Решение № 2289 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15361/2008 г.

Решение № 2289 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15361/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Атанасов Димитров от с. Катуница, Област Пловдив, чрез адв. В. Ангелов от САК срещу решение № 11138/27.Х.2008 г. по адм. д. № 5095/2008 г. на състав на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-1257/29.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК и се моли отмяна на решението. Касаторът основно счита, че от ЕР се касае до намалена - със срок на инвалидизиране да 1.II.2010 г., а не до трайна нетрудоспособност. Ответникът - Министърът на вътрешните работи в писмени бележки по делото заема становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, съставът на трето отделение на ВАС е приел, че в съответствие с издаденото решение от ЦЕЛК при Медицински център (МИ) на МВР, установяващо по безспорен начин, че характерът на заболяването или наличните здравни противопоказания не позволяват на служителя да изпълнява служебните си задължения на заеманата длъжност или да изпълнява служебните си задължения в МВР (по т. 2), законосъобразно е издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 259, ал. 1, т. 2 ППЗМВР обжалваната заповед. Обстоятелствата, представляващи основание за прекратяване на служебното правоотношение се установяват само с решение на ЦЕЛК при МИ на МВР, което заключение не може да се оспорва в настоящето съдебно производство с други доказателства. От значение за правната норма е само решението на този компетентен орган, че служителят е "негоден за служба в МВР". Без значение е колко е намалена трудоспособността на жалбоподателя, както и не съществува задължение за министъра на вътрешните работи - при такова заключение на ЦЕЛК да предлага друга длъжност. Постановеното решение е законосъобразно. Относимото към приложимата материално правна норма на чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР във вр. с чл. 259, ал. 1, т. 2 ППЗМВР писмени доказателства - ЕР на ЦЕЛК при МИ на МВР № 1/19 от 30.01.2008 г., установяващо по ясен и безспорен начин, че Димитров е "негоден за служба в МВР", считано от 30.01.2008 г., констатация, взета от характера (название) на болестта му, не дава основание за друг правен извод, освен този, направен от тричленния състав на ВАС, трето отделение. Без значение, като неотносим е процентът на трайно намалената му работоспособност, до което се домогва касаторът чрез противопоставяне на друго ЕР от 26.02.2008 г. на Специализирана ТЕЛК "Психиатрична" - Пловдив, установяващо 50 % намалена работоспособност, при положение, че решението на компетентния орган е категорично - чрез медицинските изследвания и представените документи, здравословното състояние на лицето сочи, че е "негоден за служба в МВР", т. е. заболяването му не позволява да работи въобще в системата на МВР. Ето защо възражението в жалбата, че не му е предложена друга, подходяща за здравословното състояния работа е неоснователно и не намира законова опор - именно с оглед характера на заболяването е констатирано, че служителят е негоден за служба в МВР. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно - в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд, първа колегия,