Решение № 14721 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2012 г.

Решение № 14721 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5777/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 1206 от 06.03.2012 г. по адм. дело № 10402 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № 531 от 01.11.2011 г. и преписката е изпратена на административния орган за възлагане изготвянето на ново разпореждане съобразено дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 54б, ал. 4 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54е, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Георги Димов Дончев от гр. София е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 531 от 01.11.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214-00-6096-1 от 13.09.2011 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО в частта за определения размер и срок за изплащане на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Георги Димов Дончев от гр. София, считано от 26.07.2011 г., съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО. С постановеното решение Административен съд София - град е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния краен извод за издаване на оспорените административни актове в нарушение на материално- правното основание по чл. 54б, ал. 4 от КСО. Съгласно текста на чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. В настоящия случай е установено, че лицето е упражнило предходно право на парично обезщетение за безработица преди по-малко от три години (заявление от 14.05.2009 г.) и въз основа на разпореждане от 20.05.2009 г. е било отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица за периода 15.04.2009 г. - 14.01.2010 г. Породените правни последици от издаденото на 20.05.2009 г. разпореждане за отпускане на паричното обезщетение на основание чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО са отпаднали поради отмяната на заповед № КВ-2 от 05.01.2009 г. на Министъра на отбраната за прекратяване на договора за кадрова военна служба. По силата на чл. 59е, ал. 1 от КСО отмяната на уволнението като незаконно със съдебно решение от 09.03.2010 г. е довело до отпадане на основанието за получаване на парични обезщетения за безработица за период от шест месеца, който съвпада с периода на полученото обезщетение по чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, респективно до възникване на задължение за възстановяване на получените без правно основание обезщетения за период от шест месеца. Получените парични обезщетения за безработица за времето след изтичане на шестмесечния период на 14.10.2010 г. не подлежат на възстановяване на изрично законово основание. Въпреки това по аргумент от чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО следва да се приеме, че и тези обезщетения са били изплатени недължимо на отпаднало правно основание и подлежат на възстановяване. По силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО времето, през което лицето е било без работа поради признатото за незаконно уволнение, се зачита за осигурителен стаж от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се дължат и осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Недопустимо е да се получават парични обезщетения за безработица от ДОО, отнасящи се за периоди от време, които на посоченото правно основание се зачитат за осигурителен стаж на осигурените лица и се внасят осигурителни вноски. Следва също така да се приеме, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО не може да се счита за приложима в случаи, в които при предходното упражняване на правото осигуреното лице не е получило пълния размер на следващите се по силата на закона обезщетения за безработица за целия период по чл. 54в, ал. 1 от КСО. Тълкуване в обратния смисъл би противоречало на буквата и целта на закона, както и на предназначението на системата за задължително социално осигуряване. Оспорените административни актове, с които е отпуснато парично обезщетение за безработица за срока и в размера по чл. 54б, ал. 4 от КСО, са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,