Решение № 4051 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. А. от гр.София чрез пълномощника адвокат П. Генков срещу решение 19501/ 10.10.2024г постановено по адм.д. 290/ 2024г по описа на Административен съд София град. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-21-238/20.12.2023г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]. от 03.11.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че за процесния период 01.01.2016г-14.01.2021г е зачетен общ осигурителен стаж от 5г 00м и 14 дни. Според касатора административният орган е зачел само половината от това време без да вземе предвид, че за целия период е осигурен като самоосигуряващо се лице 8/8ч във В Ойл Трейд ЕООД. Направено е искане за отмяна на решението, отмяна на Решение 2153-21-238/20.12.2023г. на директора на ТП на НОИ София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]. от 03.11.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, както и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне с указание за законосъобразно изчисляване на осигурителния стаж за периода 01.01.2016г-14.01.2021г. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ТП на НОИ София-град, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Велкова оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.Намира за неправилен изводът на съда, че за един и същ период на касатора е зачитан два или повече пъти осигурителен стаж, но на различни основания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-21-238/20.12.2023г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на А. И. А. срещу разпореждане [номер] от 03.11.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване с определен осигурителен стаж общо в размер на 31 години, 01 месеца и 02 дни. От фактическа страна е установено, че със заявление с вх. 2112-21- 556/19.02.2021г. касаторът А. А. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което представил документи, съгласно чл.3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за преценка правото и определяне размера на пенсията. С разпореждане [номер] от 18.03.2021г. на длъжностно лице по ПО на А. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО с начална дата 15.01.2021г. Зачетен му е общ осигурителен стаж, положен на територията на Република България - 25 години, 00 месеца и 05 дни до датата на инвалидизиране 15.01.2021г. Със заявление вх. 2121-21-100/13.04.2023 г А. иска да му бъде добавен осигурителен стаж, положен преди дата на инвалидизиране, който не е уточнен при подаване на документите за пенсия през 2021г. Представя Удостоверение за липса на задължения от НАП /за стаж и доход в периода 01.01.2016 г. - 14.01.2021г. като самоосигуряващо се лице/ и Удостоверение от ДА .Архиви - Велико Търново за военна служба в периода 02.10.1977 г. - 05.10.1979 г. Дирекция ,.КПК издава констативен протокол от 23.06.2023 г., че периодът 01.01.2016 г. - 31.12.2021 г. не се зачита поради невнесени авансови осигурителни вноски в дължим размер. Зачита се за осигурителен стаж само периодът на наборна военна служба от 02.10.1977 г. до 05.10.1979 г. - 02 години. 00 месеца. 04 дни, с което общият му осигурителен стаж възлиза на 27 години 01 месец 09 дни до дата на инвалидизиране и 00 години, 11 месеца. 23 дни след дата на инвалидизиране. На 12.10.2023г. е постъпило писмо от дирекция КПК във връзка с писмо 21102- 21-1897/03.10.2023г. от А. И. А., с което е признат за действителен осигурителния стаж и доход на лицето за периода 01.01.2016г.- 31.12.2021г. С разпореждане [номер] от 03.11.2023г. ( 5/прот. 58420/ 06.11.2023г.) на длъжностно лице ПО, считано от 12.10.2023г. и на основание чл.99. ал.1,т.2, б д" от КСО пенсията за инвалидност поради общо заболяване на А. И. А. е изменена с оглед допълнително представен осигурителен стаж и доход за периодите 02.10.1977 г. - 05.10.1979 г. и 01.01.2016 г.- 14.01.2021г. Осигурителният стаж за периода 01.01.2016 г. 14.01.2021 г. е зачетен: часове 4/8 - 02 години, 06 месеца 07 дни и, съответно, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена с общ осигурителен стаж до дата на инвалидизиране- 29 години 07 месеца 16 дни и след дата на инвалидизиране - 01 година, 05 месеца 16 дни. Разпореждането е обжалвано от А. А. в частта относно зачетения осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране (15.01.2021г.) с оглед дадени Задължителни преписания ЗД-1-21-01383645/23.06.2023г. за внасяне на дължими осигурителни вноски за периода 01.01.2016г.-14.01.2021г. и изпълнени от него на 03.10.2023г. С оспореното решение на директора на ТП на НОИ София град жалбата е оставена без уважение като е прието, че длъжностното лице по ПО се е съобразило с действащата нормативна уредба, представените документи и правилно и законосъобразно е постановило разпореждане [номер] от 03.11.2023 г., с което е определило осигурителен стаж на А. общо в размер на 31 години, 01 месец и 02 дни (при отпускане на пенсията за инвалидност 25 години, 01 месеца и 05 дни), като е спазен принципът за незачитане на трудовия стаж на повече от календарното време по арг. на чл.38, ал.11 от НПОС. В хода на първоинстанционното производство е допусната и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните. О т него се установява, че за процесния период А. А. е осигуряван на две различни основания: по чл.4,ал.1,т.1 от КСО - осигуряване по трудово правоотношение с работодател/осигурител Верила сървис АД и по чл.4,ал.3,т.1-3 от КСО като самоосигуряващо се лице, чрез осигурител В Ойл Трейд ЕООД. Придобитият осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, съобразно заплатените за този период осигурителни вноски за пълен работен ден (месец) e 05г., 00 м.,14 д. (8/8). С половината от този стаж, или 02г., 06м. и 07д., е допълнен зачетения осигурителен стаж за същия период от 02г.,06м.,07д по трудово правоотношение с осигурител Верила Сървис , положен при непълен работен ден 04 часа, за да се достигне до стаж за пълен работен ден (месец). За да отхвърли жалбата срещу решение 2153-21-238/20.12.2023г. на директора на ТП на НОИ София-град, съдът приема, че то, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са съответни на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Спорът между страните е относно зачитане на осигурителния стаж на А. А. за периода 01.01.2016г.-14.01.2021г, придобит като самоосигуряващо се лице. От данните по преписката се установява, че с разпореждане [номер] от 18.03.2021г. на длъжностно лице по ПО при зачитане на общия осигурителен стаж, положен на територията на Република България в размер на 25 години, 00 месеца и 05 дни до датата на инвалидизиране 15.01.2021г., е включен осигурителният стаж по трудовото правоотношение на А. с осигурителя Верила Сървис , положен при непълен работен ден (04 часа) за процесния период 01.01.2016г.-14.01.2021г. При това положение законосъобразно е допълнен този, вече признат му осигурителен стаж, до пълен работен ден (8 часа) с признатия от дирекция КПК с писмо 12.10.2023г. осигурителен стаж от 5 години, 00 месеца и 14 дни като самоосигуряващо се лице. Така за периода 01.01.2016г.-14.01.2021г признатият осигурителен стаж на А. А. възлиза на 5 години, 00 месеца и 14 дни, което е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 11 от НПОС, съгласно която ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец, както и с ал.12 от наредбата, според която една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца. В обобщение, за процесния период 01.01.2016г.-14.01.2021г на А. А. е зачетен максималният нормативно допустим осигурителен стаж за пълен работен ден (8/8), - 5 години, 00 месеца и 14 дни, каквото всъщност е неговото искане в касационната жалба. Не е допуснато твърдяното ощетяване с 02 години, 06 месеца и 07 дни, защото за осигурителен стаж е призната пълната календарна продължителност на периода съобразно императивните разпоредби на чл.38, ал.11 и ал.12 от НПОС. Както правилно е отбелязано в обжалвания съдебен акт, обстоятелството, че за съответния период от време касаторът е бил осигуряван по трудов договор и като самоосигуряващ се, т.е. внасяни са осигурителни вноски на две основания, би имало значение за размера на обезщетението, което се определя върху среднодневния осигурителен доход, но не и за изчисляване на осигурителния стаж. Касационният жалбоподател обаче е предявил искане за зачитане на осигурителен стаж, а не на осигурителен доход. Предвид изложеното разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ София град, с които на А. е определен осигурителен стаж общо в размер на 31 години, 01 месец и 02 дни към датата на инвалидизиране, са в пълно съответствие с материалния закон. Като е достигнал до същия краен правен извод Административен съд София-град е постановил правилно и законосъобразно решение, за което не се констатират визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила е бланкетно. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а той следва да заплати на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв на основание чл.228 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в депозиране на писмена защита, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,