Решение № 447 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5880/2007 г.

Решение № 447 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5880/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от Д. Й. В. ЕГН ********** от с. К., област Сливен против въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 151/12.07.2007 г., постановено по гр. д. № 68/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Сливенски районен съд № 1055/5.11.2003 г. по гр. д. № 357/2003 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК. Конкретните оплаквания са че въззивният съд не е разгледал доводът във въззивната му жалба, че районният съд е разгледал делото в негово отсъствие, без да е бил призован по съответния ред, с което е нарушено правото му на защита в процеса; нот. акт № **, т. I, н.д. № 352/2000 г. е отменен в частта над 1/20 ид. ч. без да е приложено нотариалното дело; при постановяване на решението за допускане до делба на имотите по цитирания нотариален акт съдът не е съобразил, че с влязло в сила решение по гр. д. № 972/95 г. на РС-Сливен е признато за установено, че аз съм собственик на нива от 20 дка в м. "Б" и нива от 10 дка в м. "К" и двете в землището на с. К., въз основа на което и с влизане в сила на плана за земеразделяне на землището нас. К. през 1998 г. Поземлена комисия-Сливен му възстановила правото на собственост по преписка № Я0220/29.07.1996 г. с план за земеразделяне на следните имоти: нива от 7.611 дка в м. "С"-имот пл. № 0* овощна градина от 16.406 дка в м. "Б"-имот пл. № 0* и нива от 5.996 дка в м. "К"-имот пл. № 0* с решение № 1258/15.10.1998 г. по гр. д. № 927/98 г. на РС-Сливен е признато за установено, че гореописаните имоти са собственост на дядо му, а не на него, при положение, че през 2000 г. той се е снабдил с нотариален акт за неговите земи, които сега са предмет на съдебната делба и от които сега му е признато право само за 1/20 идеална част; допусната е съдебна делба на земеделски земи, собственост на общия наследодател, моя дядо В. Й. Г., но в наследствената маса не са включени всички негови имоти. Моли съда да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд, както и да му присъди деловодни разноски за всички инстанции. Ответниците по касация К. Т. В., П. В. И., Й. В. Д., П. В. Й., С. Й. И., В. А. Д., С. А. М., М. К. К., Д. К. К., П. Д. А., М. Д. М., Р. В. П.,П. И. Г., С. С. Н., Ю. С. Н., Е. Д. А., А. Д. А., Г. Д. Т. и Д. Д. С. не са изразили становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на касационната жалба е въззивното решение на Сливенски окръжен съд с което е оставено в сила решението на Сливенски районен съд в частта, с която е отменен нотариален акт № 52, том I, н. д. № 372/2000 г. в частта над 1/20 идеална част за признаване на Д. Й. В. за собственик на земеделски имоти: нива от 7.611 дка, м. "С", имот № 0* овощна градина от 16.406 дка, м. "Б", имот № 0* нива от 5.996 дка, м. "К", имот № 0* и в частта, с която посочените имоти са допуснати до съдебна делба. За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на решение на ПК-Сливен № 520/24.04.2000 г., съгласно което за тези имоти правото на собственост е възстановено на наследниците на общия наследодател В. Жалбоподателят е отказал да получи призовка за първото по делото съдебно заседание пред районния съд и законосъобразно съдът е приел, че е призован редовно при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, а за второто съдебно заседание е приложил чл. 41, ал. 6 ГПК, но правото му на участие и защита в процеса не е нарушено, тъй като по негова жалба се е произнесла въззивната инстанция, а в производството пред въззивния съд процесуалният му представител е представил всички писмени доказателства, на които се е позовал. Неприлагането на нотариалното дело, което е било надлежно изискано от първоинстанционния съд по реда на чл. 153 ГПК, но не е било представено, не се е отразило на постановения от съда резултат. По делото е приет като писмено доказателство нотариалния акт, предмет на изисканото, но не представено нотариално дело и съдът се е произнесъл въз основа на този документ. С въззивната жалба оплакване във връзка с неприлагането на нотариалното дело също е заявено, но в производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя не е направено съответно искане, въпреки процесуалната възможност по чл. 153 ГПК. С решение № 972/8.07.1996 г. по гр. д. № 972/95 г. по описа на РС- Сливен, постановено по иск от жалбоподателя Д. Й. В. срещу Община С. с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато по отношение на ответната община п. на Д. Й. В. на възстановяване на нива от 20 дка в м. "Б" и на нива от 10 дка в м. "К". По повод на това решение с искова молба на С. Й. И.-наследник на общия наследодател В против Д. Й. В. в производство по спор за материално право с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ искът е уважен и с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на Д. Й. В., че земеделската земя, която му е възстановена с решение № 972/8.07.1996 г. по гр. д. № 972/95 г. на РС-Сливен, а именно: нива от 20 дка в м. "Б" и нива от 10 дка в м. "К", землище на с. К., община С. не е негова, а собственост на наследниците на общия наследодател В. При положение, че с влязло в сила решение в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че посочените земеделски земи са на общия наследодател, а не негови, законосъобразно имотите са допуснати до съдебна делба, а констативният нотариален акт, с който междувременно В. Й. Г. се е снабдил е отменен над притежаваната от него идеална част в съсобствеността. Доводът в жалбата, че не са включени в делбената маса всички притежавани от общия наследодател имоти е заявен и с въззивната жалба, обсъден е от въззивния съд и правилно е отхвърлен. Липсват доказателства в подкрепа на този довод, а ако бе взел участие в производството пред районният съд ответникът Д. Й. Г. би могъл да реализира процесуалната възможност по чл. 278, ал. 2 ГПК, с която разполага всеки един от сънаследниците-страни в процеса за съдебна делба /за първото съдебно заседание пред Сливенски районен съд, проведено на 16.09.2003 г., ответникът Д. Й. Г. е отказал да получи изпратената му призовка/. По изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.