Решение № 1610 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2008 г.

Решение № 1610 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Младост" при Столична община против решението от 21.02.2008 г., постановено по адм. д. № 1707/2003 г. по описа на Софийския градски съд (СГС), Административна колегия, III з състав, с което е отменена негова заповед № РД-64-128 от 17.05.1999 г., издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, изграждането им в противоречие със събраните по делото доказателства, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и дадените от ВАС указания в предходното отменително решение, както и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и делото да бъде решено по същество. Ответниците Елена Величкова Стоянова, Любка Величкова Вучкова и Албена Асенова Чакърова, чрез процесуалния си представител адв. Циков оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на ВАС № 4243/29.04.2003 г. по адм. д. № 9943 от 2002 г., които са задължителни за него и съгласно които е следвало да изясни точното местоположение на заявения за възстановяване земеделски имот и неговата идентичност с процесния парцел ХХIII-202, като при това се съобразят данните за отчуждаване за улица, придаване по регулация на 200 кв. м от друг имот и останалите данни по делото. Доколкото данните от проследяването на регулационния статут на имота и свързаните с това промени в площта му са относими към въпроса за идентичността на двата спорни имота, неправилно съдът е приел, че този въпрос е в прерогативите на органа по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В резултат на това по делото не е установено каква част от заявения от жалбоподателите имот, представляващ имот № 202 по кадастралния план от 1950 г., попада в настоящия парцел ХХIII-202 и във връзка с това дали тази част е изцяло или частично застроена. С оглед на това е необоснован направеният извод, че цялата площ на имота от 740 кв. м е незастроена и че тя съвпада с имота, бивша собственост на наследодателя - Величко Иванов Кутев. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред СГС е образувано по жалба, подадена от Асен Величков Иванов (заместен в процеса - в настоящото производство от Албена Асенова Чакърова), Любка Величкова Вучкова и Елена Величкова Стоянова, против заповед № РД-64-128 от 17.05.1999 г. на кмета на район "Младост" при СО, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението на техническата служба по преписка № АГ-94-00-615 от 20.10.1998 г., за определянето на имот 202, кв. 1, по регулационния план на в. з. "Малинова долина" - I част (Американски колеж) за изцяло застроен, като попадащ в реализирана улица, както и парцели III-1496, IV-202 и ХХIII-202, собственост на трети лица. С решение от 27.05.2002 г. по адм. д. № 3677/1999 г., СГС е отменил оспорената заповед и е определил за свободна от застрояване частта от имот 202, по кад. план от 1950 г., от 740 кв. м, съставляваща парцел ХХIII-202 по рег. план на гр. София. Цитираното решение е отменено с решение № 4243 от 29.04.2003 г., постановено по адм. д. № 9943/2002 г. на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане, с указания да бъде изяснено точното местоположение на заявения за възстановяване имот с площ от около 1000 кв. м, към действащия рег. план и съответно идентичността между него и имота от 740 кв. м (парцел ХХIII) като се съобразят данните за отчуждаване и придаване по регулация. При новото разглеждане на делото, от представените писмени доказателства, съдът е приел за установено, че наследодателят на жалбоподателите - Величко Иванов Кутев се е легитимирал като собственик на нива от около един декар със съдебно-спогодителен протокол от 31.12.1954 г., по гр. д. № 7460/1954 г., като земята е внесена в ТКЗС, видно от опис-декларация. За имота е поискана земеделска реституция, като е подадено искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Описаните граници на имота в протокола за доброволна съдебна делба, находящ се в с. Симеоново, м. "Растовец" са както следва: Йордан Митрев Кутев, Миле Иванов Кутев, школа и Петронов. Съдът е установил, че Боянка (Бояна) Николова Цонева е купила от ТКЗС празно дворно място от 1435 кв. м, находящо се в землището на с. Дървеница, м. "Американски колеж", съставляващо парцел IV, отреден за имот 202 от кв. 1 по плана на вилна зона, при описани граници, като сделката е изповядана с нот. акт № 181, т. VI по нот. д. № 1074/1961 г. Имотът по спогодителния протокол е нанесен в кадастрален план от 1950 г., като е отразен с пл. № 202, а е включен в регулация с регулационен план, одобрен със заповед № 5309/28.08.1958 г, като за части от него е отреден парцел IV по плана. С регулационен план от 1973 г. са отчуждени около 420 кв. м, за улица, а към имота са придадени по регулация около 200 кв. м. През 1992 г. е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план (ЧИЗРП) - заповед № РД-09-101 от 28.02.1992 г., като парцел IV е разделен на два парцела IV-202 и ХХIII-202. В парцел IV е останала застроената сграда и същият възлиза на 695 кв. м, а парцел ХХIII е незастроен и е с площ от 740 кв. м. При тези данни, съдът е приел, че спорът е относно точното местоположение и квадратура на бившата нива, в рамките на цялата площ от 740 кв. м от парцел ХХIII-202, но същевременно извън спорния предмет е проследяването на регулационното движение на имота и свързаните с това промени в площта, например придаване на площи по регулация, тъй като това е в прерогативите на административния орган, а точната индивидуализация ще се извърши от ОСЗГ при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 4 и чл. 18д от ППЗСПЗЗ. Освен това съдът е посочил, че правомощията му се простират до въпроса за индивидуализацията на процесния имот (идентификацията на бившата земеделска земя със съответния парцел) и произнасянето дали същият е застроен. В случая се е установило, че спорният парцел не е застроен, независимо каква част от бившия имот попада в него, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна. Ето защо съдът я е отменил и вместо това е определил за свободен от застрояване целия парцел ХХIII-202 по плана на м. "Малинова долина" - I част (Американски колеж). Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивите на съда са вътрешно противоречиви, не съответстват на доказателствата по делото и са необосновани, както и са в разрез с изискванията на нормите на чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, тъй като претендираният имот се твърди, че попада в границите на незастроен УПИ (парцел), предназначен за жилищно или вилно строителство. В този случай не се определя застроена (съответно незастроена част, тъй като целият УПИ (парцел) следва да е незастроен, при което е възможна реституция на попадащите в него имоти или части от имоти на бившите собственици. Безусловно е необходимо тези бивши имоти или части от имоти, възстановяването на собствеността върху които се претендира от бившите им собственици или техните наследници, да се идентифицират, за да могат да бъдат издадени за тях необходимите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Същите следва да са пълно и подробно индивидуализирани, както в заявлението до ОСЗГ - чл. 13, ал. 1, така и в удостоверението по чл. 13, ал. 5 и скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Следва да са безспорни данните относно границите и площите на имотите или частите от имоти. В настоящият случай, съдът в пълно противоречие с тези изисквания на закона и с указанията на ВАС в отменителното му решение не е разрешил именно посочения спор - налице ли е съвпадение (идентичност) между бившия имот или част от него, реституция върху който се претендира и парцелът, върху който се сочи, че попада бившия имот. Абсолютно несъстоятелно е приетото от съда, че проследяването на регулационния статут на имота, промените в площта му са неотносими към въпроса за идентичността между двата имота, както и че тази преценка е в правомощията на административните органи - по чл. 11 от ППЗСПЗЗ и ОСЗГ. В резултат липсват мотиви и произнасяне именно по спора - попада ли и каква част от бившия имот пл. № 202 по кадастралния план от 1950 г. върху настоящия парцел ХХIII-202 по плана на м. "Малинова долина" - I част. В тази връзка липсва каквото и да е обсъждане на доказателствата, в това число и заключенията на назначените технически експертизи - единична - заключение в два варианта и тройна - заключение също в два варианта, които са именно по отношение площта от бившия имот, попадаща в парцел ХХIII-202. Посоченото съставлява нарушение по чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.). В пълно противоречие с данните по делото е крайното решение за определяне на цялата площ на парцел ХХIII-202 от 740 кв. м за съвпадаща с бившия имот. Не са подкрепени от доказателствата по делото и част от изводите по фактите. Така например съдът е приел, че разделянето на парцел IV-202 е извършено през 1992 г. с ЧИЗРП, по силата на заповед № РД-09-101 от 28.02.1992 г. Посоченото не отговаря на доказателствата. Всички вещи лица, които са проследили регулационния статут на имота, както при първото гледане на делото, така и при второто, са установили, че въпросното разделяне на парцел IV-202 е станало по искане на собствениците, заявено с молба от 18.09.1995 г. с вх. № АГ-94-00-560 и с ЧИЗРП, одобрено със заповед № РД-06-237 от 5.10.1995 г. Решението като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон следва да бъде отменено. На основание чл. 227, ал. 1 от АПК настоящият състав следва да реши делото по същество. Както се посочи по-горе, по делото са представени от назначените технически експертизи, четири варианти на заключение, (двата варианта на заключението на тройната експертиза са с приложено особено мнение на един от членовете й), които са приети от съда. Вариантите в тях касаят обстоятелството има ли съвпадение и в каква част между стария имот и настоящия парцел ХХIII-202, собственост на трето лице. Съгласно първия вариант на заключението на вещото лице Петър Алексиев, бившият имот от 1000 кв. м, попада в северната част на нов имот 202 и в улица, като 440 кв. м са в улица и "школа", а 560 кв. м попадат в парцел IV-202, такъв какъвто е преди разделянето му. Парцелът е застроен с едноетажна вилна сграда, с надлежни строителни книжа. След разделянето на парцел IV на два нови парцела - IV-202 и ХХIII-202, от стария имот в парцел ХХIII-202 попадат около 260 кв. м. Вторият вариант, даден от същото вещото лице е в ново негово заключение, съобразено с данните от допълнително представените от жалбоподателите доказателства - разписни списъци, скици и др. и прието в с. з. на 2.12.2004 г., като експерта е посочил, че липсва пълна идентичност по отношение съседите на стария имот пл. № 202, по разписните списъци, в сравнение с делбения протокол, както и е налице значителна разлика в квадратурата. Поради посоченото не може да се проследи точно съвпадението. Ако се вземе пред вид като точно установена източната граница от стария имот, то в парцел ХХIII-202 попадат 70 кв. м, а ако се вземе предвид северната граница съвпадението е за 620 кв. м. По същия начин в два варианта е дадено заключението и на тройната експертиза, назначена след оспорване на заключението на единичната, като приемайки за установени по минимум две граници на имота, експертите разполагайки площта на бившия имот 202 по кад. план от 1950 г., върху площта на парцел ХХIII-202, в първия вариант сочат съвпадение върху площ от 480 кв. м, а във втория върху 600 кв. м, съответно при разположение в близост до източната и северната граница на бившия имот и източната и южната граница. В особеното мнение вещото лице Алексиев е посочило, че и в двата варианта на тройната експертиза не са съобразени границите на бившия имот от юг и север при първия и съответно от юг и запад при втория. При тези данни следва изводът, че е невъзможно да се установи идентичност между части от бившия имот пл. № 202 по кад. план от 1950 г. и настоящия парцел ХХIII-202 по плана на в. з. "Малинова долина" - I част. Всички варианти на заключенията на вещите лица са изготвени не по точни и сигурни данни относно идентификацията на стария имот като площ и граници, а с предположения за местонахождението му при ползване за отправни точки на една или друга граница на имота. В нито един от вариантите не е налице пълно съвпадение, за да се изгради сигурен извод за наличие на идентичност между имотите. Чрез подобни предположения не може да се защити претенцията на жалбоподателите. Твърдейки благоприятния за себе си факт, че част от бившия имот на наследодателя им попада в парцел ХХIII-202, същите следва да го докажат. В случая от доказателствата не може да се установи твърдения идентитет. Не е оборено приетото от административния орган в оспорения акт, че не са налице площи, за които да бъде прието, че подлежат на реституция при условията на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, за които да бъде издадено удостоверение и скица, установяващи незастроени площи. Освен това по делото безспорно е установено, че към момента на влизане в сила на реституционния закон - ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г. и към момента на заявяване на претенцията за реституция на имота от жалбоподателите - нива от един декар, имот пл. № 202 по кадастрален план от 1950 г., части от същия имот са попадали, (приемайки най-благоприятното за жалбоподателите) в парцел IV-202, отреден по регулационния план от 1958 г. за имот пл. № 202. Парцелът е отреден за имота, с площ от 1435 кв. м, който безспорно е застроен през 1961 г., видно от представените строителни книжа. Именно като парцел IV-202 с площ от 1435 кв. м и застроен, имотът е заварен от реституционния закон. Следователно към този момент - влизане на ЗСПЗЗ в сила, който е релевантния за преценка наличието на основанията за реституция, парцел IV-202 е бил застроен, поради което не са налице основанията на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Далеч по-късно - през 1995 г., по искане на собствениците му, същият е разделен на сегашните два парцела - IV-202 и ХХIII-202, последния от които е бил предмет и на прехвърлителна сделка. Последващите разпоредителни действия обаче вече са ирелевантни за преценката за наличието на основанията по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Парцел IV-2002 с площ от 1435 кв. м е застроен и каквито и части от бившия имот да попадат в него, за същите са налице пречки за реституирането му, респективно за издаване на съответното удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения следва да се приеме, че заповедта на кмета на район "Младост", с която е отказано да се определи, че е налице част от бившия имот пл. № 202, по кадастралния план от 1950 г., попадаща в незастроени парцели - парцели IV-202 и ХХIII-202, кв. 1 и улица по сега действащия план на м. "Малинова долина" - I част е законосъобразна. Не са налице основанията на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Ето защо след отмяната на решението на СГС следва да бъде отхвърлена жалбата против заповед № РД-64-128 от 17.05.1999 г. на кмета на район "Младост" при СО. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение