Решение № 4314 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2013 г.

Решение № 4314 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9603/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е касационна жалба от Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП) срещу Решение № 1179/22.05.2013 постановено по адм. дело № 707/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 13001001370/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 714/21.09.2010 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваните му и неотменените му с Решение № 2920/28.02.2012 г. по Адм. д. № 5780/2011 г. по описа на ВАС части, с които: 1. е начислен допълнително ДДС за данъчен период 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. в размер на 71 767, 50 лв., ведно със съответните лихви; 2. е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 37 252, 66 лв., ведно със съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Пролинк" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Чечова оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 2920/28.02.2012 г. по адм. д. № 5780/2011 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 453/16.03.2011 г. по адм. д. № 2232/2010 г. по описа на Административен съд -Пловдив, и е върнал част от спора по делото за ново разглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане на делото да се опреди на пазарна цена на земята и да се постави допълнителна задача на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за определяне отново на дължимите задължения и лихвите по ЗКПО за 2007 г. съобразно определената пазарна цена и съобразно приетото за законосъобразно увеличение на ФР с оглед извършеното прихващане само в размер на 24 000 лв. вместо със сумата от 60 000 лв. При новото разглеждане на делото Административен съд -Пловдив е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № 13001001370/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 714/21.09.2010 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваните му и неотменените му с Решение № 2920/28.02.2012 г. по Адм. д. № 5780/2011 г. по описа на ВАС части, с които: 1. е начислен допълнително ДДС за данъчен период 1.10.2007 г. - 31.10.2007 г. в размер на 71 767,50 лв., ведно със съответните лихви; 2. е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 37 252, 66 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е изложил подробни съображения относно съдържанието на разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС към процесния период и нейното прилагане с оглед Решение на СЕС по съединени дела С-621/10 и С-129/11 по тълкуване и прилагане на чл. 80 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Във връзка с това е и приетата от съда незаконосъобразност на РА и в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. във връзка с увеличения финансов резултат, съгласно чл. 15 от ЗКПО. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Правилно е приел първостепенният съд, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС в настоящата му редакция, т. е. не е налице основание за допълнително начисляване на ДДС по сделката, сключена с Нотариален акт /НА/ № 188, том VIII, рег. № 11671, дело № 1282/2007 г. В тази насока приходният орган не е ангажирал доказателства, които да сочат наличието на обстоятелства, че в случая за данъчна основа на сделката по покупко-продажбата на недвижимия имот /доставката/ следва да се приеме пазарната цена, а не определената по нотариалния акт. От това следва недоказаност на предпоставките по чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, поради което отсъства основание за допълнително начисляване на косвен данък. Във връзка с това, правилно административен съд Пловдив е цитирал Решението от 26 април 2012 по обединените дела C-621/10 и C-129/11, Болкан енд Сии Пропъртис и Провадиинвест, в което Съдът на Европейския Съюз. При невъзможност за тълкуване на вътрешното законодателство в съответствие с посочения чл. 80, § 1, запитващата юрисдикция следва да остави без приложение всяка противоречаща му разпоредба от това законодателство. В тази връзка следва да се отбележи, че от една страна липсват доказателства и не са правени констатации, че не е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит за доставчика или за получателя по доставката или право на възстановяване на платения данък. От друга страна предвид задължителното тълкуване, дадено с цитираното решение на СЕС, съдът е дал и указания на ответника, че в негова тежест е да установи, че са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че в конкретния случай данъчната основа при доставката следва да е пазарната цена, а не посочената от страните по сделката. Във връзка с определения ДДС за довнасяне във връзка с продажбата на недвижимия имот е и приетата от съда незаконосъобразност на РА и в частта, с която на жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО за 2007 г. във връзка с увеличения финансов резултат, съгласно чл. 15 от ЗКПО. Правилно е прието, че общото увеличение на финансовия резултат е в размер на 99 329, 50 лв. Остатъкът от данъчната загуба за пренасяне в следващи години е в размер на 105 743, 86 лв. Ако се приспадне същият от положителния финансов резултат 99 329, 50 лв. се получава нова загуба за пренасяне в размер на 6 414, 36 лв., т. е. крайният извод е, че не се дължи корпоративен данък от жалбодателя и липсва основание за допълнително начисляване на такъв за 2007 г., което сочи, че РА е материално незаконосъобразен и в тази му част. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 900 лв. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение