Решение № 106 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2016 г.

Решение № 106 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ф. М., лично и като придружител на Ф. М. против решение № 5823 от 10.09.2016 г. по адм. д. № 5252 по описа за 2016 г. на Административен съд С.- град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5823 от 10.09.2016 г. по адм. д. № 5252 по описа за 2016 г. на Административен съд С.- град е отхвърлил искането на А. Ф. М., лично и като придружител на Ф. М., род. 01.01.2002 г., граждани на Афганистан против незаконосъобразно бездействие от страна на председателя на Държавната агенция за бежанците за извършване на регистрация по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че производството е по реда на чл. 257 от АПК, във връзка с твърдяното бездействие на административен орган - Председателя на ДАБ, да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно - за регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила и за откриване на лично дело на чужденец подал молба за предоставяне на статут. Съдът е установил от фактическа страна, че А. Ф. М. е подал молба за предоставяне на международна закрила до Държавната агенция за бежанците на 04.04.2016 г., но на 17.05.2017 г. е изведен от страната в посока Гърция, във връзка с изпълнение на принудителна административна мярка. На 20.05.2017 г. от ДАБ е направено искане до началника на отдел СДВНЧ С. чужденците да бъдат предадени на РПЦ С. за регистрация. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че не е налице неоснователно бездействие по реда на чл. 257 от АПК на председателя на ДАБ по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Изложил е мотиви, че е налице фактическа невъзможност за регистрация на лицата, както и че Р. Б. не е първата страна от ЕС, на територията на която са влезли лицата, поради което ответникът не е компетентен да извърши регистрацията им. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.- град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, председателят на ДАБ предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на международните актове по защита на правата на човека. Във всички случаи, когато се търси закрила, чрез предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут, председателят на ДАБ е длъжен да извърши регистрацията на чужденеца, подал молба за предоставяне на статут и да открие лично дело съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, като снеме данните по чл. 63, ал. 2 от ЗУБ, ако е компетентен да извърши това. Така дължимите действия са фактически и произлизат пряко от закона, поради което неизпълнението им попада в приложното поле на чл. 257, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 61, ал. 2, изр. 1 ЗУБ чужденец, подал молба за предоставяне на международна закрила, се регистрира в ДАБ и му се открива лично дело. По силата на чл. 61, ал. 2, изр. 2 ЗУБ тази регистрация се извършва не по- късно от 3 работни дни след подаването на молбата, освен ако се прилага срокът по чл. 58, ал. 4 ЗУБ. Последната разпоредба предвижда, че ако молбата по чл. 58, ал. 3 ЗУБ е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на ДАБ за извършване на регистрацията по чл. 61, ал. 2 ЗУБ в срок не по-късно от 6 работни дни от първоначалното й подаване. Тези вътрешноправни разпоредби са изцяло синхронизирани с чл. 6, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ, L 180, 29.06.2013). Във връзка с тази регистрация съгласно чл. 63, ал. 1 ЗУБ, ДАБ има право да събира данни за чужденците, подали молба за международна закрила, с оглед определяне държавата, компетентна да разгледа молбата, и установяване самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената молба. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗУБ при това регистриране, ДАБ снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола и семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и/или други документи на чужденците. Изброените действия са нормативно предвидени, тяхното изпълнение им се дължи по силата на закона, а неизпълнението им съставлява неоснователно бездействие на административен орган, което може се оспори от засегнатото лице по реда на чл. 257, ал. 1 АПК с оглед получаване на предвидената с чл. 128, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 257, ал. 2 АПК съдебна защита. Няма спор, че към момента на подаване на молбата, чужденците са се намирали на територията на страната. Липсват доказателства, че те са влезли за пръв път на територията на друга държава-членка на ЕС. П. им отвеждане в посока Гърция не представлява доказателство, че първата държава от Европейския съюз, в която са влезли, е именно Гърция, поради което няма основание да се приеме, че ответникът не е компетентен да извърши регистрацията по молбата за закрила. Предвид представените от ответната страна доказателства по делото, административният орган не е изпълнил задължението си за регистрация на чужденците в предвидените от закона срокове, поради което действително е осъществено фактическо бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 АПК, което е продължило до извеждането на чужденците от Р. Б.. След тази дата, ответникът не е в състояние да изпълни задълженията си по извършване на регистрация на чужденците, тъй като те не могат да се явят лично пред него с цел осъществяване на действията при регистрирането, предвидени в чл. 63 ЗУБ. Поради това следва да се приеме, че бездействието, независимо от неговата незаконосъобразност, е преустановено на 17.05.2016 г. Правомощието на съда при констатиране на незаконно бездействие по смисъла на чл. 257 АПК се изчерпват с това съдът да констатира, че бездействието продължава към момента на приключване на устните състезания и да задължи административния орган да извърши предвиденото в закона действие. В случая действията по регистрация не могат да бъдат осъществени, поради обстоятелството, че чужденците не се намират на територията на страната, поради което крайният извод на АССГ е правилен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,