Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.

Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Туида груп" ООД, гр. Сливен срещу Решение № 55 от 12.01.2018 г. по адм. дело № 1782/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът не е изследвал въпроса за материалната компетентност на органа по приходите, издал оспорената заповед. На второ място, счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е бил издаден АУАН и НП за твърдяното нарушение, а само протокол за извършена проверка. Изразява становище, че решението съдържа съществени противоречия, като същото е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се обяви за нищожна или да се отмени процесната заповед за ПАМ. Ответникът – директорът на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Бургас е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-132-0269236 от 26.06.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – склад на едро за хранителни стоки, находящ се в [населено място], Промишлена зона, стопанисван от "Туида груп" ООД и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.06.2017 г. при проверка в процесния търговски обект е направена разпечатка на КЛЕН за датата 22.06.2017 г., въз основа на която е констатирано, че за сумите – 74, 57 лева, 86, 19 лева, 168, 34 лева, 96, 31 лева, 29, 45 лева, 78, 15 лева, 29, 67 лева, 54, 68 лева, 372, 50 лева, 650, 61 лева, 253, 10 лева, 56, 73 лева, ЗЗ, 50 лева, ЗЗ, 79 лева, 104, 80 лева, 399, 89 лева, 47, 96 лева, 50, 58 лева, на обща стойност 2620, 84 лева, липсва издаден фискален бон от наличния ЕКАФП. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В съдебния акт са изложени мотиви за наличието на фактически основания при издаване на заповедта, доказаност на твърдяното от административния орган нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, обоснованост на срока на налагане на ПАМ /14 дни/ и издаване на акта при съобразяване с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства, като спор по фактите не е налице. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка /ПАМ/ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Туида груп" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършени продажби на стоки, за които има данни, че са били извършени на 22.06.2017 г., но няма приложен фискален бон. Обосновано съдът се е позовал на констатациите в протокола за извършена проверка в търговския обект за доказаност на твърдяното нарушение. В административния акт са изложени мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, които са подкрепени със съответни доказателства. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на допуснато от органа нарушение на принципа на съразмерност при определяне на срока на ПАМ. Неоснователно е твърдението на касатора, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неиздаване на АУАН и НП. Видно от горецитираната норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта за налагане на ПАМ се издава при наличието на предвидените предпоставки, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Това означава, че образуването на административнонаказателно производство не оказва влияние върху административното производство по издаване на заповедта за ПАМ. Неоснователно е и твърдението на касатора за липса на материална компетентност на органа по приходите, издал оспорения административен акт. Приложена е заповед № ЗЦУ – 1657 от 29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП, с която директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ за запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Процесният административен акт е издаден от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас, което означава, че е спазено изискването за материална компетентност на органа, издал заповедта. Необосновано е позоваването на касатора на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, която разпоредба се отнася до компетентността на наказващия орган в рамките на административнонаказателното производство. Несъстоятелен и доводът, че заповедта за ПАМ следва да се издаде от органа по приходите, извършил проверката, доколкото в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС няма предвидено такова изискване. Останалите твърдения в касационната жалба, отнасящи се до допуснатото предварително изпълнение на заповедта за ПАМ, са неотносими към предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани. Следователно, след като са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно от "Туида груп" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, то това означава, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК. Като е достигнал до същия извод, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение