Решение № 7503 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2010 г.

Решение № 7503 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 51, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ). Образувано е по касационна жалба на "Пазари" ЕАД, гр. Варна (Пазари), против Решение № 1084/28.05.2010 г., постановено по а. д. № 342/2010 г. по описа на Административен съд Варна (АСВ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСВ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пазари против Заповед № 17/04.02.2010 г. на директора на Регионалната ветеринарномедицинска служба, гр. Варна (РВМС) за спиране експлоатацията на обект за търговия с храни от животински произход - обект "Пазарна площадка "Рибен пазар" (Рибна борса), находяща се на пазар "Централен" (Колхозен) между ул. "Д-р Пюскюлиев и ул. "А. Кънчев", собствена на Пазари. Недоволно от решението, Пазари го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСВ при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната на решението. По заповедта на директора на РВМС не взема становище. Ответната страна - директорът на РВМС, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от състава на АСВ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за постановяване на решението при допуснати от АСВ съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но не е обоснован. При липса на посочени конкретни норми от съдопроизводствените правила, които касаторът счита за нарушени, ВАС не може да изследва този довод и да се произнесе по него. Доводите за допуснати нарушения на материалния закон са развити в няколко насоки: а/ Твърди се, че невръчването на съставените от органи на РВМС Протоколи от 16.12.2009 г. и от 29.01.2010 г. с които са констатирани нарушения на ветеринарно-медицинските изисквания на площадката за търговия с риба на адресата Пазари съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила; б/ Такова нарушение е и непосочването в заповедта пред кой орган и в какъв срок тя може да бъде обжалвана; в/ В противоречие с нормативните разпоредби АСВ е приел, че пазарната площадка е един търговски обект, вместо да приеме законосъобразно, че това е територия, върху която са разположени множество обекти за търговия; г/ Касаторът не е нито производител, нито търговец на храни, поради което не може да бъде адресат на обжалваната заповед и д/ Издателят на обжалвания акт е некомпетентен - предвид събраните данни за продажбата на риба и продукти от неживотински произход, компетентен се явява директорът на РИОКОЗ, а не РВМС. Доводите са неоснователни. Доводът, че невръчването на копия от съставените протоколи от проверка от органите на РВМС на рибния пазар и констатирани нередности съответно на 16.12.2009 г. и 29.01.2010 г. и съставените след първата проверка Писма изх. № № 2414/16.12.2009 г. и 90/15.01.2010 г. съставлява нарушение на административнопроизводствените правила е основателен. Следва да се посочи обаче, че това нарушение не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Касаторът е имал възможност да защити в цялост правата си, които счита за накърнени от обжалвания акт. Именно в този смисъл е и постановеното с т. 6 от Постановление № 4/1976 г. на ВС на НРБ, цитирано от АСВ, където буквално се казва: "...С оглед на тази цел неспазването на чл. 9, ал. 1 и чл. 14, ал. 2 ЗАП съставлява основание за отмяна на издадения акт, ако в резултат на такова нарушение страните са били лишени от възможността да защитят правата и интересите си...". Пазари, въпреки извършеното нарушение, не е било лишено от посочената възможност, видно от обстоятелството, че по жалбата му са образувани и решени дела пред АСВ и ВАС. Основателен е и втория довод. Непосочването на органа, пред който подлежи на обжалване и срока, в който може да се реализира това право на адресата на акта, действително е нарушение на същите административнопроизводствени правила. То обаче също не е съществено и води, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК само до удължаване на срока за обжалването му от 14 дни на 2 месеца. Доводът, че собствения на касатора терен, използван за пазарна площадка не е търговски обект, а механичен сбор от множество други такива е неоснователен. АСВ е изложил съображения защо приема, че Рибната борса съставлява един общ обект, а не сбор от самостоятелни обекти. Доводите се споделят от касационната инстанция. Към изложеното, видно от еднотипното съдържание на приложените към делото Договори за наем и показанията на разпитаните свидетели може да се добави, че отделните маси в цялата Рибна борса се отдават под наем за извършване на търговска дейност, но само с риба и рибни продукти, които като номенклатура наемателят няма право самостоятелно да променя. Освен това, съгласно чл. 7 и 8 от договора, наемодателят (т. е. касатора) е длъжен да поддържа реда на пазара, да не допуска действия, пречещи при осъществяване на нормалната дейност на наемателя, както и да поддържа чистотата и хигиената на пазарите, т. е. Рибната борса се третира като един единен търговски обект, а не като "територия" върху която има множество такива. Освен това, установено по делото е, че всички отдадени под наем търговски маси се намират в една обща сграда (помещение), оборудвано от наемодателя с транжорни, рампи, мивки, ледогенератор и др. подобни, които оформят характеристиката на Рибната борса именно като търговски обект, а не само като помещение за отдаване под наем на търговски маси. Тези характеристики на обекта, дават основание и на издателя на обжалваната заповед да третира собственика му "Пазари" ЕАД като задължено по смисъла на ЗХ лице, длъжно да изпълнява изискванията на нарушените нормативни актове, посочените в заповедта. Неоснователен е и последният довод - за това, че предвид асортимента на продаваните стоки в Рибната борса, компетентен да издаде акт със съдържание като това на обжалваната заповед е директорът на РИОКОЗ, а не този на РВМС. Основният продукт, който се продава на този обект (което впрочем е видно и от наименованието му), е прясна и замразена риба. Както е посочено и в обжалваното решение на АСВ, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 221, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, именно органите на РВМС (сега Българската агенция по безопасност на храните), могат да извършват проверки и при констатирани нередности, да издават актове за спиране от експлоатация на обектите. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че обжалваното решение на АСВ е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС