Решение № 1483 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2012 г.

Решение № 1483 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13291/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Иван Георгиев Гочев от гр. Асеновград, против заповед № ЛС-И-706 от 28.09.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 307, ал. 3 и чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от с. з., на жалбоподателя в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Асеновград е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ. По съображения за незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК - неспазване на установената форма (изразяваща се в липса на изискуемите мотиви) и противоречие с материалноправни разпоредби, се иска неговата отмяна. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рътарова в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Административното производство е започнало след като в Министерство на правосъдието е постъпила жалба с рег. № 94-Л-27/10.04.2012 г. от Любомира Кръстева, Малинка Пъжева и Невена Пъжева, в която те излагат оплаквания срещу действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Асеновград - Иван Гочев, по изпълнително дело № 132/2010 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба. Оплакванията в жалбата се свеждат до надвзети суми от длъжниците, при наличие на съдебен акт и изпълнителен лист в тяхна полза, по силата на който тези суми не се дължат. По повод постъпилата жалба, с писмо изх. № 94-Л-27/19.04.2012 г., адресирано до председателя на Районен съд - гр. Асеновград, е изискано становище от ДСИ Иван Гочев и копие на изпълнително дело № 132/2010 г. С последващо писмо от 31.05.2012 г. е изискано допълнително становище и копие на изпълнително дело № 217/2011 г. по описа на СИС при РС - Асеновград, същите са представени в инспектората на 10.06.2012 г. На 13.06.2012 г. е постъпило писмо от председателя на PC - Асеновград, с което изпраща становището на ДСИ Иван Гочев от 10.06.2012 г. и прави уточнение, че съдебният изпълнител погрешно е изпрати същото директно до инспектората, без да го е предал на председателя на съда. Към писмото е приложен за сведение доклад от извършена проверка на основание издадена Заповед № РД-30/17.04.2012 г. на председателя на Окръжен съд - Пловдив, по изпълнително дело № 132/2010 г. В резултат на представените становища от държавен съдебен изпълнител Иван Гочев и копия на изпълнителни дела № 132/2010 г. и 217/2011 г. по описа на СИС при Районен съд - гр. Асеновград, при извършената проверка е установено от инспектор в инспектората на министерство на правосъдието - Даниела Георгиева, че изпълнително дело № 132/2010 г. е образувано на 27.08.2010 г. по молба на Валентина Капсъзова, чрез адв. Красимир Марков, въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2010 г., издаден от Районен съд - Асеновград, по гр. д. № 2131/2008 и по гр. д. № 876/2008 г. по описа на РС - Асеновград, въззивно гр. д. № 2035/2009 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и по гр. д. № 246/2010 г. по описа на Върховен касационен съд, по силата на който Антон Пъжев, в качеството му на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия" и Любомира Кръстева, в качеството й на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана акушеро-гинекологична помощ", са осъдени да заплатят на Валентина Капсъзова, в качеството й на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по акушеро-гинекология", следните суми: 1) 4 286 лева, представляваща направени по производството разноски пред първата инстанция, и сумата от 5 лева, представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист; 2) 711 лева, представляваща разноски, направени пред двете инстанции по съразмерност и компенсация; 3) 3 000 лева, представляваща разноски за касационното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на ищците и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до същите. В молбата изрично е посочено, че постъпващите по делото суми следва да бъдат превеждани по сметката на пълномощника на взискателя адв. Красимир Марков. По делото са извършени справки за притежаваното от длъжниците имущество, като са изискани справки от Агенцията по вписванията, КАТ - гр. Пловдив и от НАП - Териториална дирекция - гр. Пловдив. На 27.08.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Любомира Кръстева, която е връчена лично на 15.09.2010 г. На 16.09.2010 г. е постъпила молба от Любомира Кръстева, с която уведомява, че другият длъжник Антон Пъжев е починал преди издаването на изпълнителния лист и преди образуването на делото. В молбата Кръстева посочва, че сумите от 711 лева и 3 000 лева, дължими по изпълнителния лист, са платени с пощенски запис, преди образуването на изпълнителното дело. Към молбата са приложени копия от два броя пощенски записи от 19.08.2010 г. с подател Малина Пъжева и получател Валентина Капсъзова за сумата от 1 855 лева, вторият с подател Любомира Кръстева и получател Валентина Капсъзова за сумата от 1 855 лева. Върху молбата е поставена нечетлива резолюция на съдебния изпълнител от 16.09.2010 г. На 27.08.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Атон Пъжев. На поканата е отбелязано, че длъжникът е починал. Върху поканата е поставена резолюция да се изиска удостоверение за наследници. На 4.10.2010 г. по делото е постъпило писмо с вх. № 11358 от Регионално управление на "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, с което уведомяват, че пощенски запис № 8/694 от 19.08.2010 г. на сума от 1 855.50 лева за Валентина Капсъзова, с подател Любомира Кръстева, и пощенски запис № 8/695 от 19.08.2010 г. за сумата от 1 855.50 лева за Валентина Капсъзова, са изпратени за съхранение на СП - Инспекторат 1880 - София на 20.09.10 г., като непотърсени. Върху писмото е поставена резолюция на съдебния изпълнител "КД 5.10.2010 г.". На 5.10.2010 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собственост на длъжниците, запор върху банкова сметка на Любомира Кръстева и запор върху лек автомобил нейна собственост по искане на взискателя, посочено в молбата за образуване на делото. На 13.10.2010 г. по делото е депозирана молба от Любомира Кръстева, с която моли да бъдат отложени действията по събиране на сумата по изпълнителния лист, поради допусната грешка в същия и поради обстоятелството, че сумата от 3 711 лева е платена на взискателя с пощенски запис от 19.08.2010 г. Към молбата е приложена Нотариална покана на Нотариус Светлана Кожухарова, с рег. № 234 и район на действие Районен съд - гр. Асеновград, от Любомира Кръстева до Валентина Капсъзова, с която уведомява, че с пощенски записи е заплатена сумата от 3 711 лева от нея и от наследниците на Антон Пъжев. В поканата се посочва, че сумата е на разположение на получателя в пощенската служба на гр. Асеновград. На поканата е отбелязано, че е получена на 15.09.2010 г. лично от Валентина Капсъзова. Върху молбата е поставена нечетлива резолюция на съдебния изпълнител от 15.10.2010 г. На 22.10.2010 г. по делото е постъпило ново писмо от Регионално управление на "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, с което уведомяват за допусната техническа грешка в предходното писмо от 4.10.2010 г. и прилагат ново уведомление, съгласно което: пощенски запис № 8/694 от 19.08.2010 г. за сума - 1 855.50 лева за Валентина Капсъзова с подател Любомира Кръстева е изпратен за съхранение на СП - Инспекторат 1880 София на 20.09.2010 г. - като непотърсен, и пощенски запис № 8/695 от 19.08.2010 г. на сума - 1 855.50 лева за Валентина Капсъзова, с подател Малина Пъжева, също е изпратен за съхранение СП - Инспекторат 1880 София на 20.09.2010 г. - като непотърсен. В писмото е посочено, че получателката е уведомена с две известия, в срок от 20 дни да се яви за получаване на сумата в Пощенска станция - гр. Асеновград. Върху писмото е поставена резолюция от съдебния изпълнител "КД 22.10.2010 г.". На 22.11.2010 г. по делото е постъпило удостоверение за наследници на починалия длъжник Антон Пъжев. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до наследниците - Малинка Пъжева - съпруга, и Невена Пъжева - дъщеря. На 26.11.2010 г. по делото е постъпила молба от Любомира Кръстева, с която уведомява, че е подала молба за издаване на изпълнителен лист за сумата от 4 286 лева и моли изпълнителното производство да бъде спряно до представянето на обратен изпълнителен лист. Върху молбата е поставена резолюция на съдебния изпълнител, че посоченото основание не е сред основанията за спиране на производството. На 15.12.2010 г. е постъпила молба от Любомира Кръстева, с която представя Определение от 3.12.2010 г. по гр. д. № 1231 от 2008 г. и по гр. д. № 876 по описа на Районен съд - Асеновград, в мотивите на което е посочено, че разноските за двете инстанции са 711 лева, а издаденият изпълнителен лист е за 4 286 лева. На молбата е поставена резолюция, че не са налице основания за прекратяване на основание чл. 433 от ГПК. На 23.12.2010 г. по делото е постъпила молба от пълномощника на взискателя адв. Марков, с която моли да бъде наложен запор на сумите депозирани от длъжниците в "Български пощи" ЕАД с получател взискателя по делото - Валентина Капсъзова. В молбата е поискано да бъдат продължени изпълнителните действия, съгласно посоченото в изпълнителния лист от 2010 г. и за посочените в него суми. На 27.12.2010 г. е изпратено запорно съобщение до СП Инспекторат - Централно управление на "Български пощи" ЕАД, с което е наложен запор на изпратените за съхранение пощенски записи № 8/694 от 19.08.2010 г. и № 8/695 от 2010 г., на обща стойност 3 711 лева. На 18.02.2011 г. сумата от запора в размер на 3 711 лева е постъпила по сметката на PC - гр. Асеновград. На 23.02.2011 г. сумата е преведена по сметката на адв. Красимир Марков - пълномощник на взискателя. На 28.03.2011 г. по делото е постъпила молба от адв. Марков, с която моли изпълнителните действия да бъдат продължени, като желае да бъде насрочен опис на възбранените имоти, собственост на длъжниците и запор на техни вземания. От наложените запори на вземания на длъжниците по делото са постъпили суми общо в размер на 3 768.64 лева. На 30.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до РЗОК - Пловдив, за налагане запор на вземането на Любомира Кръстева, в качеството й на ЕТ "Любомира Кръстева - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана акушеро-гинекологична помощ", което й се дължи от сключен договор с РЗОК - Пловдив. На 21.04.2011 г. по делото е постъпила молба от Любомира Кръстева, към която е представено копие от Решение № 515 от 8.04.2011 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив и е поискано спиране на изпълнителното производство. Съгласно представеното съдебно решение, съдът е допуснал тълкуване на основание чл. 251 от ГПК на съдебно решение № 1788/6.01.2009 г., постановено по гр. д. № 2035/2009 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, относно размера на дължимите разноски, като е постановил, че волята на въззивния съд е, че Антон Пъжев и Любомира Кръстева, следва да заплатят на Валентина Капсъзова само сумата от 711 лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции по съразмерност и компенсация и тази сума изчерпва всички сторени разноски пред двете инстанции. С резолюция съдебният изпълнител е отказал спиране на производството, поради липса на основание. На 4.04.2011 г. са изпратени съобщения до страните за насрочване на опис на недвижим имот собственост на наследниците на длъжника Антон Пъжев. На 27.04.2011 г. е извършен опис, за който е съставен протокол. На 3.05.2011 г. е постъпила молба от Любомира Кръстева, с която е представила Определение № 1153/2.05.2011 г. на Окръжен съд - гр. Пловдив по гр. д. № 2035/2009 г., с което е постановено спиране на изпълнително дело № 132/2010 г. по описа на РС - Асеновград до влизане в сила на Решение № 515 от 8.04.2011 г. на Окръжен съд - Пловдив. Върху молбата е поставена резолюция от ДСИ от 9.05.2011 г.: "Спирам изпълнителните действия". На 11.05.2011 г. са изпратени съобщения до страните. На 28.11.2011 г. по описа на СИС при РС - Асеновград е образувано изпълнително дело № 217/2011 г., въз основа на Изпълнителен лист от 23.11.2011 г., по силата на който Валентина Капсъзова е осъдена да заплати на Любомира Кръстева и наследниците на Антон Пъжев сумата от 4 286 лева, получена по изпълнително дело № 132/2010 г. по описа на ДСИ при РС - Асеновград. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Решение от 8.06.2009 г. по гр. д. № 1231/2008 г. по описа на РС - Асеновград, присъединено за общо разглеждане с гр. д. № 876/2008 г. по описа на РС -Асеновград, на което е било допуснато тълкуване с Решение № 515/8.04.2011 г. по въззивно гр. д. № 2035/2009 г. На 29.11.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 15249/29.11.2011 г. от длъжниците, към която прилагат Изпълнителен лист от 23.11.2011 г. в полза на Любомира Кръстева, Малинка Пъжева и Невена Пъжева /наследници на Антон Пъжев/ срещу Валентина Капсъзова за плащане на сумата от 4 286 лева, получена по изпълнително дело № 132/2010 г. по описа на ДСИ при РС - Асеновград. На молбата е поставена резолюция: "Изпълнителните действия са спрени с Определение на ПОС. Същото не е отменено и не може да се извършват действия по делото.". На 2.12.2011 г. е постъпила нова молба от Любомира Кръстева, с която моли да бъде възобновено спряното производство и издаденият изпълнителен лист от 23.11.2011 г. да бъде присъединен по делото. В молбата е поискано да бъдат извършени корекции на събраните суми, с оглед издадения обратен изпълнителен лист в полза на длъжниците. Върху молбата е поставена резолюция на съдебния изпълнител от 2.12.2011 г. "Делото е спряно от ПОС и спирането не е отменено. ". На 15.12.2011 г. е постъпила последваща молба от Любомира Кръстева, с която моли да бъдат вдигнати наложените запори на сметките и наложената възбрана. На молбата е поставена резолюция на ДСИ от 15.12.2011 г. "Вдигам наложените запор и възбрани. Да се изпрати съобщение до взискателя.". На 23.01.2012 г. по делото е постъпила молба от Любомира Кръстева, в която посочва сметката за превод на надвзетата сума по делото. На молбата е поставена резолюция на 23.01.2011 г. от ДСИ "Сумите да се възстановят по посочената б. с. ". На 25.01.2012 г. на Любомира Кръстева е възстановена сума в размер на 869.84 лева. На 1.02.2012 г. е постъпила молба от адв. Марков, в качеството му на пълномощник на взискателя, с която иска вдигане на наложените възбрани и запори на имуществото на длъжниците. В молбата е поискана справка за събраните суми и е посочено, че длъжниците по и. д. № 132/2010 г. на основание изпълнителния лист от 23.11.2011 г. за възстановяване на надвзетите им суми са образували изпълнително дело № 217 от 2011 г. по описа на ДСИ при РС - Асеновград. Съгласно Удостоверение № 406/1.02.2012 г., към датата на издаването му по делото са постъпили суми, които са преведени, както следва: 1) 407.72 лева и 687 лева - държавни такси; 2) 5 515.08 лева - преведени на пълномощника на взискателя; 3) 869.84 лева, върнати по сметка на длъжницата Любомира Кръстева. На 14.02.2012 г. е постъпила нова молба от Любомира Кръстева, с искане за връщане на надвзетите суми по изпълнителното дело. В молбата е посочено, че й е възстановена сума в размер на 869.84 лева, но следва да й се възстановят още 3 368 лева. Върху молбата е поставена резолюция на ДСИ "Надвзетите пари са върнати.". На 9.03.2012 г. е постъпила поредната молба от Любомира Кръстева, с искане за възстановяване на недължимо платеното. На молбата е постановена резолюция на ДСИ "Няма надвнесени пари. ". На 23.03.2012 г. по изпълнително дело № 217/2011 г. е преведена сума в размер на 4 940 лева по сметка на РС - Асеновград, от адв. Красимир Марков - пълномощник на длъжника Валентина Капсъзова. На същата дата - 23.03.2012 г. по изпълнително дело № 132/2010 г. е постъпила молба от Марков, като пълномощник на взискателя, с която посочва, че по образуваното изпълнително дело № 217/2011 г., по което взискатели са длъжниците по изпълнително дело № 132/2010 г., а длъжник е доверителката му, която е взискател по изпълнително дело № 132/2010 г., е налице плащане на дължимата сума по сметката на РС - Асеновград. В тази връзка адв. Марков е искал да бъде наложен запор на вземането на взискателите по изп. дело № 217/2011 г. и да бъде събрана сумата до размера на оставащото задължение по изпълнително дело № 132/2010 г. На 26.03.2012 г. ДСИ е изпратил запорно съобщение по изпълнително дело № 132/2010 г., с което наложил запор на вземането на взискателите по изпълнително дело № 217/2011 г. С платежно нареждане от 2.04.2012 г. ДСИ е превел по сметката на пълномощника на взискателя, постъпилите суми от запорираното вземане по изпълнително дело № 217/2011 г., за погасяване на задължението на длъжниците по изпълнително дело № 132/2010 г., въз основа на първоначалния Изпълнителен лист от 24.08.2010 г., без да се съобрази с издадения Изпълнителен лист от 23.11.2011 г. Видно от представените копия от изпълнителни дела № 132/2010 г. и № 217/2011 г., докладчик и по двете дела е ДСИ Иван Гочев. Осъществените действия по налагането на запора и изпълнението на запора по делата е осъществено от ДСИ Иван Гочев. Предвид горните констатации инспектор Даниела Георгиева е извела следните изводи в съставената от нея докладна записка: 1) Изпълнителният лист от 24.08.2010 г., издаден по гр. д. № 1231/2008 г. и по гр. д. № 876/2008 г., и двете по описа на РС - Асеновград, въз основа на който е образувано изп. д. № 132/2010 г., е за сумите: 4 286 лева разноски пред първата инстанция и 5 лева разноски за издаване на изпълнителен лист; 711 лева разноски пред двете инстанции по съразмерност и компенсация, 3 000 лева разноски пред касационната инстанция. Посоченият изпълнителен лист е коригиран с втория Изпълнителен лист от 23.11.2011 г., издаден по гр. д. № 1231/2008 г. и по гр. д. № 876/2008 г., и двете по описа на РС - Асеновград. Видно от вторият изпълнителен лист, сумата от 4 286.00 лева се явява недължима, т. е. действително дължимата сума е в размер на 3 711 лева, от които 711 лева разноски пред двете инстанции по съразмерност и компенсация и 3 000 лева разноски пред касационната инстанция. Към датата на образуване на изпълнителното дело - 27.08.2010 г., не е бил налице съдебен акт, от който да е видно, че сумата от 4 286 лева не се дължи. За първи път по делото на 15.12.2010 г., постъпва официална информация за действително дължимата сума, като длъжникът представя съдебно Определение от 3.12.2010 г. Окончателна информация за дължимите суми ДСИ е получил от постъпило писмо на длъжника с вх. № 5333/21.04.2011 г. л, към което е приложено съдебно Решение № 515 от 8.04.2011 г., но към този момент решението не е било влязло в сила. 2) Съгласно Удостоверение № 1089/11.03.2011 г., към датата на издаването му по делото са постъпили и преведени суми, както следва: 407.72 лева - държавни такси, 4 477 лева - преведени на пълномощника на взискателя. 3) С Определение № 1153/2.05.2011 г. на Окръжен съд - Пловдив изпълнителното дело е спряно до влизане в сила на Решение № 515/8.04.2011 г. по гр. д. № 2035/2009 г. Съдебният изпълнител е постановил спиране на изп. д. № 132/2010 г., като е поставил резолюция от 9.05.2011 г. на молба от длъжника, постъпила по делото на 3.05.2011 г. 4) С разпореждане от 23.11.2011 г. РС - Асеновград е постановил издаване на изпълнителен лист в полза на длъжниците против взискателя за сумата от 4 286 лева, която е надвнесена по изпълнително дело. № 132/2010 г. Съдебният изпълнител е уведомен за този акт на съда на 29.11.2011 г. с молба с вх. № 1549/29.11.2011 г. 5) Съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист на 25.01.2012 г. на длъжниците е възстановена сума в размер на 869.64 лева. 6) Съгласно Удостоверение № 406 от 1.02.2012 г., към момента на издаването му по делото са постъпили и преведени следните суми: 407,72 лева - преведени за д. т. по сметка на РС - Асеновград, 687 лева - преведени за д. т. за извършен опис по сметка на РС - Асеновград, 5 515.08 лева - преведени по сметка на пълномощника на взискателя, 869.84 лева - върнати на длъжника Любомира Кръстева. Главният инспектор е установил, че реално дължимата сума по изпълнително дело № 132 от 2010 г. е в размер на 3 711 лева, от горното удостоверение е видно, че от длъжниците е надвзета сума, но съдебният изпълнител им е възстановил само сума в размер на 869.84 лева, без да се мотивира защо я възстановява в такъв размер. Констатациите от извършената проверка установяват, че реално от длъжниците по делото не е надвзета сума в размер на 4 286 лева, за да претендират нейното възстановяване. От посоченото по-горе удостоверение, може да се направи изводът, че към 1.02.2012 г. надвзетата сума, след връщането на сумата от 869.84 лева, е в размер на 1 804.86 лева. С оглед гореизложеното главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ по преписката с peг. № 94-Л-27/10.04.2012 г. е приел, че са допуснати нарушения по движението на горецитираното изпълнително дело и на основание чл. 312, ал. 2 от ЗСВ е направил предложение до министъра да наложи дисциплинарно наказание. С оспорената в настоящето съдебно производство заповед № ЛС-И-706 от 28.09.2012 г., са констатирани следните нарушения: 1) Нарушение на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който "влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България". Въпреки издадения изпълнителен лист от 23.11.2011 г., по силата на който Валентина Капсъзова е осъдена да заплати на Любомира Кръстева и на наследниците на Антон Пъжев сумата от 4 286 лв., получена по изп. дело № 132/2010 г. по описа на ДСИ при PC - Асеновград, държавният съдебен изпълнител не е възстановил надвзетата сума в размера, в който реално е била събрана от длъжниците към момента на узнаването от негова страна за издадения изпълнителен лист в тяхна полза, именно към дата - 29.11.2011 г. 2) Нарушение на чл. 434 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно който "за всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението". ДСИ не е съставил протокол за извършеното от негова страна действие, състоящо се във възстановяване на сума в размер на 869.84 лв. на длъжниците по изпълнително дело № 132/2010 г. В заповедта е направен извод, че констатираните пропуски в дейността на ДСИ Иван Гочев по движението на изп. дело № 132/2010 г. по описа на СИС при PC - Асеновград, съставляват нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ, представляват виновно неизпълнение на служебните задължения и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Според наказващият орган писмените обяснения на ДСИ Иван Гочев, peг. № 94-Л-27/18.07.2012 г., дадени на основание чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, не са аргументирани и не съдържат доказателства, оборващи констатираните нарушения. С оглед на това министърът на правосъдието е издал оспорваната заповед № ЛС-И-706 от 28.09.2012 г., с която на жалбоподателя, в качеството му на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Асеновград, е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 от ЗСВ. В мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспорената заповед на министър на правосъдието е законосъобразна и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Същата е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Спазено е изискването на чл. 321 от ЗСВ. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед досежно обстоятелствата, относими към вмененото дисциплинарно нарушение. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка от административния ръководител на РС - Асеновград по подадения сигнал, при която са проверени документите по случая и са изискани и приложени и двете изпълнителни дела. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в заповедта на министъра на правосъдието и докладната записка на инспектор и на главния инспектор правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, и с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Неоснователно е изложеното в жалбата твърдение, че административният акт е незаконосъобразен, защото няма изискуемите мотиви, разбирани като изложение за фактическите основания за издаването му. Съгласно действащата административно процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактическите и правните основания за издаване на административния акт са негови задължителни реквизити. Не съществува процесуална пречка за излагане на основанията за издаване на акта в придружаващите го документи, съставляващи негова неразделна част. В разглеждания случай оспорената заповед е издадена въз основа на извършена подробна проверка по подаденият сигнал, в хода на която всички фактически обстоятелства и правни изводи са изложени в изготвените от инспектора и от главния инспектор докладни записки, която съдържат подробно изложение на фактическите предпоставки за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. Изложеното обуславя извода, че заповедта на министъра на правосъдието, съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК реквизити, като в нея са изложени както фактическите основания за издаването, и така и правните. Установените релевантни за спора юридически факти, по които между страните няма спор, сочат на извършено от Иван Гочев дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, като изводите на министъра на правосъдието в този смисъл са законосъобразни. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно дефинитивната норма на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 на същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В случая жалбоподателят е дисциплинарно наказан за неизпълнение на негови служебни задължения изразяващи се в констатираните пропуски в дейността на ДСИ Иван Гочев по движението на изп. дело № 132/2010 г. по описа на СИС при PC - Асеновград. По делото по безспорен начин се установява, че въпреки издадения изпълнителен лист от 23.11.2011 г., по силата на който Валентина Капсъзова е осъдена да заплати на Любомира Кръстева и на наследниците на Антон Пъжев сумата от 4 286 лева, получена по изпълнително дело № 132/2010 г. по описа на ДСИ при РС - Асеновград, държавният съдебен изпълнител не е възстановил надвзетата сума в размера, в който реално е била събрана от длъжниците към момента на узнаването от негова страна за издадения изпълнителен лист в тяхна полза, именно към дата - 29.11.2011 г. Това се потвърждава и от представената от ДСИ Иван Гочев справка на 11.06.2011 г. по искане на инспектората, за събрани и изплатени суми по изпълнително дело № 132/2010 г., съгласно която е видно, че по делото са събрани следните суми: 407.72 лева и 687 лева - държавни такси, 8 996.88 лева - преведени на пълномощника на взискателя на следните дати: 05.11.2010 г. - l 000 лева; 23.02.2011 г. - 3 477 лева; 25.01.2012 г. - 1 038.08 лева; 02.04.2012 г. - 3 481.80 лева /сума от запор по изпълнително дело № 217/2011 г./, 869.84 лева - върнати по сметка на длъжника Любомира Кръстева. В случая е установено, че сумата преведена от запора по изпълнително дело № 217/2011 г. реално не е събрана от длъжниците по изпълнително дело № 132/2010 г., тъй като на 23.03.2012 г. е внесена от пълномощника на длъжника по изпълнително дело № 217/2011 г. и на същата дата от същия пълномощник, е поискано сумата да бъде запорирана и преведена за погасяване на задължението по изпълнително дело № 132/2010 г. Последното действие също е неправомерно, тъй като изпълнителния лист от 23.11.2011 г. постановява връщане на суми, получени от взискателя по и. д. 132/2010 г. над размера от 3 711 лева. При анализ на констатациите от извършената проверка на дейността на Държавен съдебен изпълнител Иван Гочев, може да се направи логичен извод за допуснати дисциплинарни нарушения, тъй като не са налице причини, поради които съдебният изпълнител да продължи да извършва изпълнителни действия по изпълнително дело № 132/2010 г., и да продължи да събира суми при наличието на изпълнителен лист, с който е постановено да бъдат заплатени на длъжниците, суми получени от взискателя. Възражението на жалбоподателя, че въпросът дали е надвзета сума по изпълнително дело № 132/2010 г., е въпрос по същество, е неотносим към осъществяването на дисциплинарна отговорност (по аргумент на чл. 307, ал. 7 от ЗСВ). В случая е и налице твърдяното от административният орган нарушение на чл. 434 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, съгласно който: "За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. ". В административното производство се е доказало, че в кориците на делото не се установи да е приложен, съставен от съдебния изпълнител протокол за извършеното от негова страна действие, а именно възстановяване на сума в размер на 869.84 лева на длъжниците по изпълнително дело № 132/2010 г. Това се потвърждава и от писмо рег. № 94-Л-27/13.06.2012 г., с което председателят на PC - гр. Асеновград е предоставил в инспектората, копие на Доклад от извършена проверка по изпълнително дело № 132/2010 г., изготвен от зам.-председателя на Окръжен съд - Пловдив. В заключителната част на доклада е посочено, че на основание издадения изпълнителен лист от 23.11.2011 г., съдебният изпълнител е възстановил на длъжниците сума в размер на 869.64 лева, като няма мотивировка защо е върната само тази сума, при положение, че има акт на съда за връщане на 4 286 лева и съдебният изпълнител е уведомен за него на 29.11.2011 г. Разпоредбата на чл. 434 от ГПК е императивна и посочва, че за всяко извършено действие от страна на съдебния изпълнител, същият е длъжен да състави акт, с който да удостовери действието си. Протоколът следва да съдържа реквизитите, посочени в закона. С оглед на което неоснователни са жалбоподателовите твърдения, че начинът по който той е материализирал волеизявлението си съдържа реквизитите на чл. 434 от ГПК. Всяко друго волеизявление, макар и съдържащо определени реквизити, като дата, място и др. не може да измести императивното законово изискване за съставяне на протокол. Това е така, защото при изпълнителните производства обикновено следва да се документират разпоредителни действия с имуществени права, а съдебните изпълнители имат и правомощия да осъществяват държавна принуда при изпълнението им. С оглед материалният интерес на тези дела и предвидените в правото по принцип по-строги норми за защитата му и предвид превенцията да се избегнат злоупотреби, следва да се спазва предписания ред за удостоверяване на съответното извършено действие. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни действия от страна на ДСИ Гочев, като е установено неговото активно поведение във връзка с неоснователно забавяне движението на изпълнително дело № 132/2010 г., несъставяне на протоколи и несъобразяване поведението и действията си съобразно промяната във фактическата обстановка по делото и издаването на нов изпълнителен лист и удовлетворяване на дължимата престация по него и връщане на надвзетите суми. Изводът на административния орган е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от съдебния изпълнител покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, защото нарушава служебните си задължения. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат, изразяващи се в забавяне движението на изпълнителното дело и всички последващи за страните последици от това забавяне, както и неудостоверяване по законовия ред на извършените действия. След като е установил наличие на гореизложения правнорелевантен резултат, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно нормативните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на ДСИ Гочев дисциплинарни нарушения са доказани. Иван Гочев е консумирал виновно нарушенията, за които е наказан, и дисциплинарната му отговорност обосновано е ангажирана. Именно с гореизложеното си поведение, изразяващо се в неоправдано и неоснователно забавяне на действията по движението на изпълнително дело № 132/2010 г. и неспазване на предписаната от закона форма за удостоверяване и документиране на тези действия, ДСИ Иван Гочев е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, изразяващо се в виновно неизпълнение на други служебни задължения. Въз основа на събраните по делото доказателства, приложените документи и установени фактически обстоятелства, и с оглед гореизложените констатации е безспорно, че при изпълнение на служебните си задължения ДСИ Иван Гочев е допуснал дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, които са предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност по чл. 308, ал. 2 отЗСВ. Но същите не съставляват и не осъществяват състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ и с тях не се накърнява престижа на съдебната власт. Това е така, защото горецитираните обстоятелства не са станали обществено достояние, не са придобили публична известност, не са медийно разпространявани. В случая не са налице действия или бездействия, който да са придобили гласност. Те не довели до отрицателна обществена оценка, като компрометиращи не само морала и почтеността на съдебния изпълнител, но и моралният интегритет в съдебната власт. Спорът не е разгласен, а е останал само между страните и в него не са намесени външни лица. Именно заради това в общественото пространство не се е създало впечатление за наличие на задкулисни уговорки, ходатайства и злоупотреба с влияние и власт или служебно положение, не е подкопано доверието в институциите, осъществяващи съдебната власт. Поведението и действията на ДСИ Иван Гочев не са довели до отрицателна обществена оценка за професионалния му морал, не е компрометирана честта му в обществото и не е създадено обществено известно съмнение относно неговата почтеност и като цяло не се накърнява престижа на съдебната власт в обществото. Безспорно е налице неизпълнение на служебни задължения, който по принцип биха могли да доведат до осъществяване състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, но в конкретния случай интензитета им не е такъв, че да накърни престижа на съдебната власт. Въпреки това, доколкото е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, акта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган относно релевантното поведение на Иван Георгиев Гочев, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването, на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Установеното от министъра на правосъдието действие правилно е преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспорената по настоящото дело заповед на министъра на правосъдието е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,