Решение № 4043 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2015 г.
ВАСIII отделение07.04.2016 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1 от 30.01.2015 г. по адм. дело № 243/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мишо Денчев Азманов, ЕГН **********, от гр. Шивачево, обл. Сливен, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № № 02-200-6500/4160 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4043 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие), против Решение № 1 от 30.01.2015 г. по адм. дело № 243/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-200-6500/4160 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалвания административния акт. Претендира сторени разноски по делото. Ответникът по жалбата - Мишо Денчев Азманов, чрез пълномощника си адв. Ана Станкова - АК Сливен, в писмения си отговор и в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение, като прилага списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Мишо Азманов, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-200-6500/4160 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него не са уважени искания за оторизиране на суми по СЕПП за площ от 6.90 ха и по НР1 - за площ от 6.90 ха; отказани са искания за подпомагане по мерките СЕПП и НР1 като размерът на установената допустима площ след извършена специализирана теренна проверка е 4.28 ха по всяка схема, а недопустимата площ е 2.62 ха за всяка схема. Уважено е искането за оторизиране на суми по СНДП. Отказът е мотивиран с нормата на чл. 43, ал. 4, т. 4 и т. 6 ЗПЗП. Жалбоподателят е изразил становище, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения и административният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е ясно по какъв начин административният орган е стигнал до извода, че се ползват по-малки площи от заявените; как е формиран извод, че заявените блокове на земеделското стопанство не попадат в допустимия слой за подпомагане. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, а разгледана по същество - за основателна. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Мишо Денчев Азманов (с УРН 318508) Общо заявление за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 с УИН 20/140513/85158, с приложена към него таблица на използваните от заявителя парцели за 2013 г. в землището на с. Шивачево с посочени идентификатор на блока на земеделското стопанство (БЗС) от СИЗП, култура код, основание за ползване и схеми за подпомагане и карта та съответния блок. В резултат на извършени административни проверки са били установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, за които г-н Азманов е бил уведомен с писмо. В законоустановения срок той се е явил пред административния орган и е представил документи за застъпените площи. Установено е също, че с влязла в сила заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-114 от 27.02.2014 г., след изпълнение на процедурата по чл. 16а и сл. от Наредба № 105/2006 г., е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., след което е издадено обжалваното уведомително писмо, с което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2013 г. на жалбоподателя поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в част от заявените БЗС-та за СЕПП в размер на 2 137.75 лв. и за НР1 в размер на 1 754.35 лв. Към уведомителното писмо, като неразделна част от него, са приложени таблици, представляващи начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ - по СЕПП 2.62 ха, и по НР1 - 2.62 ха. Съгласно таблицата, определяща размера на финансовото подпомагане по СЕПП, и по НР1 оторизираната сума е 0.00 лева, като е наложена и санкция за бъдещ период в размер общо на 1 477.87 лева. Видно от приложена по делото куриерска разписка (л. 15) уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 29.08.2014 г. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза и заключение на вещо лице-геодезист, които не са оспорени от страните. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материално-правните разпоредби на чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5. Приел е също така, че при издаването на уведомителното писмо са нарушени принципите на чл. 7 и 9 от АПК - за истинност и на служебното начало и както и нарушение на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. Според съда не са изяснени факти и обстоятелства от значение за издаването на оспорвания административен акт, поради което административният орган неправилно е определил недопустимата за подпомагане площ. Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, то е немотивирано и е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 172, ал. 2 от АПК и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно. Постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административните актове могат да се обжалват пред съда и по отношение на тяхната законосъобразност основанията за оспорването им са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Дори и в случаите, когато с жалбата не са релевирани всички от изброените основания предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на посочените от жалбоподателя основания, а съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция счита, че в обжалваното решение, съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност и не е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с всички установени факти, отделяйки спорното от безспорното. При извършената кръстосана административна проверка на заявените площи за подпомагане на жалбоподателя чрез ИСАК е било установено, че част от площите на заявените БЗС не са допустими за подпомагане или те не се намират в добро земеделско състояние, поради което й е отказана оторизация по СЕПП и по НР1, защото не попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане". С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Това несъответствие безспорно е потвърдено от заключението на вещото лице. В конкретния случай изчертаването на линията за допустимите площи и последващите ревизии се е извършило въз основа на орто-фото план, след извършено облитане и аерофото заснемане, по което е извършено дешифрирането, както и специализирана теренна проверка на място на най-големия парцел, заявен и по СЕПП и по НР1 с идентификатор 15944-789-1-2, част от който - 2.62 ха - е определена като недопустима за подпомагане, тъй като са извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". Общото процентно съотношение между размера на недопустимите спрямо установените като допустими за подпомагане площи по всички схеми вещото лице е определило на 61 %. Направени са проверки на място на част от землището на с. Шивачево, които включват и парцел 15944-789-1-2, както и снимки, на които личат налични в БЗС-то камъни и храсти. Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е интерпретирано от съда погрешно, без да се съобрази фактът, че ежегодно министърът на земеделието и храните актуализира слоя "Площи в добро земеделско състояние" въз основа на извършените през референтната за подаването на заявленията година чрез използването на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифровата ортофотокарта, а също така чрез отразяване на резултати от теренни проверки, извършвани от областните дирекции на МЗХ; проверки на място, извършвани от техническите инспектори към ДФЗ или извършваните от ДФЗ административни проверки на застъпвания, които са останали неотстранени. Засегнатите бенефициенти по Директни плащания имат възможност да подават възражения, в които да посочат доказателства, опровергаващи изводите на МЗХ, че заявените от тях площи попадат в слоя, след което и ако се установи тяхната основателност - работната група да нанесе съответните корекции. В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от тази законова възможност и не е подал възражение срещу акта, с който е направено изключването, поради което не е участвал в актуализацията на този слой след разглеждане на възраженията от нарочно сформираната работна група. ДФЗ е длъжен да ползва данните от влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен слоя "Площи в добро земеделско състояние" и не разполага с оперативната самостоятелност да нанася корекции в него. Връщането на преписката е в нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. След като съдът е допуснал експертиза и е събрал търсените доказателства, неправилно я е кредитирал. Предвид събраните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, административният съд е следвало да реши делото по същество. По така изложените мотиви решението като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като уведомителното писмо е законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и при спазване целта на закона. При този изход на правния спор искането на касационния жалбоподател за присъждане юрисконсултско възнаграждение е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като страната не е спазила изискването на разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК и не е представила списък до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. Принципът на равнопоставеност на страните в процеса ще бъде нарушен тъй като непредставянето на списък на разноските води като последица невъзможност за страната да направи искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът също дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховния административен съд