Решение № 6028 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2015 г.

Решение № 6028 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4451/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аквамарининвест" ООД, гр. София, против Решение № 629/9.02.2015 г., постановено по адм. д. № 979/2014 г. по описа на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Румяна Борисова Младенова и Димитър Борисов Кръстев, против Заповед № КД-14-176/17.12.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в частта, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за имот с идентификатор 68134.1607.7083, гр. София, Район "Студентски", ж. к. "Малинова долина". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е възражението, че жалбата е подадена от лица без правен интерес. Румяна Борисова Младенова и Димитър Борисов Кръстев, на осн. чл. 49, ал. 4 ЗКИР са били надлежна страна и са имали право на жалба, поради което първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Младенова и Кръстев се легитимират като собственици на недвижим имот № 50000 по помощния кадастрален план по ЗСПЗЗ (обявен в ДВ бр. 48/23.05.2003 г.) Този имот е част от процесния недвижим имот 68134.1607.7083 съобразно приетото и неоспорено заключение на вещото лице, назначено по делото. Помощните кадастрални планове за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ за имоти, разположени в урбанизирана територия, са източник на данни за определяне на границите на поземлените имоти в производствата по ЗКИР по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Установено е, че бившия имот № 50000 е нанесен в ПКП по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и е записан в разписния лист на името на наследодателя Борис Кръстев Младенов. Решаващият съд е изложил обосновани изводи относно обстоятелството, че с процесната заповед не се осъществява изменение на КККР по реда на чл. 53 ЗКИР. За имота, в който попада този на жалбоподателите в първоинстанционното производство, с цитираното в самата заповед Решение от 12.09.2013 г. на СГС, АО, постановено по адм. д. № 2850/2005 г., е отменена Заповед № РД-18-28/25.07.2005 г. на ИД на АГКК, в частта й относно имоти 70857.23.9471 70857.23.2870 и 70857.23.2900, в части от които попада имот № 50000. Изведен е правилен извод, че към момента на издаване на процесната Заповед № КД-14-176/17.12.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК липсват действащи одобрени КККР за част с площ 6406 кв. м. от територията, предмет на оспорената заповед, включително относно претендирания от жалбоподателите имот. С оспорената заповед всъщност е одобрена първоначална КККР относно имоти с идентификатори с кратък номер 947, 2870 и 2900 по отменената заповед и е извършено изменение на КККР, относно друга територия, посочена като заличени обекти с площ 3066 кв. м. За територията, в която попада имотът на Румяна Борисова Младенова и Димитър Борисов Кръстев и който е част от новосъздадения имот с идентификатор № 68134.1607.7083 липсват одобрени КККР, поради което с случая с оспорената Заповед № КД-14-176/17.12.2013 г. за първи път се одобрява КККР, но без преди това да е открито производство по създаване на КККР с нарочна заповед - в нарушение на чл. 35 и сл. ЗКИР, вкл. чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР (редакцията към издаване на акта) и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г., както и процесуалните норми на чл. 35, чл. 35а и чл. 45, съотв. чл. 49а от ЗКИР. Не без значение е и обстоятелството, че липсва съдебно решение, с участието на всички заинтересувани лица, с което със сила на пресъдено нещо да е разрешен спорът за материално право. Останалите касационни доводи този съд намира за неотносими към настоящия казус. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав