Решение № 15716 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13438/2016 г.

Решение № 15716 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13438/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 141 от 12.10.2016 г. по адм. дело № 163/2016 г. на Административен съд - С. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-200-2600/1356 от 19. 05.2016 г. в описаната му част и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Земеделска производствена кооперация /ЗПК/ "Б." изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1, АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Земеделска производствена кооперация "Б." /ЗПК Б./ против Уведомително писмо Изх. № 02-200-2600/1356 от 19.05.2016 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" - С., частта му, в която е отказано подпомагане на заявена площ от 140.70 ха. Направил е възражения, че заявените парцели изцяло съответстват на нормативните изисквания за подпомагане, поради което оспореният административен акт не е мотивиран. От фактическа страна, съдът е установил, че ЗПК "Б." е кандидатствало за подпомагане за кампания 2015 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 "Агроеколотия и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с общо 213.27 ха. Парцелите са разположени в землищата на селата Б. и Ч., находящи се на територията на община С.. С уведомителното писмо е уведомено, че е одобрено за участие с парцелите, описани в Таблица № 1 към него. Парцелите в Таблица № 2 не са одобрени с мотиви, че попадат извън територии, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредбата/ и съгласно чл. 26, т. 6 от нея. Съдът е разгледал спора по същество и е установил, че и двете землища, в които са заявени парцелите за подпомагане, попадат в приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Това му е дало основание да приеме, че мотивите в административния акт не съответстват на действителното положение. Направил е извод, че актът не е мотивиран, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. По тези съображения го е отменил в обжалваната част и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 2 са допустими за подпомагане земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение № 1. Приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 съдържа списък на землища, в които има местообитания на зимуващи видове гъски. Видно от съдържанието на този списък, в обхвата му са включени цялото землище на с. Б. и цялото землище на с. Ч. От изложеното следва, че съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата, за прилагането на агроекологични дейности по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", допустими за подпомагане са земеделски парцели, които с цялата си площ попадат в землището на с. Б. или землището на с. Ч.. В разглеждания случай заявените за подпомагане парцели се намират в посочените две землища. В същия смисъл е и заключението на вещото лице, съгласно което всички парцели, посочени в Таблица № 2 от оспорения акт, попадат с цялата си площ в специализирания слой, определен в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата, с изключение на парцел 04443-4-1-1, който частично излиза извън слоя. Следователно, заявените от оспорващата кооперация парцели /с изключение на парцел 04443-4-1-1/ са допустими за подпомагане, съобразно правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата и административният орган незаконосъобразно е приел в акта си, че част от декларираните парцели /с изключение на парцел 04443-4-1-1/ попадат извън териториите, определени в цитираната разпоредба. С оглед на гореизложеното, не е налице основанието на чл. 26, т. 6 във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредбата, на което се е позовал административният орган, за да не одобри за участие по мярка 10 част от заявените парцели. Настоящата инстанция следва да посочи, че по делото като доказателство е представено и писмо изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните за предоставяне на четири слоя, между които и Слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места. От представеното по делото писмо с изх. № 13-2301 от 19.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните и с вх. № 01-0400/69 от 20.04.2016 г. в Д. фонд "Земеделие" се установява, че се предоставят данни за слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места (ОВМ), от което може да се направи извод, че се касае или за нов слой или за промяна на стария. Този друг нов слой обаче е изработен по сигнал от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) една година след подаване на заявлението за подпомагане от страна на кандидата за подпомагане ЗПК "Б.", поради което изключването на площи и то по целесъобразност, е недопустимо. Освен това указанието, което е дадено от министъра на земеделието и храните на Д. фонд "Земеделие" е за кампания 2016 г., а за относимата кампания 2015 г. е посочено, че проверките следва да се извършат спрямо физическите блокове, попадащи с цялата си площ в съответните слоеве, за да не бъде вменен на кандидатите многогодишен ангажимент за площи, и да не им бъдат наложени санкции поради неспазване на условията за допустимост. В уведомителното писмо не се съдържа позоваване и аргументиране на отказа с несъответствие на заявените парцели с този слой. Отделен е въпросът, че бенефициентът в нито един момент не е бил уведомен за изготвянето на нов слой след подаване на заявлението за кампанията 2015 г. При това Върховният административен съд вече се е произнесъл в практиката си по тези въпроси, приемайки, че новият слой би имал значение за кампанията 2016 г., както и че е относим към последващата редакция на Наредбата, обн. ДВ., бр. 19/2017 г. В този смисъл са решение № 7819 от 20.06.2017 г. по адм. д № 12093/2016 г.; решение № 8573 от 4.07.2017 г. по адм. дело № 8573/2017 г., решение № 9432 от 17.07.2017 г. по адм. дело № 2509/2017 г. и решение № 11452 от 02.10.2017 г. по адм. дело № 12529/2016 г. на четвърто отделение. Поради това изцяло е необосновано позоваването на писмото на МЗХ, което се извършва от процесуалния представител на фонда в пренията по същество пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция. По така изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника ЗПК "Б." представлявана от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2016 г. възлизащи на 1400 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските. Направено е от страна на процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" възражение за прекомерност, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Във връзка с гореизложеното настоящия съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на касационния спор и че договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на 1000 лв., който размер отговаря на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение