Решение № 5861 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2011 г.

Решение № 5861 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) срещу решение № 3720 от 18.11.2010 г. по адм. дело № 6152/2010 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че българският гражданин Димитър Стоянов Сентов и Надежда Илие Исакович, гражданка на Сърбия, на 26.03.1967 г. са сключили граждански брак в България (удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 342 от 26.03.1967 г. на Коларовски районен народен съвет, гр. София). Този брак не е прекратен, но съпрузите живеят разделени, при това единият в България, а другият - в Сърбия. На 23.02.2010 г. Димитър Стоянов Сентов е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за старост по чл. 89, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По искане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при СУСО на 18.03.2010 г. е декларирал, че повече от 15 години със съпругата си са разделени и тя живее в Сърбия, на неизвестен нему адрес, поради което той не е в състояние да представи доказателства за нейната пенсия. С разпореждане от 16.04.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да отпусне исканата социална пенсия за старост. С решение № 292 от 26.07.2010 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Димитър Стоянов Сентов срещу това разпореждане с мотиви, че "по силата на чл. 89, ал. 1 КСО и чл. 6, ал. 1 НПОС, за да бъде преценено правото на социална пенсия за старост към заявлението следва да бъдат представени доказателства за годишния доход на членовете на семейството", че "тези разпоредби са императивни и не допускат възможност за отклонение при тяхното прилагане от страна на административния орган" и че "липсата на годишна декларация за дохода на член от семейството не може да бъде заместена от друг документ или гласни твърдения, както и да бъде игнорирана от доказателствата, въз основа на които се преценява правото на социална пенсия за старост". Сезиран с жалба от Димитър Стоянов Сентов, Административен съд - София град с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател и отказа на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, изразен с разпореждането от 16.04.2010 г. Този резултат съдът е основал на следните мотиви: "Социалната пенсия за старост е вид обезщетение спрямо определена категория лица с оглед на тяхната възраст и наличието на (годишен) доход, който е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеци. Следователно целта на закона е социално подпомагане (обезщетение) от държавата на лица в напреднала възраст (навършени 70 години), притежаващи доходи, които са под гарантирания минимален доход (а) изискването за преценка на дохода на член от семейството в хипотезата на чл. 89, ал. 1 КСО следва да се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от Семейния кодекс (СК), т. е. в случаите на взаимност, съвместно съжителство и общи усилия за благополучие на семейството между съпрузите. При констатираната липса в разглеждания случай на посочените основни елементи от личните отношения между съпрузите, провъзгласени със СК - липса на взаимност, обща грижа и подкрепа, както и липса на съвместно съжителство, то възприетия от административния орган извод, че липсата на доказателства за дохода на съпругата са основание за отказ за отпускане на пенсия за старост, противоречи на целите на закона и е несправедлив по смисъла на чл. 6 АПК, поради което е и незаконосъобразен". Касационният жалбоподател е оспорил законосъобразността на тези изводи с довода, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Според него, правните норми, които уреждат предпоставките, реда и документите, необходими за преценка на правото на социална пенсия за старост, понятието "семейство" и това кои лица се считат за членове на семейството при определянето на годишния доход, са чл. 89, ал. 1 КСО и чл. 6, ал. 1 НПОС, които са императивни и специални и поради това не допускат възможност за отклонение при тяхното приложение от страна на административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност. Наличието на фактическа раздяла на съпрузите не обуславя направения от Административен съд - София град извод, че липсва принос от страна на съпругата и тази липса е основание за изключване на нейния годишен доход при преценката на правото на социална пенсия за старост на съпруга. Още в тълкувателно решение № 35 от 1971 г. Върховният съд на Народна република България е посочил, че фактическата раздяла сама по себе си не изключва съвместния принос, а освен това съвместният принос (пряк и/или косвен) се предполага до доказване на противното и оборването на тази законова презумпция се осъществява само чрез отрицателен установителен иск в съдебно производство, различно от административното - чл. 21, ал. 3 от СК. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Административен съд - София град решение е правилно по резултата отмяна на оспорените административен и пенсионен актове, а е неправилно в частта, с която този съд задължава длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да издаде административен акт по заявлението на Димитър Сентов за отпускане на социална пенсия при съобразяване на указанията, дадени със съдебното решение. Оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - София град е очевидно повлияно от мотивите към решение № 10720 от 5.11.2007 г. по адм. д. № 5659/2007 г. на ВАС - VI отд. Общото в двата случая е, че законодателят е въвел като предпоставка за възникване на съответното субективно право определен от него минимален средномесечен доход на член от семейството, който подлежи на доказване. Различен е обаче общественият фонд, от който ще бъде направено плащането при възникнало право в тези два случая: социалната пенсия за старост се изплаща от фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, а семейните помощи за деца се финансират със средства от републиканския бюджет и се изплащат чрез службите по социалното подпомагане. Правото на социална пенсия за старост е регламентирано с чл. 89 КСО. С § 32 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) чл. 89 е отменен, но тази отмяна влиза в сила от 1.01.2012 г. (§ 65 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон). Следователно до 1.01.2012 г. чл. 89 КСО е действаща правна норма. Според чл. 89, ал. 1 КСО право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Следователно, право на социална пенсия за старост имат: а) всички лица, а не само тези, които са (или са били) осигурени, б) навършили са 70-годишна възраст, и в) имат годишен доход на член от семейството, по-малък от сбора на гарантирания минимален доход през последните 12 месеца. Според данните в подадената едновременно със заявлението за отпускане на социална пенсия за старост декларация за семейно и имотно състояние Димитър Стоянов Сентов е на 74-годишна възраст и няма никакви доходи, в т.ч. и от пенсия. Декларирал е, че има брак със сръбската гражданка Надежда Илие Исакович, който счита, че не е прекратен. Но в същото време заявява, че със съпругата си живеят разделени от 15 години, не поддържат никакви контакти и не знае къде се намира тя в момента, поради което не е в състояние да поиска от нея удостоверение за доходите й. Което би могло да означава дори, че на Димитър Стоянов Сентов не му е известно дали този брак не е прекратен поради смърт на съпругата (чл. 44, т. 1 СК). Димитър Стоянов Сентов изрично заявява, че не знае дали съпругата му има доходи и по какъв начин той би могъл да получи информация по този въпрос. При тези данни правилно Административен съд - София град е приел, че отказът да бъде отпусната исканата от Димитър Стоянов Сентов социална пенсия за старост, основан единствено на обстоятелството, че молителят не доказва годишен доход на член от семейството по-малък от сбора на гарантирания минимален доход през последните 12 месеца, е формален и издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, установени с принципа за служебното начало в административното производство (чл. 9 АПК) и с принципа за разумност, добросъвестност и справедливост при упражняване на правомощията (чл. 6, ал. 1 АПК). Според чл. 9, ал. 2 и 4 АПК административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, а също и според чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи (нито АПК, нито КСО предвиждат отклонение от това правило в процесния случай). Поради това, при заявената от Димитър Стоянов Сентов негова лична безпомощност да получи и предостави необходимата информация за доходите на съпругата си, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при СУСО е било длъжно служебно да предприеме възможните и допустими действия за изясняването на въпроса, е ли съпругата на Димитър Стоянов Сентов - сръбската гражданка Надежда Илие Исакович - жива, къде се намира в момента и какви доходи е имала през процесния период. При липсата на резултат от служебно предприетите действия, следва да бъде обсъден въпросът дали в този случай бракът на Димитър Стоянов Сентов и сръбската гражданка Надежда Илие Исакович не е само формално съществуващ, а в действителност да е така изпразнен от съдържание, че следва да бъде третиран като несъществуващ. Обсъждането на този въпрос се налага от несъмненото обстоятелство, че разпореждането за отпускане на исканата социална пенсия за старост, респ. отказът да бъде отпусната пенсията, са по своята същност правоприлагане, т.е. актове по прилагането на чл. 89 КСО, а законът по правило урежда масовите (често срещан) случаи и не съдържа регламент за разрешаването на единичните (частните) случаи. Позитивният отговор на поставения въпрос ще има за последица преценка за правото на социална пенсия за старост единствено въз основа на доходите на Димитър Стоянов Сентов (ако той има такива). Водим от изложените мотиви Върховния административен съд, шесто отделение,