Решение № 563 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 52/2017 г.

Решение № 563 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 52/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2267 от 28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1011/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Г. А. Д. против решение № 2153-15-92/7.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № 5104-15-64 от 29.02.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - П. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Г. А. Д., чрез пълномощника й адв. Печева с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите на съда били в резултат на едностранно тълкуване на писмените и гласни доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и уважена първоначалната й жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторката се явява лично и с адв. Печева. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ - П., изпраща писмен отговор, чрез старши юрисконсулт К. В. - Минкова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Оптроника" ЕООД, чрез адв. Пискова, изразява становище за неоснователност на оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима. За касационните претенции е неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства и гласните обяснения на разпитаните свидетели Г. Б. и Б. Д., в тяхната цялост и съвкупност. На 6.07.2015 г. жалбоподателят (работник на длъжност "монтажник" в "Оптроника" ЕООД) е бил освободен от работа в 15.00 часа, тъй като е изпълнил поръчките за монтиране на врати по графика на дружеството за деня. Уговорил се е с клиента Б. Д. след 17.00 часа да монтира блиндирана врата в дома му, която била закупена от работодателя му около два месеца преди посочената дата. К. Д. заедно с колегата му Г. Б., посетили адреса около 17.30 часа и започнали да извършват монтажните дейности. Около 17.45 ч. докато заварявал рамката на новата блиндирана врата, Димитров паднал навътре в апартамента. Бургов и Б. Д. се втурнали да му помогнат, но Димитров не реагирал, при което извикали Бърза помощ. При пристигането на медицинския екип само била констатирана смъртта на лицето, причинена според съобщение за смърт № 215/7.07.2015 г., издадено от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, П., от поразяване с електрически ток. При тези обстоятелства Административен съд - П. правилно е приел, че злополуката е настъпила след приключване на изпълнението на служебните задължения, като смъртта на лицето не е причинено през време и във връзка или по повод извършваната работа, не е свързано с дейност, извършвана в интерес на службата, и не са налице основанията по чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване. Поставянето на врата, извън разпореденото от работодателя и извън предварително изготвения график на работа, не попада в нито една от хипотезите по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Законодателят не е регламентирал възможност за признаване на злополуката като трудова при осъществяване на друга дейност извън определените му от работодателя обекти и различни от посочените в чл. 55, ал. 1 от КСО. От показанията на свидетеля Б. Д., в чийто дом пострадалият е монтирал вратата, се установява, че вратата е закупена от фирма "Оптроника" ЕООД, но същата не е имала ангажимент към монтажа, тъй като купувачът е заявил, че ще си намери монтажник. Пред съда свидетелят е обяснил, че Костадин е бил в дома му преди датата на монтажа, за да види къде ще постави вратата и са се уговорили, че в най-скоро време ще извърши монтажа. От показанията на свидетелят Г. Б. (колега на К. Д. в "Оптроника" ЕООД) се установява, че работното им време е свършвало след като се монтират поръчките за деня. Обяснил е, че с починалия са работили и частно, като са монтирали освен врати на фирмата - работодател, и други врати, закупени от други търговци. Бургов е заявил, че електрожена, с който се е случила злополуката е бил лично на К. Д. И според неговите показания, двамата са си тръгнали от работа около 15.00 часа, като свидетелят му е казал "да не хваща електрожен, а да се прибира". Т. К. е поискал от Бургов да му помогне да свърши друга негова работа, а именно поставянето на вратата, при което се е случил инцидентът. Свидетелят е потвърдил, че инцидентът се е случил след края на работния им ден във фирмата. Обосновано предвид горните показания в мотивите на проверяваното решение е посочено, че увреждането на здравето с фатален край за К. Д. е настъпило след приключване на работа, не е свързано с дейност, извършвана в интерес на службата, и не са налице основанията по чл. 55 от КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира за трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт при кумулативно въведените предпоставки - да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В случая по делото не се доказва, че злополуката станала с К. Д., причинила смъртта му, е настъпила по време на извършвана от него работа, както и да е във връзка или по повод извършваната работа в интерес на предприятието - работодател. Не е спорно по делото, че злополуката с К. Д. е станала на 6.07.2015 г. около 17.45 ч., след като е освободен от работа в 15.00 часа. Събитието е настъпило извън времето на изпълнение на непосредствените му трудови задължения, докато извършва монтажна дейност по частна поръчка, която не е разпоредена от работодателя на починалото лице. При доказателствения материал, събран от първата съдебна инстанция, безспорно се налага извода, че полученото увреждане не се определя за трудова злополука по чл. 55 от КСО и административният акт, предмет на съдебен контрол от Административен съд - П. е законосъобразен. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Предвид изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника - директорът на ТП на НОИ - П., искане за присъждане на разноски, същото се явява основателно и следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,