Решение № 2534 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, представлявано от М. Рашева, срещу решение 4128 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело 6192/2021 по описа на Административен съд - София-град, с което исковете на дружеството за заплащане за претърпени имуществени вреди в размер на 265 464, 53 лв., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане, предявени срещу Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд Земеделие с правно основание чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, са отхвърлени.

Касационният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК, по които претендира и неговата отмяна. Претендира за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника ДФЗ адвокатско възнаграждение.

Ответникът Министерство на финансите, в представения писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Цветанова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт.

Ответникът Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител Д. Филева - Началник отдел "Национално законодателство", дирекция "Правни дейности и законодателство на ЕС", оспорва касационната жалба като неоснователна.

Ответникът Държавен фонд "Земеделие", представляван от адв. А. Пачаманов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за присъждането на заплатеното адвокатско възнаграждение, за което сочи, че е договорено в минимален размер.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, със седалище в гр. София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Министерство на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите и Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Исковете са за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 265 464, 53 лв., в това число лихви за забава, както следва:

• Имуществени вреди в размер на 131 168, 94 лв., изразяващи се в неизплатена финансова помощ за доставка на продукти по схема "Училищен плод" по заявка за плащане 05/22.16.0518/89489 от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва за времето от 08.06.2019 г. до 01.06.2021 г. в размер на 26 415, 97 лв.;

• Имуществени вреди в размер на 58 651, 63 лв., изразяващи се в неизплатена финансова помощ за ДДС на доставени продукти по схема "Училищен плод" по заявка за плащане 05/22.16.0518/89489 от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва за времето от 08.06.2019 г. до 01.06.2021 г. в размер на 11 811, 79 лв.;

• Имуществени вреди в размер на 31 144, 12 лв., изразяващи се в неизплатена финансова помощ за извършени разходи за разпределяне на продуктите по схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" по заявка за плащане 05/22.16.0518/89489 от 08.03.2019 г., ведно със законната лихва за времето от 08.06.2019 г. до 01.06.2021 г. в размер на 6 272, 08 лв.

С исковете се претендира обезщетяването на посочените вреди, причинени според ищеца от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в действие/ бездействие на Министерство на финансите (МФ) и Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), довели до неправилно транспонирана директива и поддържане в сила на национална правна норма - чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения- Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, която не била приведена в съответствие с чл. 5, § 1, буква "а" и § З от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година, вследствие на което не била изплатена финансова помощ по заявка за плащане 05/22.16.0518/89489 от 08.03.2019 г. по схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" в императивния срок от 3 месеца. На следващо място е направено твърдение, че разпоредбата на чл. 19 от Наредбата противоречи на посочената норма от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 и Държавен фонд "Земеделие" е нарушил чл. 5, § 1, буква "а" и § З от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година, като не е заплатил заявената финансова помощ в императивния срок от 3 месеца до 08.06.2019г.

След подробен анализ на събраните по делото доказателства (включително и приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза), първоинстанционният съд е установил, че в качеството си на бенефициент по Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е подало заявка за плащане 05/22.16.0518/89489/08.03.2019 г. по Схема "Училищен плод" за сумата от 530 252,24 лв. за доставени продукти без ДДС, за сумата от 106 050, 448 лв. за ДДС и за сумата от 31 477,25 лв. за възстановяване на разходи по чл. 17, ал. 8 от Наредбата, както и заявка за плащане 02/22.16.0518/89489/08.03.2019 г. по Схема "Училищно мляко" за сумата в размер на 19 859, 68 лв. за доставени продукти без ДДС, за сумата в размер на 3 971, 49 лв. за ДДС и за сумата в размер на 640,08 лв. за възстановяване на разходи по чл. 17, ал. 8 от Наредбата за отчетен период 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г.

По подадената заявка за плащане 05/22.16.0518/89849 от 08.03.2019г. по схема "Училищен плод" за отчетен период 01.02.2019 г. 28.02.2019 г. на дружеството са изплатени 399 004, 17 лв. и ДДС в размер на 47 398, 82 лв., представляваща финансова помощ. Отказаната по тази заявка финансова помощ е в размер на 151 674, 88 лв. без ДДС. Законосъобразността на постановения частичен отказ за изплащане на финансова помощ е оспорена от дружеството и е предмет на образуваното административно дело 8242/2021г. по описа на Административен съд- София- град, което и към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приема, че предявените искове са неоснователни. За да постанови този резултат, съдът е анализирал предпоставките за възникване на правото на иск за обезщетение по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и е разгледал твърденията на ищеца за нарушени норми на правото на Европейския съюз - чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, от нарушаването на които са му причинени имуществени вреди, както и уточнението, че нарушението е достатъчно съществено предвид постановения частичен отказ да му бъде изплатена заявената финансова помощ в императивния срок от три месеца. Обсъдено е и твърдението на ищеца, че задължителността и прякото приложение на чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 произтичат от разпоредбата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно която регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Направени са изводи, че макар в Регламента да не е изрично записано, че е допустимо изцяло или отказ само за една част за плащане на помощта, то от формулировката им следва, че помощта се изплаща само при определени условия, респ. ако условията не са налице, помощта не се изплаща или ако условията са налице само за една част от претенцията, помощта следва да се изплати само за тази част. Според решаващия съд изискването за изплащане на помощта в срок от три месеца е обусловено от изискването да не са били предприети административни разследвания. Първоинстанционният съд приема, че действащите към датата на подаване на заявката за плащане разпоредби на чл. 19, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредбата /ДВ бр. 55 от 2020 г., в сила от 19.06.2020 г./ са в съответствие с нормите на чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламента, респ. не е съществено нарушена правна норма на Регламента, предоставяща права на частноправните субекти нито от ДФЗ, нито от Министерство на финансите и Министерство на земеделието и храните. Съдът обосновава правните си изводи и с мотивите на СЕС (решения по дела C-46/93 и C-48/93). Предвид неоснователността на исковете за главница, съдът е приел за неоснователни и акцесорните искове за заплащане на лихви.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, като е приел, че поставените въпроси не са свързани със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС, а са във връзка с неговото прилагане. Поради това, първостепенният съд е отхвърлил исковите претенции.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци.

Напълно неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че решението е постановено в нарушение на нормата на чл.172а, ал.2 от АПК. Първоинстанционният съд е отразил в мотивите на решението си становищата на страните, установените по делото факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Освен това изложените мотиви са изключително подробни, ясни и последователни. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е преценил съответствието на чл.19 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" с чл. 5 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент /ЕС/ 1308/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения /Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39/. Съдържащите се в касационната жалба цитати от решението са извадени извън контекста и се тълкуват превратно от жалбоподателя. Изложените доводи за вътрешни противоречия в мотивите всъщност отразяват несъгласието на касационния жалбоподател с правните изводи на съда.

Поради това касационната инстанция намира, че не са налице поддържаните касационни основания по чл.209,т.3, предл.2 и 3 от АПК.

Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за противоречие на оспореното решение с приложимия материален закон.

В настоящата хипотеза с оглед направените от ищеца в първоинстанционното производство твърдения за причинени му от административни органи вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, правилно административният съд е квалифицирал исковете като предявени с правно основание чл.2в във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложените от съда мотиви относно неоснователността на исковете се споделят изцяло от касационната инстанция, която на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

Материално-правните предпоставки на иска за вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От чл. 4, § 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна инстанция. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за вреди е въведена с решенията на СЕС по съединени дела C-6/90 и C-9/90 (Frankovich и др. срещу Италианската република), съединени дела С-46/93 и С-48/93 (Brasserie du Pecheur срещу Bundesrepublik Deutschland), които установяват не само елементите на фактическия състав, но и стандартите във връзка с процесуалния ред за реализирането на тази отговорност.

Съобразно цитираните решения и последващата безпротиворечива практика на СЕС в тази насока, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

Исковете са били предявени за обезщетяване на вреди на дружеството, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 5, § 1, б. "а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39. Според първата разпоредба помощ, отнасяща се за доставка и разпределяне на продукти, се плаща само при представяне на разписка за действително доставените и/или разпределени количества, а според втората - помощта се изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на заявлението за помощ, освен ако не са предприети административни разследвания. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, цитираните разпоредби не създават задължение за изплащане на помощта и не изключват възможността плащането да бъде отказано частично или изцяло при наличие на определени предпоставки, каквито безспорно се явяват административните разследвания, по аргумент от § 3 на Регламента. Това е така, тъй като общностното право има за цел да създаде една обща рамка от минимални стандарти, които да се прилагат еднакво във всички държави членки, с оглед различията в правните им системи и за да се осигури безпрепятственото функциониране на схемата за училищата. Изборът на заявители за помощ, критериите, определянето на условията, респективно предпоставките, при които да се извършват плащанията, както и на подкрепящите всяко заявление документи, е предоставено на дискреционната преценка на държавата членка. В подкрепа на този извод е изискването на чл. 9 от Регламента административни проверки да бъдат извършвани на всички заявления за помощ, включително представителна извадка от подкрепящите документи, а в определени случаи проверка на доставката на материалите и услугите и на достоверността на заявения разход, както и проверки на място. При съобразяване с даденото по-горе тълкуване на член 5 от Регламента е допустимо при установяване на нередности, заявката за плащане да бъде отказана изцяло или частично. Ето защо не е налице твърдяната колизия между приложимото право на ЕС и националните разпоредби на Наредбата. След като спорната национална разпоредба не противоречи на съюзното право, то приемането й като част от националното законодателство в съответствие с принципа за процесуална автономия и прилагането й от органите на изпълнителната и съдебната власт, не могат да бъдат определени като нарушения на правото на ЕС.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по делото няма данни за проведени административни разследвания. Напротив, от доказателствата, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото по предвидения в ГПК ред се установява, че във връзка с представените от дружеството документи към заявката за плащане, са извършвани допълнителни проверки, които са подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение и не е необходимо да се преповтарят.

Поради това са верни изводите на административния съд, че не е налице действие/бездействие на административни органи, което да може да бъде отнесено към който и да е от предявените искове. Освен това се установява, че забавянето при произнасянето на ДФЗ се дължи на предвидената в § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2017/39 възможност помощта да се изплати след предвидения за това тримесечен срок, след като безспорно са били предприети административни проверки по заявените от ищеца данни.

Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че голяма част от възраженията и доводите на касационния жалбоподател (ищец в първоинстанционното производство) касаят законосъобразността на издаденото уведомително писмо, с което е отказана финансова помощ е в размер на 151 674, 88 лв. без ДДС по процесната заявка. Законосъобразността на постановения частичен отказ за изплащане на финансова помощ е извън предмета на настоящия спор и поради това обсъждането й е недопустимо в настоящото производство. Този частичен отказ е предмет на образуваното административно дело 8242/2021г. по описа на Административен съд- София- град, което и към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт и именно в това производство дружеството следва да направи всички свои възражения, свързани с незаконосъобразността на постановения отказ.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора е основателна претенцията на Държавен фонд Земеделие - ответник по касация за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Същото съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателствата за договарянето и заплащането му, възлиза на 18 322,30 лева с ДДС и не се преценява като прекомерно с оглед материалния интерес по спора (цената на иска) и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно направеното в отговора по касационната жалба и поддържано в съдебно заседание искане, на Министерство на финансите- ответник в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,