Решение № 3850 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2021 г.

Решение № 3850 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11660/2021 г., V о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн, Федерална Република Германия представлявана от В. Д., в качеството на попечител на детето М. М., [дата на раждане], чрез процесуален представител адвокат М. Балджиева, против решение № 5429/21.09.2021 г., постановено по адм. дело № 11050/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че в случая не е бил приложим Общия регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/ - чл. 15 във вр. с чл. 37б и сл. от ЗЗЛД, а Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн е следвало да се обърне за съдействие към Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, каквито са били и указанията на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Посочва се, че Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. /съображение 7, чл. 1, т. 1 и чл. 53- чл. 57 – цитирани от първоинстанционния съд/ регламентира сътрудничеството между централните органи по граждански дела за родителска отговорност, а не по административни дела, каквото е настоящото производство. Сочи се, че съдът не е съобразил, че искането на попечителя до Агенция за социално подпомагане за предоставяне на социалния доклад на детето, освен на чл. 15 от Общия регламент относно защита на личните данни се основава и на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето, по силата на който попечителят има право да бъде информиран. Пояснява се, че заявител на социалния доклад на детето не е трето лице, а неговия попечител, поради което неприложими се явяват и разпоредбите на чл. 11а и чл. 16, ал. 1 от ЗЗДет. – цитирани от съда. Иска се от съда да отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Отказ за предоставяне на лични данни, обективиран в писмо изх. № 94 М-00-0023#1/28.10.2020 г. на зам. изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, като се дадат указания на административния орган за ново произнасяне по заявлението на касатора, за предоставяне на социален доклад, изготвен за детето М. М. от Дирекция "Социално подпомагане" - Свищов /ДСП - Свищов/, на което дете службата е попечител. Претендират се и направените по делото разноски, в т. ч. и процесуално представителство както пред АССГ, така и пред ВАС. Ответната страна – зам. изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, чрез процесуален представител – ю. к. Станимиров, с отговор на касационната жалба и писмени бележки оспорва касационната жалба. Излагат се подробни съображения за правилност на атакуваното решение. Иска се от съда същото да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмо изх. № 94-М-00-0023#1/28.10.2020 г. на зам. изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, с което е отказано да се предостави заверен препис от социален доклад на Д "СП"- Свищов по сигнал на Международна социална служба – България от 31.07.2020 г., касаещ непълнолетното дете М. М., [дата на раждане] От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 94М-00-0233/16.10.2020 г. Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн, Федерална Република Германия представлявана от В. Д., назначена от съда в Лудвигсхафен ам Рейн за попечител на детето М. М., [дата на раждане], действаща чрез пълномощник адв. М. Балджиева е поискала от Агенция за социално подпомагане, като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, на основание чл. 15 от Общия регламент относно защитата на личните данни (Регламент 2016/679) във вр. с чл. 37б и сл. от ЗЗЛД да предостави социален доклад, изготвен за детето М. М. от Д "СП"-Свищов по сигнал на Международна социална служба – България от 31.07.2020 г. Заявлението е придружено с декларация съгласие за обработване на лични данни по международен случай от "Служба за благосъстояние на младежите" и пълномощно, с което се упълномощава фондация "Международна социална служба – България", представлявана от Г. Г. и М. Б. (заедно и поотделно), като М. Б. и в качеството й на адвокат, да представляват Службата пред органи за закрила на детето в България, вкл. Д "СП", АСП, ДАЗДет., да обжалват откази и да представляват Службата пред съдилищата в България; удостоверение за назначаване от местен съд Лудвигсхафен ам Рейн /файл № 5сF 206/18/, с което Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн е назначена като попечител на М. М., [дата на раждане], ведно с превод. На 28.10.2020 г. Зам. изпълнителния директор на АСП с писмо изх. № 94-М-00-0023#1/28.10.2020 г. отказал предоставянето на заверен препис от социален доклад, изготвен от Д "СП" – Свищов за детето М. М. със следните мотиви: неспазване на изискването по чл. 18 от АПК за представителство пред административни органи - приложеното пълномощно не е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, придружено с легализиран превод на български език; липсва съдебно решение, постановено от компетентен съд, придружено от легализиран превод на български език, с което "Служба за благосъстояние на младежите" е определена за попечител на детето; липсват доказателства за статута и компетентността на "Служба за благосъстояние на младежите", съгласно националното законодателство, които да сочат, че е национален аналогичен орган по закрила на детето; липсва упълномощаване от самия субект на данни М. М., под формата на изрично съгласие с нотариална заверка на подписа, в съответствие с чл. 11а, ал. 3 от ЗЗДет.. Допълнително са изложени съображения за приложимите правни разпоредби, като е посочено, че правото на достъп до лични данни съгласно чл. 15 от Регламент /ЕС/2016/679 във вр. с чл. 11а, ал. 3 от ЗЗДет., не може да бъде упражнено без изричното съгласие на детето, навършило 14 годишна възраст, което съгласие, ако детето непребивава на територията на Р България, следва да бъде оформено с нотариална заверка на подписа. Заявителят е информиран, че съгласно Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, припознаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за деца обмена на информация между държавите се осъществява чрез централните органи за закрила на детето на съответните държави, като за България централния орган е Министерство на правосъдието. Посочено е, че съгласно практиката на КЗЛД, упражняване правото на достъп до лични данни и получаване на "копие от лични данни" по смисъла на чл. 15, пар. 3, вр. пар. 4 от Регламент /ЕС/ 2016/679 не са тъждествени с искането за предоставяне на "копие от цялостен документ", конкретно социален доклад. Установява се също така, че с писмо изх. No 92-00-0874/3.11.2020 г. изпълнителният директор на АСП е поискал становище от КЗЛД по отношение на така депозираното заявление вх. No 94М-00-0233/16.10.2020 г. С писмо изх. № ПНМД-010113#1/6.11.2020 г., Председателят на КЗЛД е дал отговор, че искането на Службата може да бъде частично уважена, чрез предоставяне на извлечение от обработваните данни, но не и чрез предаване на копие от специализиран документ, за чието предоставяне е предвиден нарочен специален ред. Допълнително е изложено, че следва да се спазва специалното законодателство (ЗЗДет.), вкл. представителството на непълнолетните и относно реда за предоставяне на служебна документация. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, в законоустановената форма, съгласно чл. 59 от АПК, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че жалбата на Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн, Федерална Република Германия против писмо изх. № 94-М-00-0023#1/28.10.2020 г. на Зам. изпълнителния директор на АСП е неоснователна, като е приел, че в конкретния случай съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 2201/2003 Службата за благосъстояние на младежите следва да се обърне за съдействие към Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение № 2001/470/Е0, респ. към съответната консулска служба по реда на международното сътрудничество, в каквато насока са указанията на Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/. Съдът е посочил, че по отношение на обмена на лични данни по случаите на деца с международен елемент, се прилагат разпоредбите на международните правни актове, а именно: Регламент /Е0/ 2201/2003 на Съвета, Хагската конвенция от 19.10.1996 г. относно подсъдността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата; Хагската конвенция за гражданските аспекти за международното отвличане на деца; Хагската конвенция от 5.10.1961 г. относно правомощията на органите и приложимия закон по отношение закрилата на малолетните и непълнолетните и др. Механизмът на обмен на лични данни, както по посочените, така и във връзка с други международни актове е свързано с наличието на регламентираните с тях Централни органи. Съдът е изложил и съображения, че оспореният административен акт не страда от липса на мотиви, че административния орган не е дерогирал изискванията на чл. 30 от АПК, както и че не са налице нарушение на основните принципи, заложени в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 АПК, като оспорения административен акт е съставен в интерес на детето - чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. Върховният административен съд – петото отделение не споделя изводите на първоинстанционния съд и счита че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Процесното писмо инкорпорира от една страна съображения на административния орган за наличие на недостатъци в приложените към заявлението документи - посочени по-горе в изложението и от друга страна информация относно приложението на Хагската конвенция от 1966 г., в т. ч. кой е централния орган за обмен на информация, съгласно Регламент № 2202/2003 г., практиката на КЗЛД във връзка с тълкуването на понятията "копие на лични данни" по см. на чл. 15, § 3 и § 4 от Регламент/ЕС/ 2016/679 и "копие от цялостен документ" и извод за липса на законово основание да бъде предоставен заверен препис от искания социален доклад. Предвид установените недостатъци на заявлението, административният орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК, е следвало да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, като му се укаже, че неотстраняването на нередовностите ще предизвика прекратяване на производството. Наред с горното административният орган в писмото визира практика на КЗЛД във връзка с понятията "копие на лични данни" и "копие от цялостен документ" без да даде указания на заявителя да уточни искането си и в тази насока. Същият не е съобразил и конкретните разяснения на КЗЛД за процесния случай, като запитването е направено след постановяване на оспореното писмо. Нарушението на предвидената в АПК процедура по чл. 30, ал. 2 представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на оспореният акт. Следва също така да се отбележи, че писмото не съдържа и никакви правни основания за формирания извод за липса на законово основание да бъде предоставен заверен препис от искания социален доклад, т. е. същото е лишено и от мотиви. Изложеното по-горе води до извод, че оспореният пред административния съд акт е незаконосъобразен. Като е стигнал до извод, различен от горния първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ео защо решението на административния съд следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което бъде отменено писмо изх. № 94-М-00-0023#1/28.10.2020 г., издадено от зам. изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на касатора. При този изход на делото, предвид претендираните и доказани разноски, Агенция за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на Служба за благосъстояние на младежите в гр. Лудвигсхафен ам Рейн, Федерална Република Германия деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер общо на 1120 лева, представляващи заплатени държавни такси и възнаграждения за един адвокат (50 лв. + 70 лв. ДТ и 500 лв. + 500 лв. платени суми по договори за правна защита и съдействие от 5.11.2020 г. и 10.02.2022 г.), съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид договарянето на възнаграждение, в размера предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение