Решение № 14010 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2013 г.

Решение № 14010 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Цолчовски от гр. Варна срещу решение № 6357 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 14410/2012 г. на Върховен административен съд, пето отделение. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, не взима становище по основателност на касационната жалба. Представителят та Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Пламен Иванов Цолчовски от гр. Варна срещу заповед № К-11621/23.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови посочения резултат, съдът след установяване на релевантните за спора факти и обсъждане на доводите на страните е направил обосновани и правилни изводи за законосъобразността на оспорения акт. С оглед доказателства по делото е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити съгласно чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Оспорената пред тричленен състав на ВАС, заповед на министъра на вътрешните работи е издадена въз основа на данните относно осигурителния стаж на служителя и този в МВР в съответствие с изискванията на чл. 268, ал. 1 ЗМВР, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Последната разпоредба въвежда самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по посочения закон. В тази връзка правилно решаващият съд е взел предвид, че приложените по делото документи установяват, че служебният стаж на Пламен Иванов Цолчовски в МВР е общо 23 г., 2 м. и 10 дни, при общ осигурителен стаж по смисъла на чл. 69 КСО - 27 г., 0 м. и 2 дни. Неоснователни са наведените от касатора възражения, че административният акт е издаден в нарушение на изискването за форма и връчен в нарушение на установената процедура по ЗМВР. Правилно решаващият съд е приел, че заповед № К-11621/23.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи е издадена в предписаната в закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 268 ППЗМВР. При издаването й не са допуснати нарушения на материалния закон, а връчването на административния акт е съобразено с нормата на чл. 270, ал. 1 ППЗМВР. Оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради недопускане на свидетелски показания са неоснователни. Предметът на правния спора е изяснен със събраните по делото писмени доказателства, което не налага събирането на гласни доказателства и след като съдът е обсъдил всички релевантни за настоящото производство факти, решението му е правилно като не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Доколкото в касационната жалба и писменото становище по съществото на спора на процесуалния представител на касатора са обективирани доводи, идентични с наведените в жалбата пред първоинстанционния съд, и изложените в тази връзка от решаващия състав съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция, същите не следва да бъдат възпроизвеждани в мотивите на настоящото решение. Най-сетне, твърдението за допуснато съществено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, свързано с участието на прокурор в административния процес, е неоснователно. Съгласно чл. 16, т. 3 АПК прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. В случая прокурор не е участвал в разглеждането на първоинстанционното административно дело, поради което неоснователно се релевират нарушения, свързани с липса на депозирано писмено становище от прокурора или препятстване на правото му да изрази позиция по основателността на жалбата пред тричленния състав на ВАС. Предвид изложеното решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия