Решение № 12122 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2017 г.

ВАСV отделение04.09.2019 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2229 от 04.04.2017 г. по адм. дело № 1675 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12122 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5379/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Грошева, като процесуален представител на З. Златарев, управител на "Издателство Питагор" ООД, срещу решение № 2229 от 04.04.2017 г. по адм. дело № 1675 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 1220-8 от 27.01.2017 г. на гл. секретар на Министерство на образованието и науката. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради на нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се присъдят и направените по делото съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - главният секретар на Министерство на образованието и науката оспорва същата като неоснователна чрез Ю. Томова, служител с юридическо образование и становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 1220-8 от 27.01.2017 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката (МОН). То е постановено в производство по реда на чл. 28 и сл. от Закона за достъп до обществена информация и е по повод заявление на "Издателство Питагор" ООД с вх. № 1220-8/17.01.2017 г. С него е поискано "предоставяне на копия от материалите по работата на Контролна комисия, която е извършила проверка на реда на оценяване на внесен проект за комплект по Български език и литература за І клас" от търговското дружество, във форма по чл. 26, ал. 1, т. 3 или т. 4. С решението от 27.01.2017 г. главният секретар на МОН е отказал предоставяне на търсената информация. Събраженията на административния орган са, че исканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на административния орган и няма самостоятелно значение. Също така според него не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, а именно е налице надделяващ обществен интерес, понеже процедурата по обявения конкурс за изработване на учебници и учебни комплекти за първи клас не е приключила. Освен това има образувана прокурорска преписка по повод сигнал с твърдения за извършване на неправомерни действия по време на процедурата по оценяване и одобряване, и предоставянето на информация ще възпрепятства разследващите органи. Исканата информация е защитена тайна по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. За точност следва да се отбележи, че исканата информация е във връзка с работата на контролна комисия, назначена по повод искане № 1220-224/17.11.2016 г. на търговското дружество за проверка на реда на извършеното оценяване по реда на Наредба № 6/30.11.2015 г., като с писмо изх. № 1220-224/16.12.2016 г. то е уведомено, че комисията не е констатирала нарушения по отношение на него. За да обоснове извода си за законосъобразност на оспорения административен акт, АССГ е приел, че той е издаден от компетентен орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Това е министърът на образованието и науката, който е делегирал правомощията си по разглеждане и произнасяне по подадени заявления за достъп до обществена информация на главния секретар. Съдът е посочил също, че са спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт според чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните такива по чл. 38 от ЗДОИ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не установяват твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закони. За точност следва да се посочи, че единственото възражение, което е конкретизирано, е това за нарушаване на материалния закон и преди всичко приетото от съда относно характера на търсената информация. Правилно съдът се е позовал на правото на гражданите да се търсят и получават информация, съгласно чл. 41 от Конституцията на РБългария, както и на ЗДОИ, който регулира обществените отношения свързани с това право на достъп до обществена информация. Съответен е на доказателствата по делото, след анализ на легалните определения за обществена, официална и служебна информация по чл. 2, чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, че в случая исканата информация не може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. Приложим е редът по чл. 34 от АПК, чрез която разпоредба се дава възможност на страните да се запознават с документи по преписка в конкретно административно производство, в което същите са участници. По делото е безспорно установено, че исканата информация е предоставена с цитираното по-горе писмо, а същата е изградена въз основа на документите, които са във връзка с производството по участието в конкурса за учебници и учебни комплекти за първи клас. Доколкото касаторът е страна в образуваното административно производство по одобряване на проекти на тези учебници и учебни комплекти, то информацията, свързана с неговото развитие, следва да бъде търсена по реда на чл. 34 от АПК, понеже се касае до информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1