Решение № 9146 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2014 г.

Решение № 9146 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Благовест Владимиров Николов, от гр. София против решение 1298/4.03.2014 г. по адм. дело № 8536/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 113 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София - град, чрез юрисконсулт Даниела Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 1298/4.03.2014 г. по адм. дело № 8536/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Благовест Владимиров Николов срещу решение № РО 641/5.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане от 4.04.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е че възнаграждението, което Николов е получавал във валута за времето на работа в чужбина, не е осигурителен доход по смисъла на чл. 70 и чл. 70а КСО, тъй като върху него не се дължат осигурителни вноски и такива не са внесени. Приел е, че не е приложима разпоредбата на чл. 113 ППЗП (отм.), която не е действаща към момента на отпускане на пенсията. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждания от 16.08.2012 г. и 12.10.2012 г. пенсионните органи са отпуснали на Благовест Николов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Жалбоподателят е поискал преизчисляването й с нов тригодишен период за времето до 1.01.1997 г., определяйки като годишна база периода от 15.01.1985 г. - 14.01.1988 г., което е извършено от органите на НОИ с разпореждане от 4.04.2013 г. и е довело до изчисляване на по-висок индивидуален коефициент и съответно по-висок размер на пенсията. Фактите по спора сочат, че Благовест Николов по силата на сключен договор на 8.01.1985 г. между него и ДТП "Кинтекс" - София е бил на работа в Либия от 15.01.1985 г. до 12.01.1987 г., като месечното му трудово възнаграждение е било в размер на 162,00 либийски динара, които превърнати в български лева според курсовете на валутите се равнява на 1742,00 лева. Размерът на осигурителните вноски е определян върху месечен осигурителен доход от 191,10 лева в съответствие с чл. 27 от Наредбата за внасянето на осигурителните вноски в ДОО и изплащането на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност в България, на месечните добавки и др.. Спорът между страните касае отчитането на осигурителния доход за времето, когато жалбоподателят е бил на работа в Либия. Независимо от обстоятелството, че осигурителният стаж е придобит в чужбина, осигурителните вноски са били изчислявани и внасяни съгласно българското законодателство, действало в периода януари 1985 г. - февруари 1987 г. За посочения период първоинстанционният съд точно е издирил действащите нормативни актове - Наредбата за условията, при които българските граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, утвърдена с ПМС № 13/1975 г. и Спогодбата между НРБ и Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия по социално осигуряване, в сила от 1.08.1985 г. и вярно е тълкувал относимите материалноправни разпоредби. Спорният осигурителен доход касае т. нар. първи базисен период, имащ значение за определяне размера на пенсията. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент, от който се определя доходът за изчисляване на пенсията се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г., по избор на лицето и от дохода след тази дата до пенсионирането му. Към процесния период размерът на внесените осигурителни вноски на лицата, изпратени на работа в чужбина, се определя в чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията, при които българските граждани могат да се изпращат и да работят в чужбина, съгласно който осигурителните вноски се изчисляват върху брутното месечно трудово възнаграждение, което изпратеният на работа в чужбина е получил през календарния месец, предхождащ месеца на заминаването му, като в трудовото възнаграждение не се включва премията или добавката от разпределения доход, заплатени през същия месец, ако се отнасят за тримесечие или за по-голям период. Приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза потвърждава правилността на актовете на пенсионните органи при изчисляване размера на пенсията и като компетентно изготвено и неоспорено от страните законосъобразно и обосновано е кредитирано с доверие от административния съд. Неоснователни са претенциите на касатора за прилагане на чл. 113 от ППЗП (отм.), тъй като визираната разпоредба е отменена към датата на отпускане на пенсията - 7.08.2012 г. Ирелевантни са обстоятелствата, удостоверявани от влоговата книжка на жалбоподателя. Удостоверяването на осигурителен доход е уредено в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, който изчерпателно изброява документите, по които се зачита осигурителен доход в пенсионното производство. Неприложими спрямо реализираните доходи за периодите до 2000 г. е и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която е в сила от 1.01.2000 г. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Върховният административен съд определя на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,