Решение № 11879 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. М., представляван от адвокат Г. Георгиев против Решение 6591/17.07.2025 г., постановено по административно дело 1318/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 3671/03.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на жалбата чрез връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационната жалба се поддържа от адвокат Георгиев по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна, Председателят на Държавната агенция за бежанците се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Д. М., за който е установено, че е роден в Сирия, гр. Дамаск, без гражданство, етническа принадлежност [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], семейно положение неженен, притежаващ лична карта, издадена от Сирия и национален паспорт, издаден от Палестина. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на акта, след което е приел, че е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство е проведено интервю с чужденеца в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем, като съдържанието на протокола, отразяващ интервюто му е било прочетено в присъствието на преводача. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, като в хода на производството от ДАНС е изискано и получено становище по молбата за закрила преди произнасяне на органа. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него доводи, които изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция. Установени са релевантните факти, включително е отчетена личната бежанска история на лицето и ситуацията в държавата по произход, която кореспондира с данните от представените пред настоящата инстанция справки, след което административният съд е възприел законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената международна закрила. В хода на административното и съдебно производство не е доказано спрямо лицето да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, обуславящо предоставянето на бежански статут. Както правилно е установил съдът, М. Д. М. не е бил арестуван, не е осъждан, не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие, не е отправяна заплаха към него, както и не твърди да е бил преследван, да му е било упражнявано физически или психически насилие или да е бил обект на репресия. Няма данни и липсват конкретни твърдения и за това оспорващият да е изложен в страната си по произход на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, така, че да се налага предоставяне на хуманитарен статут, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12. Установените факти не дават основание да се приеме, че лицето е било принудено да напусне страната си по произход поради реална опасност от смъртно наказание, екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Установено е, че е напуснал Сирия предимно по лични причини, свързани с желанието му за по-добър и сигурен живот, в търсене на по-добри условия на съществуване и развитие, а не такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила, което го прави мигрант, а не бежанец. Не се установява и наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след като е напуснал Сирия. Не се установяват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила, както и наличието на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е съобразил променената актуална обстановка на територията на Сирия, а именно, че не е налице ситуация на изключително безогледно насилие на територията й, като от съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки не се налага извод за съществен за производството риск от насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо М. Д. М., което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността единствено поради факта на присъствието му на територията на страната. Отчетено е обстоятелството, че в Сирия все още се намира семейството му, като обстоятелството, че тези лица не са напуснали държавата обосновава ниска вероятност да бъдат изложени на опасност от посегателства, каквато би било и положението на чужденеца при завръщането му. Правилно е установено, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, като се върви към стабилизиране на вътрешните отношения. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,