Решение № 8211 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2018 г.

Решение № 8211 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 321/16 май 2018 година, постановено по адм. д. № 1019/2017 г. по описа на Административния съд – Плевен, в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати на Д. Георгиев обезщетение в размер на 450 лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора - [населено място] за периода от 28.06.2017 г. до 04.12.2017 г., при което е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ в периода 11.07.2017 г. до 04.12.2017 г., както и за неосигуряване на условия за двигателна активност за целия период на изтърпяване на наказанието, както и частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 10 лева и на Административния съд – Плевен деловодни разноски в размер на 430 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че навадените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Ответникът – Д. Георгиев не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна в съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е и основателна. За да постанови обжалвания по-горе резултат, съдът въз основа на справка, представена от ответника и на заключение по допусната съдебно-техническа експертиза е приел, че за част от исковия период, а именно от 11.07.2017 г. до 04.12.2017 г. ищецът е пребивавал в спални помещения, в който не е имал минимума жилищна площ според утвърдените стандарти за това. Съдът е приел, че с това ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, което е повлияло негативно на ищеца, увеличавайки стреса и е накърнило достойнството му. Съдът е приел също така, че ответникът е нарушил чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, тъй като не е осигурил на ищеца достатъчна площ на мястото за разходка и подходящи условия за двигателна активност. За да формира този извод, съдът е посочил, че ответникът не бил ангажирал каквито и да било доказателства за опровергаване твърденията на ищеца. Съдът е кредитирал показанията на разпитан по делото свидетел, приемайки въз основа на тях, че мястото за разходка е с малка площ, не е съоръжено с тоалетни, няма питейна вода, пейки, не е осигурена сянка и площадката е без покритие и кална. Във връзка с приетото, съдът е определил обезщетение в размер на 450 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно в обжалваната му част, тъй като е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. С определение № 1504/12.12.2017 г. съдът е изискал от ответника на осн. чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС информация за обстоятелства, твърдяни в исковата молба. С това определение както правилно се сочи в касационната жалба, съдът не е указал на ответника посочването на информация и представянето на доказателства за осигуряване на двигателната активност на ищеца. Въпреки това, съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване твърденията на ищеца. С касационната жалба се представят писмени документи – осем броя докладни записки, една заповед и снимков материал в подкрепа на твърденията на касатора, че през исковия период ищецът е имал възможност и е осъществявал двигателна активност, тъй като е работел, а и мястото за престой на открито е било подходящо за това. Тези представени доказателства не следва да се обсъждат за първи път от касационната инстанция предвид забраната в чл. 220 АПК. Писмените документи, представени от касатора са относими към спора и съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от представянето им. Представените с касационната жалба писмени документи установяват, че ищецът е работил по 8 часа на ден в немалък период от време в рамките на исковия, което обаче не е взето предвид от първоинстанционния съд при формиране на извода му, че ищецът е търпял неудобства, надхвърлящи присъщите на изтърпяването на самото наказание. Съдът е следвало да укаже на ответника необходимостта от представяне на информация за състоянието и инфраструктурата на площадката за престой на открито през исковия период, след което да формира извода си, доколко тя е позволявала разрешената двигателна активност на лишените от свобода. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че решението на административния съд в обжалваната му част следва да се отмени като неправило, а делото в същата част се върне на друг състав на административния съд за новото му разглеждане. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да се отмени решението на административния съд и в частите, в които ГДИН е осъдена за заплащане на разноски в полза на ищеца и на съда. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд