Решение № 7347 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2012 г.

Решение № 7347 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Диана Янкова Вълчева от гр. Бургас, срещу решение № 1612 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 614/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. Според чл. 163, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, а когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж и на майката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон (чл. 163, ал. 10 КТ). А според чл. 163, ал. 11 КТ редът и начинът за ползване на отпуска поради бременност и раждане се определят с наредба на Министерския съвет.

1. Наредбите на Министерския съвет са две:

Според чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и според чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза за първите 135 календарни дни отпускът поради бременност и раждане се разрешава от здравните органи с болнични листове на три части:

а) за 45 календарни дни преди раждането болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната;

б) за 42 календарни дни непосредствено от раждането (временна неработоспособност след раждане); в този случай болничният лист се издава от датата, на която е станало раждането и от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение болничният лист се издава от личния лекар на родилката;

в) за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист) след изписване от болничното лечебно заведение; в този случай болничният лист се издава от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката.

Според чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските остатъкът от отпуска поради бременност и раждане до пълния размер от 410 дни се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя, към което се прилага акт за раждане на детето, а работодателят е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението.

1. Отделният закон по чл. 163, ал. 10 КТ е раздел II "Обезщетения за майчинство" на глава четвърта "Обезщетения" от част I "Държавно обществено осигуряване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл. 48а КСО право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Определение, кои лица са осигурени, дава § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО). Според това определение осигурено лице е това физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. А според чл. 7, ал. 1 и 3 КСО осигурителните вноски стават дължими едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него. Ако трудовите възнаграждения са начислени, но не са изплатени, осигурителните вноски се внасят от работодателя - осигурител до края на месеца, през който е извършено начисляването им.

II. По делото са събрани следните писмени доказателства, съдържа и релевантни за спора факти:

1. На л. 8, 9, 10 и 11 от адм. дело № 1168/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас се намират заверени от адвокат Диана Вълчева (процесуален представител по пълномощно на жалбоподателката Силвия Димова Милешкова) ксероксни фотокопия на:

а) Трудов договор № 23 от 1.09.2003 г., в който е посочено, че се сключва на основание чл. 67, т. 2 КТ (т. е. като срочен трудов договор) между Силвия Димова Милешкова и ЗКПУ "Братство" - с. Караново за длъжността домакин с основно месечно трудово възнаграждение 120 лв.,

б) Справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с придружително писмо входящ № 02-855-07-00002199/3.09.2003 г.,

в) Придружително писмо (подаване на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда) и

г) Удостоверение образец УП-3 изх. № 1 от 1.04.2010 г. на ЗКПУ "Братство" - с. Караново, с което се удостоверява, че Силвия Димова Милешкова за времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. е придобила на длъжността домакин "осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж словом: две години един месец и шестнадесет дни".

В договора не са посочени срокът, за който е сключен или работата, за чието извършване се сключва или лицето, за чието заместване е сключен (сравни чл. 68, ал. 1 КТ). Справката е написана върху лист с лого на Националния осигурителен институт. А придружителното писмо има част, наименована "Информация, попълвана от служител в ТП на НОИ", която е попълнена и заверена с подпис на служител и кръгъл печат.

1. На л. 12 от посоченото дело на Бургаския административен съд се намира заверено също от адвокат Диана Вълчева ксероксно фотокопие на заповед № 10 без дата на ЗКПУ "Братство" - с. Караново, с която трудовото правоотношение на Силвия Димова Милешкова е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (поради изтичане на уговорения срок) считано от 15.10.2005 г.

1. На л. 13 се намират заверени също от адвокат Диана Вълчева ксероксни фотокопия на:

а) трудов договор № 3 от 25.06.2009 г., сключен за неопределено време (чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ) между работодател "Никсън груп" ЕООД, гр. Айтос, представляван от управителя Георги Колев Иванов (идентичност или съвпадение с имената на бащата на детето, родено от Силвия Димова Милешкова) и работник/служител Силвия Димова Милешкова за длъжността управител на магазин "Детски маркет "Буратино", и

б) Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с входящ № 02388093032906/25.06.2009.

1. На л. 42 и сл. до л. 53 вкл. от адм. дело № 1168/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас се намират заверени от неизвестно лице ксероксни фотокопия на разходни касови ордери, удостоверяващи изплатени от ЗКПУ "Братство" на Силвия Димова Милешкова обезщетения за временна неработоспособност (м. октомври 2003 г.) и за майчинство от м. ноември 2003 г. до м. септември 2005 г. включително.

1. На л. 55 от същото дело се намира ксероксно фотокопие (пореден № 13 от описа на адм. преписка, представена от директора на РУСО с писмо изх. № 23 от 7.06.2010 г. - на л. 2 и 3 от делото) на страници 1, 2, 3, 6, 7, 8 и 9 от трудова книжка серия Б № 572974 на Силвия Димова Милешкова, в която са вписани:

а) трудов стаж от 2 години 1 месец и 16 дни, придобит на длъжността "домакин" в ЗКПУ "Братство" за времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. и

б) дата на постъпване на работа на длъжност "управител магазин" на "Никсън груп" ЕООД и уговорено възнаграждение (чл. 349, ал. 1, т. 5, 6 и 7 КТ).

1. На л. 16 от адм. дело № 1168/2010 г. и л. 18 от адм. дело № 614/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас се намират заверени от адвокат Диана Вълчева ксероксни фотокопия на удостоверения за раждане на децата Божидара (род. 30.01.2010 г.) и Николай (род. 15.10.2003 г.).

1. На л. 40 и 41 от адм. дело № 1168/2010 г. се намират заверени ксероксни фотокопия на констативен протокол без номер с дата 06.04.2010 г. и докладна записка без номер и дата, изготвени от финансов ревизор Стаматка Иванова за резултатите (констатациите) от извършена на 6.04.2010 г. проверка "по разходите на държавното обществено осигуряване на ЗКПУ "Братство" гр./с./ Караново по повод достоверността на стажа на лицето Силвия Димова Милешкова за период от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г."

III. При тези данни - по т. I и II - длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО с разпореждане № О-02-000-00-00298421 от 22.04.2010 г. е отказало да отпусне на Силвия Димова Милешкова парично обезщетение поради бременност и раждане за времето от 13.03.2010 г. до 11.05.2010 г. по болничен лист № А2008 - 3952751 с мотиви: "Лицето няма 12 месеца осигурителен стаж съгласно чл. 48а от КСО. Преценката е извършена на база наличните данни в ТП на НОИ."

Сезиран с жалба от Силвия Димова Милешкова директорът на РУСО - гр. Бургас с решение № 50 от 18.05.2010 г. е оставил в сила (потвърдил) разпореждането. В решението са изложени следните мотиви:

"При проверка относно придобития стаж на Милешкова в Персоналния регистър на осигурените лица е установено, че за посочените периоди от време липсват данни. Поради това са извършени две проверки от контролен орган в осигурителя. При първата проверка е установено, че кооперацията не работи от 2006 г. Представени са само част от ведомостите от председателя на кооперацията, като в тях липсват данни за жалбоподателката. При повторната проверка на контролния орган е представена разплащателна ведомост с явни дописвания в същата относно лицето Силвия Милешкова. Контролният орган е изискал допълнително да му бъдат представени документи, доказващи правото на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете на същото лице, а именно болнични листи за бременност и раждане, заявления и декларация по чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, заповед от работодателя за разрешаване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда. На 6.04.2010 г. председателят (на ЗКПУ "Братство") е представил същата ведомост и копие на трудовия договор. Не са представени доказателства за правото на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на Милешкова с обяснението, че председателят не ги е намерил и че той няма задължението да съхранява болнични листове и не разполага с документи за отпуски. Поради тази причина контролният орган не е могъл да извърши относно основателността на начислените парични обезщетения и периодите, за които те се отнасят - начална дата на отпуска за бременност и раждане, начална дата на отпуска за отглеждане на дете. Не може да се установи кога е настъпил рискът бременност и раждане и дали майката е била в осигуряване към началото му.... Наличието на първичните документи, въз основа на които се определя правото на обезщетения от НОИ е задължително условие за да се извърши начисляване във ведомостта, зачитането на осигурителен стаж и подаването на данни за осигуряване на лицето.... На основание горното следва да бъде направен извода, че към настоящия момент липсват доказателства Милешкова да е придобила осигурителен стаж в осигурителя ЗКПУ "Братство" с. Караново за времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. Това означава че независимо от вписването, направено в трудовата книжка, няма основание времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.... Що се отнася до представеното с жалбата ново доказателство - удостоверение обр. УП-3 изх. № 1/1.04.2010 г., издадено от ЗКПУ "Братство" с. Караново, с отразен в същото осигурителен стаж от 2 г., 1 м. и 16 д., както и възражението на Милешкова, че през м. април 2010 г. са подадени данни в Регистъра на осигурените лица за спорния период от време, то следва да се има предвид, че тъй като същите са в противоречие с останалите събрани по административната преписка доказателства, те не се вземат предвид от административния орган при настоящето произнасяне."

IV. 1. С решение от 2.08.2010 г. по адм. дело № 1168/2010 г. Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Силвия Димова Милешкова. За да постанови този резултат съдът е приел, че "от представената по делото справка от персоналния регистър на НОИ се вижда, че работодателят на жалбоподателката е осигурявал свои работници и служители до началото на 2005 г. и необходимите документи, които е трябвало да издаде работодателя са съставени едва в хода на проверката, извършена по повод на искането за изплащане на обезщетение; по този начин не може да се установи със сигурност, че жалбоподателката се е осигурявала за риска бременност и раждане в продължение на 12 месеца."

1. С решение № 3709 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 11467/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменил това решение на Бургаския административен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови този резултат Върховният административен съд е приел, че "относно спорния период административният съд неправилно не е кредитирал данните от трудовата книжка на касаторката, представляващи доказателства за придобит стаж към момента на настъпването на осигурителния риск (защото) съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя; в процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване." В мотивите към решението постановилият го състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е изразил и следното становище:

а) "Липсата на запазена в ЗКПУ "Братство" документация, удостоверяваща правото на Милешкова на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете - като болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ и др., както и непредставянето им пред проверяващия орган не следва да ангажират неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече, че в случая е установено, че сроковете за съхранение на документите, касаещи процесния период при осигурителя, са били изтекли. При това положение релевантни са отразените в трудовата книжка обстоятелства, които съвпадат изцяло с тези, вписани в удостоверение обр. УП-3, както и с данните, подадени в Персоналния регистър на осигурените лица, видно от приетата по делото актуална справка от регистъра."

б) "Безспорно е, че липсват разплащателните ведомости за изплатени трудови възнаграждения, болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ, но също така е установено, че през месец април 2010 г. осигурителят е подал данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Персоналния регистър на осигурените лица и към момента на произнасянето на директора на РУСО - Бургас, същите са били налице. Подаването на информацията за осигуряването на Милешкова по-късно и след образуването на административната преписка не следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице, а този, който би следвало да понесе санкция за неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е осигурителят. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл. 5, ал. 4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход (както) и на задължението по чл. 6, ал. 3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски би могло да обоснове реализиране на административнонаказателна отговорност за осигурителя. Но неправомерното му поведение не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице (в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпването на осигурения социален риск). Още по-малко това обстоятелство може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа. Отразените в Персоналния регистър на НОИ декларирани от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването (респ. невъзникването) на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8 ат 29.12.2005 г. на министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение на пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение. Ето защо представените справки-извлечения от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства (осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др.)."

в) "Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на жалбоподателката, че за определени факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Горното съставлява съществено съдопроизводствено нарушение и е обусловило необоснованост на решението. Нарушена е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. Обстоятелството дали осигурителят е подал данни в Персоналния регистър на НОИ за целия период на трудовия договор на касаторката, както и дали същата е била осигурявана за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, внасяни ли са осигурителни вноски в бюджета на ДОО върху начисленото й трудово възнаграждение за периода от 1.09.2003 до 16.10.2005 г., е могло да бъде установено посредством назначаването на съдебна експертиза."

1. При новото разглеждане на делото е даден нов номер - адм. дело № 614/2011 г., в производството по което съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Наталия Георгиева Карчева. В писменото заключение е отразено, че експертизата е извършена "на база данните в делото, проверка в Персоналния регистър на НОИ и платежните ведомости в счетоводството на ЗКПУ "Братство" - с. Караново", данните в които съвпадат и са, че Силвия Димова Каранова има отработени 21 работни дни през м. септември 2003 г. и осигурителен доход 120 лв., а от м. октомври 2003 г. до датата на освобождаването й (до прекратяването на трудовото правоотношение) е в майчинство. На въпроса внасяни ли са осигурителни вноски в бюджета на ДОО върху начисленото трудово възнаграждение на Силвия Милешкова за периода 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. вещото лице отговаря: "Изследван беше месец септември 2003 г., т. к. само този е месецът, през който ищцата следва да е работила и да е получила трудово възнаграждение за да придобие право на обезщетение. В платежната ведомост за месец септември 2009 г. фигурира името на ищцата и срещу него е отбелязано, че е отработила 21 работни дни (т. е. пълен месец) и е получила 120 лв. трудово възнаграждение. Дължимите осигурителни вноски, определени общо за персонала според възрастта и фонда работна заплата за месеца са в размер 340,38 лв., но във ведомостта има колона с начислени осигурителни вноски "от минали месеци". Внесени са 1069,07 лв. по § 080101 (осигурителни вноски за родените преди 1.01.1960 г.) и 361,85 лв. по § 080131 (осигурителни вноски за родените след 31.12.1959 г.), но в един по-късен момент - 19.07.2004 г. и въпреки че в платежното е отбелязано, че се отнасят за м. 09.2003 г., поради късното им внасяне е възможно да са включени и други доплащания.... Предвид гореизложеното не може да се каже категорично дали и в какъв размер са внесени осигурителни вноски за ищцата, но вероятно са внесени, възможно е и в по-голям процент, видно от начисленията във ведомостта и от параграфа, по който са внесени осигурителни вноски върху паричните обезщетения за бременност и раждане."

С посоченото по-горе решение (№ 1612 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 614 от 2011 г.) Бургаският административен съд отново е отхвърлил жалбата на Силвия Димова Милешкова срещу решение № 50 от 18.05.2010 г. на директора на РУСО - гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане. Този резултат съдът е основал на следното становище:

"Наличието на достоверни първични документи, въз основа на които се определя правото на обезщетение от НОИ е задължително условие, за да се извърши начисляване във ведомостта, зачитането на осигурителен стаж и подаването на данни за осигуряването на лицето. Може да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на оспорваното решение не са били налични доказателства жалбоподателят да е придобила осигурителен стаж при осигурителя ЗКПУ "Братство" за времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. Т. е. независимо от вписването, направено в трудовата й книжка, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, няма основание времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит от същата осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. Жалбоподателят не е провела успешно насрещно доказване, че за цитирания период осигурителните вноски са били внасяни или най-малко начислявани от осигурителя и дължими към момента на издаване на административния акт. С оглед заключението на вещото лице и установената липса на доказателства за реално положен труд в съответствие с изискванията на закона, органите на НОИ законосъобразно са отказали отпускане на парично обезщетение за майчинство."

V. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че новото решение въобще не е съобразено с наличните по делото релевантни факти, поради което е необосновано, а освен това е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Този извод е основан на следните обстоятелства:

1. Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите, изброени в чл. 3 КСО, първите от които са задължителност и всеобщност на осигуряването (чл. 3, т. 1 КСО) и солидарност на осигурените лица (чл. 3, т. 2 КСО). Тези принципи са основни юридически правила (наричани още основни начала на осигурителното право), които задължително трябва да бъдат съобразявани при тълкуването на правните норми, регулиращи осигурителните отношения (чл. 46, ал. 1 ЗНА). Конкретизирани са в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и означават задължително участие на всички физически лица, които реализират доходи от трудова дейност, в набирането на средства в осигурителните фондове (посочени в чл. 2, ал. 2 КСО). На тези принципи са основани правилата на чл. 10, ал. 1 КСО, според което осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, и на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО, според което осигурено лице е това физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

1. Правилно Бургаският административен съд е приел, че право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение имат: а) осигурените лица, които б) имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 48а КСО).

На л. 13 от адм. д. № 1168/2010 г. на Бургаския административен съд се намира заверено от адв. Диана Вълчева ксероксно фотокопие на трудов договор № 3 от 25.06.2009 г., сключен за неопределено време между "Никсън груп" ЕООД, гр. Айтос и Силвия Димова Милешкова (виж по-горе т. II. 3.а). Този трудов договор не е оспорен и е индиция, че Силвия Димова Милешкова упражнява трудова дейност, за която е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (т. е. за всички осигурителни случаи) и поради това работодателят внася съответните осигурителни вноски. Следователно първата предпоставка за правото на парично обезщетение поради бременност и раждане е налице - Силвия Димова Милешкова към датата на оспореното от нея разпореждане е била осигурено лице. А според § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2-ро ДР на КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, т. е. и през времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, които за първите 135 дни се разрешават с болнични листове. С оглед на удостоверението за раждане на детето Божидара (виж по-горе т. II. 6.) такива периоди в случая са от 1.12.2009 г. до 24.12.2009 г. (б. л. № А2008 - 1750945 за временна неработоспособност поради общо заболяване; предмет на адм. д. № 1017 от 2010 г., а понастоящем на адм. д. № 999 от 2012 г. на БсАС), от 27.12.2009 г. до 10.02.2010 г., която дата е била определена от здравните органи като вероятна дата на раждане - т. нар. термин (б. л. № А2008 - 3952820 от 28.12.2009 г., предмет на адм. д. № 1015 от 2010 г. на БсАС), от датата на раждането на детето Божидара - 30.01.2010 г. до 13.03.2010 г., който период обхваща задължителните 42 дни от раждането (б. л. № А2008 - 2735531, предмет на адм. д. № 1016 от 2010 г., а понастоящем на адм. д. № 1022 от 2011 г. на БсАС) и от 13.03.2010 г. до 11.05.2010 г. по процесния болничен лист № А2008-3952751.

Спорът между страните е по въпроса дали Силвия Димова Милешкова е имала 12 месеца осигурителен стаж към датата 13.03.2010 г. (първия ден на обезщетение по процесния болничен лист).

Към тази дата тя не е заявила друг осигурителен стаж, освен спорния (твърдян от нея и неприет от длъжностното лице при РУСО) стаж за времето от 1.09.2003 г. до 16.10.2005 г.

При наличните по делото данни този стаж незаконосъобразно е отречен.

На първо място той е удостоверен с трудова книжка, която според чл. 347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и поради това е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 40 АПК). Удостоверен е и с удостоверение обр. УП-3.

На второ място вещото лице Наталия Георгиева Карчева е дала писмено заключение, че за месец септември 2003 г., който предхожда раждането на детето Николай (15.10.2003 г.), Силвия Димова Милешкова има отработени 21 работни дни, за които вероятно са внесени осигурителни вноски. Дали осигурителните вноски са били внесени или не са били внесени е без значение за правото на обезщетение, защото при отработени дни в м. септември 2003 г. осигурителните вноски върху начисленото за тях трудово възнаграждение е най-малкото дължимо (чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО). В правомощието на РУСО - гр. Бургас е (а правомощие означава право и едновременно задължение) да събере дължимата осигурителна вноска за м. септември 2003 г., ако тя не е била внесена.

На трето място доказателствената сила на констативния протокол и докладната записка на финансовия ревизор са частично опровергани от момента, в който ЗКПУ "Братство" е подала декларация с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, касаещи жалбоподателката Силвия Димова Милешкова и статута й на осигурено лице.

На четвърто място (но не и по значение) е обстоятелството, че длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 98, ал. 1 и др. КСО могат да обсъждат доказателствената сила на трудовите книжки като официални удостоверителни документи (чл. 347 КТ) само, ако в тях има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци (чл. 40, ал. 3 АПК). Същото правило важи и за съдебното производство (чл. 178, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). В случая обаче от представеното по делото ксероксно фотокопие на трудова книжка се вижда, че в нея няма зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да отричат нормативно установената доказателствена сила на редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци. Такава трудова книжка е официален удостоверителен документ с присъщата на тези документи доказателствена сила.

Както всеки писмен документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така и една външно редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от правовия ред производство - установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК (вече) във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено, поради което нито директорът на РУСО, нито Бургаския административен съд са имали правомощието да обявят трудовата книжка на Силвия Димова Милешкова за неистински документ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е неправилно - необосновано и постановено при съществено нарушение на чл. 193 и чл. 194 ГПК вр. с чл. 144 АПК, поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което решението на директора на РУСА да бъде отменено и делото да му се изпрати като преписка за решаване въпроса дали разпореждане № О-02-000-00-00298421 от 22.04.2010 г. е законосъобразно по същество.

При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноските, направени от нея в хода на цялото съдебно производство (т. е. за две първи и за две касационни инстанции - чл. 226, ал. 3 АПК; така и чл. 294, ал. 2 ГПК - виж опр. № 6487 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 11467 от 2010 г. на ВАС-VI отд.). Представен е списък на разноските (чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК) и проверката на документите, удостоверяващи направените от жалбоподателката разходи показват, че този списък е акуратно изготвен - посочените в него разходи за адвокатски възнаграждения и депозит за съдебна експертиза съответстват на документите, които се намират на л. 27 от адм. д. № 1168/2010 г. на БсАС, на л. 6 от адм. д. № 11467/2010 г. на ВАС-VI отд., на л. 5 и л. 29 от адм. д. № 614/2011 г. на БсАС и на л. 7 от настоящето адм. д. № 2104/2012 г. на ВАС-VI отд.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,