Решение № 9627 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 344/2014 г.

Решение № 9627 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 344/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Паркландс 6" ЕООД, чрез адв. Никова - процесуален представител, срещу решение № 2013 от 18.11.2013 г. постановено по адм. дело № 380 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че в заповедите на кмета на община Банско по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2008 г. и 2009 г., територията, която е определена за предоставянето на услугите е формулирана твърде общо и неконкретизирано, като в т. 1 от заповедите е посочена, като "гр. Банско". Териториалният обхват на понятието град се съдържа в устройствените закони, като съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) населените места се делят на градове и села. Легалната дефиниция на населено място е посочена в § 5, т. 6 от Преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), където е посочено, че територия на населено място е територията обхваната от строителните му граници, без неговото землище. Процесният имот се намира извън строителните граници на гр. Банско, т. е. - попада извън териториалния обхват на заповедите на кмета. Поради това счита за неправилен извода на съда, че представените заповеди на кмета на общината се отнасят и за местността "Страгите", в която се намира имотът на дружеството. При постановяване на решението не е съобразено експлоатирани ли са през процесния период обектите, за които е определена такса битови отпадъци (ТБО). През 2010 г. сградата, в която се намира имота на дружеството е пострадала от наводнение. Не е взет предвид принципът "замърсителят плаща", регламентиран в Директива 2008/98 на Европейския парламент и Съвета от 19.11.2008 г. По делото не се съдържат доказателства за реалното предоставяне на услугите на дружеството. Неправилен е извода на съда, че акта е мотивиран. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила оспореното решение по съображения подробно изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Паркландс 6" ЕООД против акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № ТБО000005 от 16.01.2013 г. издаден от Николина Димитрова Толина на длъжност "Главен специалист" в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с решение № 33-02-469 от 05.04.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община "Банско" и е осъдил "Парклансдс 6" ЕООД да заплати на община Банско направени по делото разноски в размер на 560, 00 лв. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с АУПОВ по отношение на "Паркландс 6" ЕООД е установен размер на задължение за ТБО и лихви върху него за недвижим имот, за който е подадена декларация № 5101090101 от 24.06.2009 г. Установеният размер на задълженията за имота е 491, 98 лв. ТБО за 2010 г. ведно с лихва към 16.01.2013 г. в размер на 123,06 лв. В подадена от дружеството декларация вх. № 186 от 28.12.2009 г., е декларирано, че за 2010 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва 1 бр. кофа. Съдът е изложил, че от приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дружеството не е заплащало ТБО за 2010 г. Вещото лице е изчислило ТБО за 2010 г. на 491, 98 лв., от които 261, 98 лв. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 230, 00 лв. за сметосъбиране, сметоизвозване и такса депо. Експертът е изчислил задължението за лихва в размер на 123, 80 лв. Вещото лице е установило, че за 2010 г. община Банско има разходи по предоставяне на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, сметосъбиране и сметоизвозване, за които разходи са налични актове за установяване на извършени работи, фактури, платежни нареждания, като фактурите са издавани общо, без да се сочи за кои райони се извършва плащането. По делото е приета заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на община Банско по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между общината и "БКО" ООД (изпълнител), с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, снегопочистване, почистване на улици, тротоари и други места за обществено ползване на територията на град Банско, включително зоната за курортно строителство и отдих на град Банско. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Посочил е, че оспорващото дружество безспорно е собственик на недвижим имот находящ се в землището на град Банско, извън строителните му граници и съгласно чл. 11 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ е задължен субект за ТБО за процесния имот. Приел е, че е неоснователен довода на дружеството, че не дължи ТБО, с оглед на това, че в района не е организирано сметоизвозване и сметосъбиране, тъй като от заповедта издадена от кмета на община Банско, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, се установява, че процесния имот е включен в границите на районите на територията на община Банско, в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че в заповедта са посочени районите, в които услугата не се предоставя и след тях не е местността, в която се намира процесният имот. Приел е, че обстоятелството, че услугите са се предоставяли се потвърждава и от останалите писмени доказателства - договор за обществена поръчка и актове за извършена работа. Изложил е, че таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и не се събира, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти. Относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е посочил, че има реално съществуващо и използвано депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци, поради което таксата за тази услуга също е дължима. За установяване на тези обстоятелства по делото е прието решение № 119 по протокол № 6 от 23.07.2009 г. на общински съвет - Разлог от което е видно, че община Разлог е дала съгласие община Банско да депонира отпадъци в общинското депо за битови отпадъци в град Разлог и заповед № 120 от 17.08.2009 г. на директора на РИСОВ - Благоевград. Приел е за неоснователен и довода на дружеството за немотивираност на оспорения АУПОВ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Паркландс 6" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираният имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая, предвид съдържащата се по делото заповед № 09-282 от 28.10.2009 г. на кмета на община Банско, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че за 2010 г., услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са организирани в местността "Страгите", където се намира декларираният от дружеството недвижим имот. В заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е предвидено, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в гр. Банско, гр. Добринище и селата от Местенски район. Посочени са изрично обекти и райони, в които услугата няма да се извършва. По отношение на услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е предвидено, почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии от населените места да се извършва от общината по график. Предвидено е, че от общината се извършва и услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. При така установеното съдържание заповедта, е необходимо да се установи попада ли имота на "Паркландс 6" ЕООД в гр. Банско или в друго населено място от общината - единствено установената в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ територия, на която общината е предвидила да престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и ако да - престирани ли са фактически услугата. От приложеното по делото удостоверение изх. № 33-02-3088 от 29.10.2013 г., издадено "за" кмета на община Банско, е видно, че поземлен имот с идентификатор 02676.156.83 по кадастралната карта на гр. Банско, в който се намира процесният имот, не попада в строителните граници на населеното място - гр. Банско, като не е спорно, че той не попада и в строителните граници на останалите населени места в общината. Видно от удостоверението м. "Страгите", в която се намира процесният имот, е в землището на гр. Банско. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището. В същото време територия на населеното място, съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 6 от ЗУТ, е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място, като законодателят не е конкретизирал кое от определенията има предвид. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ обаче, по отношение на имотите, което се облагат с данък, е посочено, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това и по аргумент от имотите, изключени от данък недвижими имоти - чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизирания характер на имотите. Следователно по принцип би могло да се дължи такса и за урбанизирани територии или имоти извън строителните граници на населените места, но тези територии и имоти трябва да са включени в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. От представеното по делото удостоверение от кмета на общината, е безспорно, че имота на "Паркландс 6" ЕООД е изграден в поземлен имот - урбанизирана територия, за който е одобрен подробен устройствен план, поради което поземленият имот попада в селищно образование. В заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско не са включени селищните образования на територията на община Банско. Следователно, органът не е доказал наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имоти, които се намират извън строителните граници на гр. Банско и на другите населени места в общината. Наред с това, по делото не е доказано и фактическото престиране на тези две услуги. Не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите". В договорите между общината и "БКО" ООД от 01.12.2004 г. и 28.12.2009 г. и договора между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс - БКС" от 18.05.2010 г. не е налице яснота относно териториите в община Банско, в които е договорено да се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни актове и констативни протоколи за 2010 г. за установени извършени видове дейности на територията на град Банско. Съдържанието на актовете и протоколите обаче не може да се свърже с имота на касатора, находящ се извън строителните граници на населеното място и не установява фактическото твърдение на органа за престиране от общината на процесните услуги на дружеството. Въпреки, че са изискани, по делото не са представени маршрутни графици, по които са изпълнявани договорите. Предвид изложеното, неправилно с решението е прието, че посочените две услуги реално са предоставяни от общината в имота на дружеството. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи, при условие, ако същата е определена в АУПОВ. Съгласно § 19, изр. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗМДТ, за 2009 г. общинският съвет определя таксата за битови отпадъци до 31 януари 2009 г. По делото е представено е решение № 316 от 28.01.2009 г. на общинския съвет Банско, с което са приети изменения в Наредбата на общински съвет Банско за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата), включително в частта относно размерите на ТБО. Липсват данни от общинския съвет да са определени различни размери на ТБО за 2010 г., поради което следва да се приеме, че Наредбата, в посочената по-горе редакция, е приложима и за 2010 г. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация, какъвто е характера на процесния АУПОВ, е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество, която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на АУПОВ, съобразно данните по делото, като не е обвързан от правното основание посочено в акта на горестоящия орган, като основание за определяне размера на ТБО. Безспорно е, че от страна на дружеството е подадена декларация вх. № 244 от 29.12.2009 г., с която е декларирано, че за 2010 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва 1 бр. кофа. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че таксата е определена по реда на чл. 17, ал. 4, б. "г" от Наредбата, но в случая приложима се явява нормата на чл. 17, ал. 3, б. "б", т. 1 от нея, съгласно която, размера на ТБО за нежилищни имоти на граждани и фирми в абсолютен размер, според количеството изхвърлени отпадъци е 230 лева за кофа. Съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредбата за физическите и юридическите лица, подали декларации за броя съдове, таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" е в размер на определената върху отчетната стойност (данъчната оценка) на имотите, която в процесната хипотеза, по аргумент от чл. 17, ал. 4, б. "г", т. 3 от Наредбата е 4 промила. С АУПОВ за 2010 г. по отношение на дружеството е установено задължение за ТБО (4 промила - такса чистота плюс 230 лв. за един брой кофа) в размер на 491, 98 лв., Съгласно решението на горестоящия орган, ТБО е формирана по следния начин: 0, 00 лв. - такса за сметосъбиране, 0, 00 лв. - такса депо, 261, 98 лв. - такса чистотата и 230, 00 лв. - кофа 1 брой. Предвид по-горе посоченото решението на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 6" ЕООД срещу АУПОВ, по отношение с определените с него задължения за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 261, 98 лв. Видно от АУПОВ и потвърждаващото го решение, на дружеството не е начислена ТБО за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. След като от самия орган е посочено, че дружеството няма задължения за посочената услуга, не може да се възприеме заключението на вещото лице, че в сумата от 230, 00 лв. е включена, както такса за сметосъбиране, сметоизвозване, така и такса депо, тъй като по този начин се влошава положението на жалбоподателя. Още повече, в чл. 17, ал. 3, б. "б", т. 1 от Наредбата също не е посочено коя от услугите по чл. 62 от ЗМДТ се включва в сумата от 230, 00 лв. Поради това решението на първоинстанционния съд, с което отхвърлена жалбата на "Паркландс 6" ЕООД срещу АУПОВ, по отношение с определените с него задължения за ТБО за 2010 г. и съответните лихви се явява неправилно и по отношение на сумата от 230, 00 лв. Предвид изложените съображения обжалваното решение, следва да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка съдът следва да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени АУПОВ № ТБО000005 от 16.01.2013 г. издаден от Николина Димитрова Толина на длъжност "Главен специалист" в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с решение на горестоящия административен орган. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да осъди ответника да му заплати от бюджета си сумата от 430, 00 лв., представляваща направени от дружеството разноски за двете съдебни инстанции, от които 75, 00 лв. - внесена държавна такса, 355, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,