Решение № 10772 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2019 г.

Решение № 10772 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Илиева с ЕТ "Ейнджел – З. Енчева", чрез процесуалния си представител адв. Бобев, против решение № 160/22.01.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 912 по описа за 2018 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с решение № 486/15.07.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отмени процесния РА, както и да му се присъдят сторените разноски в размер на 11 400 лв. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 600 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с Решение № 3614/21.03.2018 г. по адм. д. № 5641/2017 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменил Решение № 430/20.03.2017 г. по адм. д. № 1932/2016 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Със своето решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ейнджел – З. Енчева" против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005443-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 486/15.07.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта за определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 13 093. 91 лв. и лихви 3 151. 26 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 20 824. 93 лв. и лихви 10 610. 42 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г., в размер на 18 417. 00 лв. и лихви в размер на 7 486. 45 лв., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 30 540. 98 лв. и лихви 9 335. 52 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 11 598. 42 лв. и лихви 2 338. 04. лв., както и за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: авансови вноски за ДОО за 2008 г. за 489. 60 лв. и лихва за 631. 27 лв.; авансови вноски за ДОО за 2009 г. за 405. 60 лв. и лихва за 424. 21 лв.; авансови вноски за ДОО за 2010 г. за 554. 40 лв. и лихва за 462. 86 лв.; авансови вноски за ДОО за 2011 г. за 645. 12 лв. и лихва за 406. 55 лв., авансови вноски за ДОО за 2012 г. за 645. 12 лв. и лихва за 27448 лв., окончателни вноски за 2012 г. за 2 426. 88 лв. и лихва за 737. 53 лв.; авансови вноски за ДОО за 2013 г. за 691. 20 лв. и лихва за 190. 32 лв.; окончателни вноски за ДОО за 2013 г. за 2688. 00 лв. и лихва за 543. 84 лв.; авансови вноски за ЗО за 2008 г. за 172. 80 лв. и лихва за 145. 21 лв.; авансови вноски за ЗО за 2009 г. за 249. 60 лв. и лихва 174. 26 лв.; авансови вноски за ЗО за 2010 г. за 403. 20 лв. и лихва за 237. 32 лв.; авансови вноски за 2011 г. за 403. 20 лв. и лихва за 195. 67 лв.; авансови вноски за ЗО за 2012 г. за 403. 20 лв. и лихва 153. 96 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2012 г. за 1 516. 80 лв. и лихва за 460. 98 лв.; авансови вноски за ЗО за 2013 г. за 432. 00 лв., и лихва за 118. 98 лв.; окончателни вноски за ЗО за 2013 г. за 1 680. 00 лв. и лихва за339. 90 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2008 г. за 144. 00 лв. и лихва за 185. 69 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2009 г. за 156. 00 лв. и лихва за 163. 17 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2010 г. за 252. 00 лв. и лихва 210. 39 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2011 г. за 252. 00 лв. и лихва за 107. 22 лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2012 г. за 948. 00 лв. и лихва за 288. 10 лв.; авансови вноски за ДЗПО за 2013 г. за 270. 00 лв. и лихва за 74. 35. лв.; окончателни вноски за ДЗПО за 2013 г. за 1 050. 00 лв. и лихва за 212. 44 лв.; и изменен в обжалваната част за допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за годишно изравняване за 2011 г., както следва: окончателни вноски за ДОО от 2 426. 88 лв. на 2 127. 68 лв.; лихви върху окончателни вноски за ДОО от 1 150. 25 лв. на 1 008. 44 лв.; окончателни вноски за здравно осигуряване от 1 516. 80 лв. на 1 329. 80 лв.; лихви върху окончателни вноски за здравно осигуряване от 616. 52 лв. на 540. 51 лв.; окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 948. 00 лв. на 831. 12 лв. и лихви върху окончателни вноски за ДЗПО – УПФ от 449. 32 лв. на 393. 92 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че по отношение на доходите от стопанската дейност на регистрирания ЕТ "Ейнджел – З. Енчева" е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установил е, че в дневниците за покупки на едноличния търговец са посочени фактури, които не са представени от РЛ. Приел е, че процесните фактури, издадени от "Автобусни превози – Септември" ЕООД, не документират извършени реални доставки. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АС – Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че при повторното разглеждане на делото са спазени указанията дадени с Решение № 3614/21.03.2018 г. по адм. д. № 5641/2017 г. по описа на ВАС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт. Видно от представените доказателства са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание по 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил всички необходими документи, установяващи воденето на редовно счетоводство при осъществяваната от него търговска дейност. Установени са също така и противоречиви данни в СД по ЗДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите. Правилно е установено от съда, че процесните фактури, издадени от "Автобусни превози – Септември" ЕООД, не са идентични с фактурите, предмет на развило се предходно съдебно производство. Правилно е установено, че тези фактури не документират реално осъществени доставки и същите правилно не са признати като разход за дейността на дружеството. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в съответната редакция задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, и на основание чл. 5, ал. 2 от КСО следва да внасят осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, за периодите на извършване на трудова дейност, ревизираното лице е задължено да прави и вноски за ДЗПО. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11, § 3, б. (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава–членка (на основание чл. 11, § 1 от Регламент № 883/2004). Спрямо лице, което обичайно осъществява дейност като заето и като самостоятелно заето на територията на различни държави–членки се прилага законодателството на държавата–членка в която лицето е заето на основание чл. 13, § 3 от Регламент № 883/2004. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 080 лв. предвид това, че в съдебно заседание не се е явил процесуален представител на ответника по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,