Решение № 6697 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3689/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. В. Й., чрез процесуален представител, срещу решение 6174/21.02.2025 г. по адм.дело 9590/2024 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено искането му за обявяване на нищожността на чл.89, ал.3, т.1 - 4 от Правилника за учебната дейност на Университета за национално и световно стопанство /ПУДУНСС/, приет с решение 4/10.11.2021 г. на Академичния съвет на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, обявяване на нищожността на оспорените разпоредби от ПУДУНСС или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на разноски съгласно списъка. Ответникът по касационна жалба - Академичен съвет на УНСС, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното : АССГ, за да постанови обжалваното решение е изложил мотиви, че частично оспореният пред него ПУДНСС е нормативен административен акт съобразно определението на чл.75, ал.1 АПК, издаден на основание чл.37 ЗВО, чийто адресат е и жалбоподателят предвид заповедта за отчисляването му като докторант без право на защита на дисертационен труд. ПУДУНСС е приет от Академичния съвет на УНСС, който е компетентният орган съгласно чл.30, ал.1, т.14 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Липсва твърдяното от жалбоподателя противоречие между оспорените разпоредби и чл.74 ЗВО, тъй като същите уреждат отстраняване на докторанти, а не отчисляването им по смисъла на чл.8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/. Посочил е, че оспорените разпоредби на ПУДУНСС не противоречат на законовите, в съответствие са чл.2, ал.2, т.1 ЗРАСРБ и с целта, предвидена в чл.6, ал.5 ЗВО за качеството на образованието и академичния състав. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на приложимото материално право. Тезата на АССГ, че обжалваният акт има характер на подзаконов нормативен акт противоречи на решение на Конституционния съд 11/05.10. 2010 г. по конституционно дело 13/2020 г., според което правилниците на висшите училища са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да се организират различни аспекти на тяхната научна дейност. ВАС също приема непротиворечиво в своята практика, че правилниците на висшите училища са вътрешни актове на частна администрация, регламентиращи права, задължения и свободи на персоналния състав на висшето училище, които нямат нормативен характер и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл.38 ЗВО. Именно поради този характер на акта делото е било родово подсъдно на административен съд поради липсата на хипотезата на чл.132, ал.2, т.1 АПК и постановеното решение е допустимо, независимо от мотивите, които не се споделят от ВАС. Решението е неправилно. Съгласно чл.29, ал.1, т.2 ЗВО Общото събрание на висшето училище приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище, а съгласно чл.30, ал.1, т.14 ЗВО Академичният съвет приема правилник за определени учебни, научни, творчески или научно - производствени дейности на висшето училище. Тоест Академичният съвет няма компетентност да приеме правилник, уреждащ цялостната учебна дейност на висшето училище, включително статута, правата и задълженията на докторантите, каквито са оспорените разпоредби на чл.89, ал.3, т.1 - 4 от ПУДУНСС, уреждащи отчисляване на докторанти без право на защита преди да е изтекъл срока на обучение. Общите положения относно статута на докторантите, техните права и задължения не попадат в дейностите, посочени в цитираната по - горе разпоредба на чл.30, ал.1, т.14 ЗВО, а са в обхвата на общата дейност на висшето училище. Общото събрание на висшето училище е компетентно да приема правилата, уреждащи статута на докторантите. Предвид изложеното неправилна е преценката, че спорната разпоредба е приета от материално компетентен орган. Решението като постановено в нарушение на приложимото материално право следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се обяви нищожността на чл.89, ал.3, т.1 - 4 от Правилника за учебната дейност на Университета за национално и световно стопанство, приет с решение 4/10.11.2021 г. на Академичния съвет на Университета за национално и световно стопанство. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят заплатените за двете инстанции разноски в общ размер на 2 110 лева, от които 110 лева заплатени държавни такси и такса за обнародване в Държавен вестник и 2000 заплатено адвокатско възнаграждение в брой съгласно договор за правна помощ на л.195 от първоинстанционното дело, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че е за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение