Решение № 12 от 15.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1286/2016 г.

Решение № 12 от 15.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1286/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационно производство по реда на глава ХХIII от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимата Н. Н. П. от С. адв. Ив. М. от САК с предмет присъдата от 26.10.2016 г., постановена от Софийски градски съд по в. н. о. х. д. № 4267/2016 г. с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и оневиняване на подсъдимата от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимата Н. П. лично и чрез защитника си адв. М. моли жалбата им да бъде уважена по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната нова въззивна присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 4703 от 17.06.2016 г. по н. о. х. д. № 2919/2016 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата Н. Н. П. от С. за невинна в това на 14.02.2014 г. в С., като свидетел по н. а. х. д. № 726/2014 г. по описа на Районен съд-София, пред съда устно, съзнателно да е потвърдила неистина и е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. Постановено е направените по водене на делото разноски да останат за сметка на Държавата. Присъдата е протестирана от Софийска районна прокуратура като неправилна, необоснована и незаконосъобразна с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимата обвинение с налагане на съответно справедливо наказание. С поставената на касационна проверка нова присъда Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда и е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимата П. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, налагайки й при условията на чл. 54 от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Няма произнасяне за направените по водене на делото 120 лева разноски. В касационната жалба на защитника на подсъдимата се навеждат доводи за неправилна оценка на доказателствените материали и неправилни фактически и правни изводи, довело до несправедливото й осъждане с настояване за отмяна на въззивната присъда и признаването й за невинна от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Основното в доводите на защитника визира недоказаното и недоказуемо, според него, обстоятелство кога и колко вида и количество алкохолни напитки е консумирал св. П. във времето, когато е бил извън дома си, с което по никакъв начин не се оборвали показанията на подс. П. в качеството й на свидетел по АНД пред СРС като потвърдена от нея пред съда неистина, а именно след допуснатото от него ПТП и завръщането му в квартирата им да му е наляла 2-3 чаши водка от по 30 мл, които показания били и "без доказателствена стойност". С това не се променял изводът той да е бил употребил алкохол, а заключението на тройната СМЕ почивало на предположения. Оспорва се и позоваването на опита й да поеме отговорността за ПТП пред полицейските служители, от което не следвало да е потвърдила неистина. И като се настоява за "липса на престъпление" в казаното от подсъдимата, се претендира за отмяна на въззивната присъда и за оправдаването й от настоящата инстанция. От изложеното следва да се направи извод за наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като жалбоподателката счита, че истината за инкриминираното обстоятелство следвало да се изведе от нейните обяснения и показанията на съпруга й св. П., не оборени с което и да е от събраните по делото доказателства. Тази й теза е била поднесена и на съдилищата по фактите и те са дали противоположни отговори. ВКС намира, че критичното отношение на въззивния съд към възприетото от районния намира опора в доказателствената съвкупност и нейния анализ. Възражението на касатора, че само св. П. знаел "колко бира или водка е изпил, дали е пил само в присъствието на Н. или е пил и някъде другаде" е неоснователно най-малкото заради това, че извън заявеното от него при медицинското му освидетелстване от д-р К. и в потвърждение на твърденията на подс. П. за тези 2-3 чашки с водка след ПТП, той не е изложил нищо повече. Именно относно главния факт на доказване по делото съдът е обсъдил както прякото доказателство (показанията на св. П., които убедително е отхвърлил), така и всички косвени доказателства в тяхната взаимовръзка и житейска логичност. В тази насока е обсъдил поведението на двамата пред полицейските екипи, опита на П. да поеме отговорността за ПТП и причините за това, като с основание се е доверил на показанията на св. А., св. К., св. Д. и св. Е.. Последният е посочил твърде съществено обстоятелство - двамата поискали да се впише П. като допусналия ПТП водач, за да "спасят каското" за колата, която била нова. Правилно е коментирана и попълнената от св. П. декларация, заявеното от него пред д-р К. за изпити 3-4 бири в посочения интервал от време, резултатите от показанието на "Алкотест Дрегер"-а и от СХЕ на кръвната му проба, съобразени в изводите на тройната СМЕ за вида, времето на консумация и количеството алкохолни напитки за постигане на тези, обективирани от техническото средство и при химическото изследване на кръвта. Към това може да се добавят още два аргумента. Св. П. и друг път е бил в нарушение да управлява МПС след употреба на алкохол, за което е бил санкциониран с твърде сериозно наказание, т. е. знае реда за установяване и последиците от такова нарушение на правилата за движение. От друга страна, именно при допуснатото ПТП с тежко увреждане на застрахования автомобил е напълно нелогично водачът П. да консумира алкохол, което ще се установи при проверка от пътния патрул, а това е препятствие за получаване на застрахователно обезщетение при абсолютната несигурност полицейските служители да възприемат поднесената им версия колата да е била управлявана от подс. П.. И накрая, експертите от СМЕ са категорични, че резултатите за концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на проверката и при вземане на кръвната проба не могат да се получат само от приема на бира в посоченото от него количество и време за елиминация, и обратно, при приема на твърдяното от него и подсъдимата количество водка би се постигнала по-висока концентрация и то в процес на натрупване (СХЕ би следвало да покаже по-висока от тази с техническото средство). Многократното повтаряне в жалбата как не можело да се докаже какво количество бира и кога бил изпил св. П., дали подс. П. му е наляла 2-3 чашки с водка и дали той ги е изпил, като истината знаели само те, не злепоставя извода на съда тези й твърдения да са неистина, по изложените съображения, поради което осъждането й не почива на предположения. Всички тези обстоятелства са обсъдени с оглед проверката на истинността или не на свидетелските твърдения на подс. П., тяхната стойност в протеклия пред СРС административно-наказателен процес и са основата за направените изводи за съставомерност на поведението й като свидетел пред съда като престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. ВКС намира, че въззивният съд е извел правно релевантните факти по изискуемия се процесуален ред и средства, доказателствата са оценени според действителното им съдържание, няма игнориране или превратност в анализа им в тяхната взаимовръзка и самостойно значение, съобразена е и житейската логика на изследваните събития. Даден е отговор на всички възражения на страните по делото, поради което в пълнота е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Не е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и оневиняване на подсъдимата, както и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касираното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК се навежда с довод, че "липсва престъпление", т. е. че казаното от подс. П. в "избраната" от съда част не може да бъде категорично доказано като неистина, защото според доказателствата "може да е истина". Като се подмине коментарът показанията на П. като свидетел по АНД да са "без доказателствена стойност" (каквото и да значи това), изследването на съда за наличие на всички обективни и субективни елементи от престъпния състав на чл. 290, ал. 1 от НК е правилно и законосъобразно и при възприетата фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да се приложи. Обстоятелството, че тези показания не са повлияли на изводите на решаващия АНД съд е без значение, тъй като с тях е накърнено задължението на свидетеля да каже истината и да не утвърждава неистина, включително и когато се депозират показания само за създаване на съмнение относно коментираните от свидетеля обстоятелства. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция. Няма наведено основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение