Решение № 828 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2008 г.

Решение № 828 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. П. от гр. с. Ш., Т. К. от гр. С. и М. Н. Б. от с. Х. срещу решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 37/2008 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 638/2007 г. на районен съд Смолян, с което е отхвърлен предявения от касаторките срещу С. С. К., велика Д. К., А. К. К., К. Н. К. и К. Н. К. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените на ответниците като наследници на К. Д. К. земеделски земи: 1. ливада с площ от 1.600 дка в м. "М"; 2. ливада с площ от 1.000 дка в м. "М"; 3. нива с площ от 0.700 дка в м. "Колибата" 4. паша с площ от 0.100 кв. м. в м. "М"; 5. нива с площ от 1.300 кв. м. в м. "М" и 6. ливада с площ от 1.500 кв. м. в м. "К" са принадлежали на общия наследодател на страните К. С определение от 7.10.2008 г. по гр. д. № 2572/08 г. ВКС на РБ, състав на I г. о. е допуснало да се извърши касационна проверка на въззивното решение. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното, с което исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са отхвърлени въззивният съд е приел, че общият наследодател е починал 1946 г., земите, предмет на иска, са внесени в ТКЗС през 1958 г., поради което обективно невъзможно е към този момент да са били собствени на общия наследодател и той да ги е внесъл в кооперативното стопанство. Тези изводи са правилни но не дават отговорна на това дали вносителят Н. К., син на общия наследодател, е бил изключителен собственик на земите или те са били съсобствени на всички негови наследници. Не е съобразено и това, че внасянето им представлява действие на управление на съсобствените имоти. От фактическа страна по делото е установено, че имотите, предмет на иска, са били декларирани от общия наследодател Д през 1935 г. въз основа на което е разкрита партида № 74 по регистъра на с. Г.. Наследодателят е починал през 1946 г. и оставил за наследници съпруга Б, Р. В. дъщеря, В. Д. К. син и К. В. К. син. Със заявление вх. № 3* от 26.02.1992 г. Стефан К. К., внук на наследодателя от сина му К., е заявил за възстановяване имотите описани в т. т. 1, 2, и 5 по исковата молба, които е описал под № № 2* и 33 в заявлението ( л. 33 и 34 по гр. д. № 973/2006 г. на Смолянски РС). Не са заявени за възстановяване имотите по т. т. 3, 4 и 6 от исковата молба. Посочил е, че произхождат от общия наследодател Д п. 1946 г. С решение от 25.02.1993 на ОСЗГ по същата преписка е признатото правото на възстановяване на ливада с площ от 1.600 дка в м. "М"; ливада с площ от 1.000 дка в м. "М"; нива с площ от 1.100 дка в същата местност. Първите два имота съвпадат със заявените под № № 32 и 33, а третия със заявения под п. 23 Последният не съвпада с описания в исковата молба - нива с площ от 1.300 дка. Такъв имот не е деклариран и от общия наследодател на страните, което се установява от представения препис-извлечение от декларацията му от 1935 г., поради което искът за този имот правилно е намерен за неоснователен. С решението е признато, че имотите произхождат от общия на страните наследодател Д, то ползва всички наследници между които и ищците и ги легитимира като съсобственици на имотите - чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, поради което предявеният иск правилно е намерен за неоснователен и отхвърлен и по отношение имотите: ливада с площ от 1.600 дка, ливада с площ от 1.000 дка и двата в м. "М". По отношение на имотът ливада с площ от 1.5 дка в м. "К" по делото се установява, че е заявен за възстановяване от Б. В. П., като наследница на В. Д. К. със заявление вх. № 0* от 26.02.1992 г. и призната за възстановяване с решение по протокол от 1.03.1993 г. (л. 48 по гр. д. № 973/2006 г. на Смолянски РС). Този имот не е заявяван за възстановяване от наследниците на сина на общия наследодател К поради това не им е възстановяван, поради което изводът, че искът за този имот е неоснователен също кореспондира на установените по делото факти. От доказателствата по делото не се установи на ответниците като наследници на К. Д. К. да са възстановени имотите по пунктове № № 3 и 4 от исковата молба - нива с площ от 0.700 дка в м. "К" и паша с площ от 0.100 дка в м. "М". В исковата молба също не се съдържа твърдение и конкретизацията на решенията на ОСЗГ, с които да са възстановени такива имоти в полза на ответниците, въпреки че исковата молба е била уточнявана на два пъти. В обобщение следва извода, че решението на въззивния съд е обосновано от фактите по делото като краен резултат. Необоснован е правният извод, че тъй като общият наследодател е починал много преди кооперирането на имотите, то те не подлежат на възстановяване на наследниците му. След като съсобствеността между тях не е била прекратена по отношение на тези имоти, то правилно са били заявени за възстановяване в полза на всички наследници на наследодателя, позовавайки се на доказателствата, установяващи че те са били негова собственост към момента на откриване на наследството. Внасянето на имот в ТКЗС от някои от съсобствениците, придобит на основание наследяване, не го легитимира като собственик на целия имот. За да придобие изключителни права върху него, той следва да установи, че е придобил такова право на основание делба или ч. друга правна сделка или въз основа упражняване на давностно владение. Този въпрос съдът е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и при неправилно прилагане на закона, но доколкото това не се е отразило върху крайния резултат на делото, то касационната жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а въззивното решение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.