Решение № 12148 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2015 г.

Решение № 12148 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалният му представител юрк. Фенерска против решение № 70 от 18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 86/2015 г. на Административен съд - С. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - С. К. Н., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е решение № 70 от 18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 86/2015 г. на Административен съд - С., с което е отменена Заповед № 3.471/03.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител С. К. Н. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че в случая разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. Установил е, че в случая не са посочени никакви фактически обстоятелства, обуславящи релевантната за спора "обективна невъзможност" за изпълнение на служебните задължения на С. Н., което препятства и съдебния контрол относно наличието или липсата на действителна невъзможност за изпълнение на държавната служба от нея. Решението е правилно. Настоящият състав напълно споделя правните изводи, изложени от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт. От фактическа гледна точка се установява, че първоначалното назначаване на жалбоподателката на държавна служба е осъществено със Заповед № 19.34/26.09.2013 г. на длъжността "старши инспектор по приходите" в Офис за обслужване - С. при Териториална дирекция на НАП гр. В., встъпила в длъжността на 10.10.2013 г. С. З. № 23.3 4/10.10.2013 г. й е възложено да изпълнява функциите и на "Директор на офис за обслужване - С.", като на същата дата й е връчена Длъжностна характеристика за последната длъжност. Впоследствие, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 10д ал. 4 ЗДСл, със Заповед № З. 236/01.07.2014 г. е преназначена на длъжността "Директор на офис", с ранг V старши за държавен служител, считано от 01.07.2014 г., от която именно е прекратено процесното служебно правоотношение. С оглед променените изисквания за заемане на длъжността, на които Недялкова не отговаря, е издадена оспорената заповед, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаването да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Правилно административния съд е приел, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В конкретния случай, не може да се приеме твърдението на касационния жалбоподател, че обективната невъзможност означава неотговаряне на изискванията за заемане на длъжността за минимален професионален опит съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Неспазването на изискванията за назначаване на длъжността е уредено като самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. При липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, първоинстанционния съд е направил верни правни изводи и е приложил правилно материалния закон като е отменил акта поради неспазване на изискването за форма на заповедта, което е довело и до неправилно прилагане на закона в производство по прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение