Решение № 1034 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2014 г.
ВАСПетчленен състав28.01.2015 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата за отмяна на влезлите в сила решение № 6341 от 18.10.2013 г. по административно дело № 8323/2011 на Административен съд - София-град и решение № 10393 от 24.07.2014 г. по административно дело № 3341/2014 г. на Върховен административен съд, подадена от Лиляна Господинова Йосифова от гр. София на основание чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1034 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Лиляна Господинова Йосифова от гр. София, чрез процесуалните й представители адв. Георгиев и адв. Драганова, за отмяна на влезлите в сила решение № 6341 от 18.10.2013 г. по административно дело № 8323/2011 на Административен съд - София-град и решение № 10393 от 24.07.2014 г. по административно дело № 3341/2014 г. на тричленен състав на второ отделение на Върховен административен съд. В молбата за отмяна от молителката Йосифова са представени Удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че е сключила граждански брак с Владимир Георгиев Йосифов на 20.07.1974 г. и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот за апартамент в гр. София, район "Средец", ул. "Генерал Гурко" № 33, ет. 7, находящ се в УПИ IV-3, кв. 458, местността "Центъра" по плана на гр. София, с купувач Владимир Георгиев Йосифов. Твърденията са, че представените документи обуславят правото й да иска отмяна на посочените съдебни решения, тъй като не е била конституирана като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делото, а недвижимият имот, който е предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като изложените пропуски на съда са относими към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Алтернативно излага доводи за наличието на правото й да иска отмяна на съдебните решения по реда на чл. 246, ал. 1, поради това, че съдебното решение има конститутивно действие и неговите последици засягат неблагоприятно правната й сфера. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез надлежно упълномощения юрк. Игнатов изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът - Владимир Георгиев Йосифов от гр. София, не е изразил становище. Върховният административен съд в настоящият петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 6341 от 18.10.2013 г., постановено по административно дело № 8323/2011 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Владимир Георгиев Йосифов против заповед № ДК-02-ЮЗР-406 от 3.09.2011 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство и обединяване на апартаменти № 23 и № 24", находящ се в УПИ IV-3, кв. 458, м. "Центъра", по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, ул. "Генерал Гурко" № 33, при което апартаменти № 23 и № 24, покривът, подпокривното пространство и машинното помещение, да се възстановят във вида, в който са били преди извършване на незаконното строителство. С решение № 10393 от 24.07.2014 г. по административно дело № 3341/2014 г., Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 6341 от 18.10.2013 г. по административно дело № 8323/2011 г. на Административен съд - София-град. Подаденото искане за отмяна на влезли в сила решения е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в предвидения в закона срок, но разгледано по същество, е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на Върховния административен съд (ВАС) е окончателно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита и контрол срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице. По отношение на искането за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК от Лиляна Господинова Йосифова следва да се отбележи, че посочената разпоредба се намира в глава четиринадесета, раздел първи с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" и допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Лиляна Господинова Йосифова не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - София-град и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от АПК, глава четиринадесета, раздел втори от АПК с наименование "Отмяна по искане на трето лице". Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязло в сила решение, неучастието в делото и наличието на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителката обуславя искането за отмяна с това, че тя е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна по делото, тъй като има сключен граждански брак с Владимир Георгиев Йосифов, а недвижимият имот, находящ се в УПИ IV-3, кв. 458, м. "Центъра", по плана на гр. София, е закупен след сключването на този брак, поради което като съпружеска имуществена общност, Йосифова се явява собственик на имота, т. е. тя е съсобственик на незаконния строеж, чието премахване е наредено, и в това й качество вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила, както и поради това, че е живеела предимно в Швейцария, докато се извършват ремонтните дейности в имота, е била лишена от възможността да участва в съдебното производство по разглеждане на подадената от Владимир Георгиев Йосифов жалба срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-406 от 3.09.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район. Спорният в случая въпрос е дали молителката отговаря на условията на закона, за да й бъде уважено искането за отмяна в качеството й на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвала по делото; 2) решението да е неблагоприятно за искащата отмяната (при условие, че е имала по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо нея - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за нея. От данните по делото е видно, че Лиляна Господинова Йосифова не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителката. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административния акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица (арг. от чл. 177, ал. 1 от АПК). Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. Решението, с което се отхвърля жалбата и решението, което го потвърждава, нямат сила по отношение на молителката. В конкретния казус адресатът на заповедта за премахване на незаконния строеж - Владимир Йосифов, е упражнил правото си на оспорване по съдебен ред, а обстоятелството, че строежът е съпружеска имуществена общност не прави съпругата заинтересована страна. Право на участие в съдебното производство по оспорване заповеди за премахване на незаконни строежи имат единствено адресатите на административния акт, а този спор пред съда няма вещно правен характер. Следователно с обжалване на заповедта от единия съпруг - адресат на административния акт, се реализира защита и по отношение на правата и на другия съпруг върху процесния незаконен строеж, като е реализирано обикновено управление на съсобствената вещ от единия съпруг съгласно нормите на Семейния кодекс. Възраженията, изложени в молбата за отмяна, че недвижимият имот не е посещаван от контролните органи при РДНСК - Югозападен район, поради което заповедта за премахване на незаконния строеж е незаконосъобразна, касаят нарушения на административнопроизводствените правила, наличието на които се изследват в инстанционното производство, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения не може да се приеме, че молителката е била лишена от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила и че решението има сила за нея. Не са налице основанията за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК, ако неоспорилото заповедта пред съд лице е пропуснало да се защити срещу нея по пътя на редовното обжалване. Предвид изложеното, искането за отмяна на решението на Административен съд - София-град се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав,