Решение № 1819 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2019 г.

Решение № 1819 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Стоянов и Р. Чанкова чрез своя пълномощник срещу решение 488/18.03.2019 г. по адм. д. № 2626/2018 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник-кметът на община Несебър в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба-Н. Каравидов, Р. Каравидова, А. Каравидов, Х. Каравидов, С. Стойчева, И. Стоянов и Б. Стоянов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Стоянова и Р. Чинкова срещу заповед № 1312 от 7.08.2018 г., издадена от заместник-кмета на община Несебър, с която им е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "открит бар", изпълнен в северната част на поземлен имот с идентификатор 51500.502.168 по кадастралната карта на гр. Несебър, между съществуващи сгради с идентификатори 51500.502.168. 3 и 51500.502.168. 5, по КК на гр. Несебър, изграден от газобетонни блокчета и покрит с теракота, с неправилна форма и с приблизителни размери 2, 70/2, 90/1, 40 м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата с доводи за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални норми: В хода на производството жалбоподателката А. Стоянова е починала. С определение в открито съдебно заседание на 23.01.2019 г. съдът е заличил като жалбоподател А. Стоянова и е конституирал в качеството им на заинтересовани страни нейните наследници Х. Стоянов, И. Стоянов и Б. Стоянов, с което е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Съгласно чл. 227 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Съгласно тази норма съдът е следвало да конституира наследниците на починалия жалбоподател в същото качество- като жалбоподатели, а не като заинтересовани страни. Съдът не може да придава друго качество на наследниците на починал жалбоподател и като ги е конституирал като заинтересовани страни всъщност е заличил страна- жалбоподател по делото в лицето на наследниците на починалия жалбоподател. В този аспект следва да се подчертае, че страната жалбоподател и заинтересованата страна освен различното качество имат и различни права в процеса. Като е конституирал като заинтересовани страни наследниците на жалбоподателя, съдът ги е лишил от правата в процеса в качеството им на жалбоподатели. Това процесуално нарушение на съда е довело и до недопустим диспозитив на решението. С диспозитива на решението съдът е отхвърлил жалба на починалото лице А. Стоянова, тоест произнесъл се е с диспозитив по отношение на несъществуващ правен субект, а е следвало да отхвърли жалбата на правоприемниците /наследниците/ на починалото лице. Само на това основание решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с правилно конституиране на жалбоподателите в процеса. На второ място съдът не е изяснил релевантни за изхода на делото факти. В това отношение съдът не е изяснил кога е извършено процесното строителство. В тази насока съдът се е позовал на вещото лице, което пък от своя страна се позовава на изявления пред него на жалбоподателите, което е недопустимо. Такива изявления могат да бъдат депозирани само пред съда, а не пред вещото лице. Неизясняването на този факт дава отражение и на въпроса за търпимостта, който също не е поставен на изследване към точно определен момент. Предвид изложеното обжалваното решение като материалнонезаконосъобразно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,