Решение № 11030 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2011 г.

от 4.03.2009 г. до председателя на СЕМ (стр. 125), в която е посочен размерът на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От страна на СЕМ по протокол № 15 от 10.03.2009 г. (стр. 137) във връзка с представената докладна записка е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори относно дължими такси към 28.02.2009 г. Във връзка с това СЕМ е изпратил до "Видеомакс НГ - Найден Герасимов" уведомление (стр. 135), в което е посочено, че за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. дължи общо сума от 10 164,38 лв. такси, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионната дейност, като в 14-дневен срок от откриване на административното производство могат да бъдат дадени обяснения и да се заплати дължимата такса, след което ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Същото не е връчено, видно от обратната разписка (стр. 136), с отбелязване, че пратката не е потърсена. Изготвена е докладна записка вх. № 013-928-10

от 26.03.2009 г. (стр. 137) от Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансови дейности" на СЕМ, в която е посочено, че за оператори изброени в приложен списък следва да бъдат издадени АУПДВ. Във връзка с тази записка по протокол № 19 от 26.03.2009 г. СЕМ взима решение за издаване на АУПДВ, в резултат на което е издаден и процесния № 2 от 15.05.2009 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 10 164,38 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата за периода 16.06.2006 г. - 2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон, а според ал. 1 от нея, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Когато в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в него се набират от първоначалните и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Основното оплакване, което се поддържа в жалбата, е че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен, понеже дружеството е регистрирано като търговски оператор, но е преустановило да извършва тази дейност от м. 12.2004 г., когато инж. Найден Герасимов, като едноличен търговец с фирма ЕТ "Видеомакс НГ - Найден Герасимов" е продал на ЕТ "Кабелни мрежи", с управител Зорница Велинова, гр. Видин, "Кабелна мрежа и студийна апаратура", съгласно фактура № 0...0286 15.12.2004 г. Освен това той е продал търговското си предприятие по реда на чл.15 от ТЗ на "Видеомакс-НГ" ЕООД, съгласно договор за прехвърляне на предприятие, което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 9.07.2007 г. Последното дружество се управлява и представлява от Марияна Найденова Герасимова. Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Посочената такса се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, като не следва заплащането/незаплащането на такава такса да се свързва само с предоставянето на "услуга" от СЕМ по надзор върху дейността на оператора, още повече когато същият фактически не осъществява дейност. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. По делото няма данни жалбоподателят Найден Герасимов да е с прекратена лицензия, с оглед изискванията на чл. 121, ал. 1 от ЗРТ, като той е следвало да направи това в изпълнение на посочената разпоредба и при изричното му желание да прекрати радио- телевизионната дейност по смисъла на чл. 116 от ЗРТ като лицензиран оператор. За процесния период същият има качеството лицензиант. Последното обстоятелство е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на тази надзорна дейност, не е правноизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" от ЗРТ дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното е и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като съгласно чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Очевидно законодателят определя за тези такси и друга функция, а именно финансово обезпечаване дейността на регулаторния орган. Настоящият съдебен състав намира по изложените по-горе съображения, че прехвърлянето на "Кабелна мрежа и студийна апаратура", съгласно цитираната фактура на ЕТ "Кабелни мрежи", с управител Зорница Велинова, гр. Видин, не прави този едноличен търговец регистриран радио- телевизионен оператор притежаващ лицензия за осъществяване на радио- телевизионна дейност, понеже лицензията е лична, като в ЗРТ са уредени хипотезите на надзор, изменение или прекратяване на лицензията. В случая е налице прехвърляне на право на собственост върху вещ. Такъв не става и търговското дружество "Видеомакс-НГ" ЕООД поради правоприемство в резултат на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец по силата на цитирания договор. Лицензията е лична и не може да се прехвърля, респ. тя не преминава в патримониума на търговското дружество, което придобива търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ. По тези съображения жалбата на Марияна Найденова Герасимова, в качеството й на управител на "Видеомакс-НГ" ЕООД, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото по отношение на нея следва да бъде прекратено. Оспорването следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход от спора на жалбоподателя не се следват съдебни разноски, а от ответната страна по жалбата не е искано присъждане на такива. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,