихваната заради санкции от предходни периоди или недължими оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, което не е от компетенцията на дирекция Директни плащания. Първоинстанционният съд е установил също, че с уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, са били наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Именно това писмо е било предмет на разглеждане по висящото адм. дело 86/2023 г. на Административен съд Варна. Установено е, че срещу Къмпани хотелс ДС ЕООД не са били издавани АУДПВ от ДФЗ. За да отмени процесното уведомително писмо и да върне преписката на органа за ново произнасяне съдът е приел, че писмото е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК форма, поради липса на изложени в него фактически основания, квалифицирано и като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Посочил е, че органът не се е мотивирал с кое ликвидно и изискеумо задължение на Къмпани хотелс ДС ЕООД към ДФЗ е упражнено правото на прихващане. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението е недопустимо в частта, с която е отменено уведомителното писмо и относно оторизираната сума от 1095,33 лева, като преписката е върната за ново произнасяне, съгласно диспозитива на решението, отменящ писмото изцяло. Тази част от писмото поражда благоприятни правни последици за дружеството-жалбоподател и то няма правен интерес да я обжалва. Решението следва да се обезсили в тази му част на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати в същата част. Решението е правилно в останалата му част, с която писмото е отменено по отношение на прихващането на цялата оторизирана сума. Обосновани са изводите на съда, че както в писмото, така и по преписката липсват фактически основания за извършеното прихващане. Няма изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник изпълнителния директор на ДФЗ или към документ в преписката, изходящ от друг орган с посочване на датата, номера му и издателя на акта. Представеното становище от 09.12.2022 г. на административния орган освен, че също не съдържа конкретни фактически основания, е изготвено във връзка с постъпилата жалба срещу уведомително писмо, има характер на отговор на жалбата и няма характер на мотиви. Съгласно цитираното тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящ административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Липсата на мотиви относно постановения отказ е самостоятелно основание за отмяната на уведомителното писмо в допустимата за разглеждане част, на основание чл. 146, т. 2 АПК. По отношение заявеното от касационния жалбоподател, че приспадането е в резултат от наложена санкция за бъдещ период по уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., което е предмет на оспорване по адм. дело 86/2023 г. на Административен съд Варна и е налице предварителното му изпълнение, следва да се посочи, че тези аргументи освен, че не са изложени като мотив при издаването на процесното уведомително писмо, не могат и да обосноват извършеното прихващане. Това е така защото издаването на акта, посочен като основание за прихващането - изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., е извършено след отправянето на компенсационното волеизявление с оспореното уведомително писмо изх. 02-250-2600/3980 от 15.11.2022 г. Също вземането на ДФЗ по уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. За изпълнението му се изисква издаване на АУПДВ, съгласно чл. 165 ДОПК, какъвто в случая не е издаван. Извод за липса на основание за прихващане налага и тълкуването на посочената от касатора норма на чл. 28 от Регламент (ЕС) 908/2014. Тя предвижда прихващане на неизплатени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Видно е, че тук общностното право препраща към националното законодателство относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ. В смисъла на цитираната разпоредба е и съображение 24 от същия регламент където е посочено, че един от начините за събиране на вземания е приспадането на дължимите плащания по дълга, чийто размер е установен в съответствие с националното законодателство, от следващите плащания към длъжника, без да се засяга друга правоприлагаща мярка, предвидена в националното законодателство. Кореспондиращи с нормата и приложими в случая са именно горецитираните разпоредби на ДОПК, изискващи издаването на АУПДВ, но такъв в случая не е бил издаван. Следва да се отбележи, че към момента на издаване на оспорения в настоящото производство индивидуален административен акт, уведомителното писмо с което е наложена санкцията за бъдещ период, не само не е подлежало на предварително изпълнение по силата на специалния ЗПЗП или по разпореждане на административния орган, но дори не е било издадено. Допускането на предварително изпълнение е станало една впоследствие - с приетите изменения на ЗПЗП в ДВ, бр. 102 от 2022 г., влезли в сила от 01.01.2023 г. и новата норма на чл. 29, ал. 3 ЗПЗП. Същата предвижда предварително изпълнение на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на ЗПЗП, но не е била действаща към датата на издаване на оспорваното уведомително писмо, т. е. тя е неотносима към преценката за законосъобразност на оспорвания акт. При липсата на предварителна изпълняемост на уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. и наличието на висящо съдебно производство по оспорването му, административният орган не е имал правна възможност да извърши прихващането, още по-малко преди възникването в правния мир на вземането по уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., с оглед датите на издаване на двете уведомителни писма. Публичното вземане на разплащателната агенция не е било ликвидно и изискуемо, поради което и компенсационното волеизявление на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора по отношение приложимостта на чл. 52, ал. 4 ЗПЗП. Съгласно тази разпоредба, безвъзмездната финансова помощ по ал. 1 се предоставя с административен акт или с административен договор. Оспорването на административните актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Съгласно ал. 1 на същия член, въпросната безвъзмездна финансова помощ се отпуска за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план. Същите систематично са поместени в нова глава Пета на ЗПЗП и касаят прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), респективно - издаваните във връзка с реализирането на плана индивидуални административни актове. Нормата на чл. 52, ал. 4 ЗПЗП е изцяло неотносима към оспорвания административен акт и не може да обоснове предварително изпълнение на уведомително писмо изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г. Предвид изложеното решението в допустимата си част следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на делото в частта по оплакванията в касационната жалба, на касатора не се дължат претендираните от него разноски, а ответната страна не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение