Решение № 2814 от 16.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, (имаща характер на искане за отмяна), депозирана от С. Шукриев. С него се прави искане без да се сочи конкретно основание от чл. 239 АПК за отмяна на влязлото в сила определение 492 от 18.03.2022 год. постановено по адм.дело 856/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен. Поддържа се, че неправилно съдът е преценил, че са налице основанията по чл. 229 от ГПК, по отношение на административно дело 229 по описа на Административен съд Плевен за 2018г., което въпреки че е по-рано заведено и приключило няма пълно тъждество с настоящото производство. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез пълномощника си юрисконсулт Димитрова, оспорва искането за отмяна като неоснователно и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо, а по същество е неоснователно. В искането се твърди, че определение 492 от 18.03.2022 год. постановено по адм.дело 856/2021 год. по описа на Административен съд Плевен неправилно е било прекратено, тъй като не е налице пълно тъждество между исканията, твърденията, периода и страните по настоящото дело и административно дело 229 по описа на Административен съд Плевен за 2018г., което е приключило с влязло в сила решение, с което се отхвърля исковата молба на лицето. След служебна справка на административно дело 229 по описа на Административен съд Плевен за 2018г. и на постановения съдебен акт на интернет адрес Решение по Административно дело 229/2018г. (justice.bg), съдът намира, че е налице идентичност между периодите, страните и фактическата обстановка на настоящата искова претенция и разгледания и отхвърлен с решение 644 от 26.10.2018г. иск. Подадената пред настоящата инстанция молба за отмяна не съдържа нито едно от основания по чл. 239 от АПК, като не е направено нито позоваване, нито твърдение за наличието на някое от тези основания за прилагането на извънредния способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Съдът направи проверка на изложените в искането факти и намира, че са неотносими към която и да е от хипотезите на чл. 239 АПК, а са свързани със законосъобразността на съдебния акт, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Поради изложеното, намира искането за неоснователно и следва да го отхвърли. С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Тези разноски, определени по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн., ДВ, бр. 5/2006 г., посл. изм.и доп., бр. 98/2015 г.) са в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, Трето отделение,